„Настоящето трябва да бъде освободено от миналото, а миналото да не ангажира бъдещето. Запомнете, че „нищо не пречи на щастието повече от спомена за него.”
Да се изживее настоящето
Нашето съзнание е нашият лош дух. То има нужда да бъде ръководено и командвано, в противен случай ще ни разхожда между неясни надежди и фалшиви илюзии. От друга страна не можем да го упрекнем, защото това е неговото свойство да из-следва всички посоки. Но то се нуждае от някаква възложена задача, която непрекъснато да го връща в настоящето.
Ето какво се опитвам да направя с моите пациенти, които живеят само с представи. Ролята ми се състои в това да ги отчайвам. Защото докато има илюзии, не съществува реален, автентичен живот. Ако в един момент се освободят от тях, вероятно биха могли да забележат, че реалността съществува и не е толкова драматична, колкото мислят. Тя представлява всичко това, което имаме да преживеем и не е нужно да негодуваме. Тогава те ще разберат, че ако горещо са вярвали и са смятали това за условие да бъдат щастливи, това вече не е жизнено необходимо за тях. Те няма да имат повече желание да станат кинозвезда или майор в политехническото училище, за да се чувстват щастливи.
Надеждата има брат-близнак, който представлява още по-опасна психическа клопка: съжалението. Вместо да намерят подслон в лъчезарното утре, някои от нас остават затворени в миналото. Или пък съжаляват за минали моменти на щастие, вместо да се радват, че са ги изживели и нещо още по-лошо – продължават да желаят нещо, което не са получили. Насочено към миналото, това желание няма никакъв шанс да бъде задоволено в настоящето.
Не е грешно да се каже, че съжалението е вечно, защото от него не се излиза. В такъв случай все едно живееш стегнат в халка, която непрекъснато те дърпа назад. Като пример могат да се посочат жените, прекалено гримирани, за да се подмладят. Недоизживели своята младост, те се стараят да я продължат. Предварително загубена битка... Като се самозалъгват, такива жени се опитват да се отдалечат от своята зрялост и старост. Да искаш да бъдеш щастлив, отричайки реалността, също е лош избор.
Най-лошото е, че хората добиват представа за щастието само в резултат на липси и страдания, преживени в миналото. Този рай се създава за реванш или компенсация. С една дума, настоящето винаги е освободено от миналото, а миналото не ангажира бъдещето. Иначе казано, щастието, след което тичаме, със сигурност не е онова, което понастоящем би ни удовлетворило най-много. Едно бедно дете би могло цял живот да трупа пари, но не е задължително това да го направи щастлив възрастен в бъдеще. Следователно, не трябва да се доверяваме на мечтите си за райско съществуване.
Разбира се, никой не може да ви отнеме щастието да мечтаете, ако това ви харесва. Но знайте, че е смешна работа: защото ако само за момент престанете да мечтаете, ще си счупите главата от сблъсъка с действителността. За себе си вярвам в предимството да се живее с реалното, вместо с надежда или съжаления. Така човек не би могъл да падне от прекалено високо, защото не се е отделял от земята.
Да се изживее настоящето:
• Надежда: да организираш действията си съобразно една определена цел е добре, но да се надяваш на несигурни чудеса, това е чакане напразно.
• Вместо да приемете с търпение своята болка и да мечтаете, подчинете духа си на настоящето.
• Съжаления: те представляват връщане в миналото. С други думи, настоящето трябва да бъде освободено от миналото, а миналото да не ангажира бъдещето. Представите за един рай, който сте имали до сега, не са вече най-подходящи. Тогава защо да тичаме напред? Уточнете отново вашите планове, съобразно промяната, настъпила у вас. И запомнете, че „нищо не пречи на щастието повече от спомена за него”.
Избрано от: „Терапия на щастието“, Д-р Етиен Жаланк, изд. „Здраве и щастие”, 1994
Снимка: youtube.com