„Ако вместо да действам, аз започна да размишлявам, никога няма да свърша нищо. А да размишлявам след като работата е свършена - полза няма.“
Знаменитият китайски творец и мислител Су Шъ (1037-1101 г.), известен под псевдонима Су Дунпо („Су от Източния склон“) е роден в Съчуан, Мейшан. Под влиянието на своя баща, известен литератор, още от малък формира широк поглед и стремежи към живота. Отличава се с блестящи заложби и открито критикува злоупотребяващите с властта, което го превръща в изкупителна жертва в Дворцовите борби. Цялата втора половина от живота си Су Шъ прекарва в немилост, а във времето на изпитания се запознава отблизо с трите основни учения в Китай – конфуцианство, будизъм и даоизъм, които му откриват път за справяне с житейските трудности. Су Шъ оставя забележителни произведения в поезия и проза. Стиховете му се отличават с многолик характер, наситени с нови и абстрактни метафори, а творбите в проза му отреждат място сред осемте най-известни древни литератори от епохата на Тан и Сун.
(Джао Менгфу, „Портрет на Су-Шъ“ (1301 г.). Музей на императорския дворец, Тайпе)
Залата на размишлението („Записки от Източния склон“)
Джан Джъфу от Дзиенан си построи дом западно от Съдебната плата и го нарече „Зала на размишлението“. „Тук – каза ми той – ще живея денем и нощем и с каквото се заема, първо ще помня че първо трябва да размисля, а после да действам. Напиши ми няколко реда, които да закача на стената.“
Горкият, той, изглежда не знае, че е попаднал на най-малко склонният към обмисляне човек в целия свят. Изпречи ли ми се дадена работа, аз действам без да губя време за размисъл. Ако вместо да действам, аз започна да размишлявам, никога няма да свърша нищо. А да размишлявам след като работата е свършена – полза няма. И така – цял живот, без да имам понятие какво значи размисъл. Появят ли се някакви думи в душата ми, те моментално изкачат през устата. Когато ги изплювам навън, спречквам се с хората; ако ги преглътна навътре – спречквам се с себе си. За да съм спокоен, предпочитам да се спречкам с другите – затова винаги изплювам каквото имам да кажа. Да си добър не е чак толкова голяма добродетел. Добрият ще се отнесе благосклонно и с похотливостта, а недобрият не би се поколебал да наругае отвратителното. Щом пред тебе стои дадена работа, какъв смисъл има първо да размишляваш, да пресмяташ, кое ще е добре и кое зле, да я отлагаш колкото може по-дълго? Ако започнеш да вършиш нещо полезно само с мисъл за ползата, от цялата работа няма да излезе нищо. Ако влизаш в бой с единствената мисъл да оцелееш, никога няма да победиш. Дали ще надделееш, или ще бъдеш поразен, дали ще спечелиш, или ще загубиш, дали ще умреш, или ще оцелееш, дали ще бъдеш щастлив, или ще бъдеш нещастен – всичко това е съдба, решаваща се в момента на действието.
Като малък срещнах един отшелник, който ми каза: „Дете ти си близо до дао – малко размишляваш и нямаш големи амбиции“. Аз го попитах какво общо има размишлението с амбициите, а отшелникът ми отговори: „То е по-опасно и от тях“. В двора имаше два съда за събиране на дъждовна вода. Отшелникът ги посочи и каза: „Щом в някой от тях попадне мравка, взема се черпакът и мравката се изважда – нали така? Какъв смисъл има да се безпокоиш предварително? Онзи, който стои и дебне с черпака кога ще влезе мравка, прави същата грешка, както и онзи, който много обмисля, вместо да действува навреме.“
Прости думи, но с безграничен смисъл – те останаха завинаги в сърцето ми и от тогава всичко, за което се захващам, върша с радостта на необмислянето. Това е усещане, което трудно може да се назове – пустота, изпълнена с пределна ясност, първичност, налучкваща най-точния път, вътрешна отпуснатост, която не е немарливост, спокойствие, без съсредоточаване – все едно като да си пиян, без са си пил, като да спиш, без да затварящ очи. Ето това е, което мога да напиша за Залата на размишлението. Може то да изглежда странно и неподходящо, но понякога привидно противоречащите си думи се оказват точно на място. Безбройните неща, съставляващи всемира, съществуват без да си пречат едно на друго – основният закон на природата, дао, се изявява във всяко от тях, без да влиза в противоречие със себе си. Онова, което Джъфу мъдро нарича „размишление“, не е същото, което простите хора на този свят ценят толкова много и обикновено наричат „обмисляне“. В „Книгата на промените“ се казва „Без размишление и без усилие…“* – това е, което аз бих желал да усвоя. А в „Книга на песните“ пише: „Размишлението не е порок“** – това е, което Джъфу е постигнал.
...
* Според коментара към „Книга на промените“ (гл. Х) развитието на света се осъществява „без размишление и без усилие“ – т. е, не вследствие на външна причина, а като резултат от динамичното взаимодействие между органично изграждащите го противоположности. (Бел. прев.)
** Смисълът, който Съ Шу придава на тази фраза, е, че като е достигнал интуитивно до обективната същност на дадено явление, човек може да си позволи и да формулира логически обосновано умозаключение за него, от което да се ръководи в практическата си дейност. (Бел. прев.)
Из: „Записки от Източния склон“, Су Шъ, превод от старокитайски: Крум Ацев, изд. „Народна култура“, 1985 г.
Изображение: Джао Менгфу, „Портрет на Су-Шъ“ (1301 г.). Музей на императорския дворец, Тайпе, ru.wikipedia.org
