„Не е необходимо да си щастлив, за да си зрял, здрав човек. Щастието не е основно съображение за здравата личност, но може да споходи човек, който има стремежи и активно ги преследва.“
Гордън Олпорт (1897-1967) е един от първите психолози в Америка, които се концентрират върху здравата, а не върху невротичната личност. Получава докторска степен от Харвард през 1922 г., а работата му прави изследването на личността академично признато в САЩ. Тъй като признава различията между невротичните и здравите човешки същества, Олпорт решава да изучава само зрелите възрастни (за разлика от Фройд и от други, които изследват само невротици) и е писал много малко неща за невротиците. Затова може да се каже, че системата на Олпорт определено е насочена към здравето. „Притежаването на дългосрочни цели, разглеждани като централни за съществуването на даден човек, разграничава човешкото същество от животното, възрастния от детето и в много случаи здравата личност от болната“, споделя психологът.
Важно е да се отбележи, че никъде в трудовете на Олпорт върху мотивацията на здравата личност не откриваме щастието като цел. Според него то не е самоцел, а по-скоро е вторичен продукт от успешната интеграция на личността в преследването на стремежите и целите. Щастието не е основно съображение за здравата личност, но може да споходи човек, който има стремежи и активно ги преследва. Може би ще сте доволни да откриете, че не е необходимо да си щастлив, за да си зрял, здрав човек. Здравата личност не е задължително безгрижна, еуфорична личност. В действителност Олпорт вярва, че е възможно животът на здравата личност да е суров и изпълнен с болка и тъга.
Мотивацията (от конструктивен вид) е жизненоважна за психично здравите хора. Такива личности активно преследват цели и мечти и животът им се ръководи от чувството на отдаване и посветеност. Преследването на целта никога не престава: ако някаква цел трябва да се изостави, е необходимо бързо да се намери нов мотив. Здравата личност гледа напред и живее в бъдещето.
(1897 ~ 1967)
Критерии за здрава личност
Следните седем критерия за зрялост представят схващането на Олпорт за специфичните характеристики на здравата личност:
1. Разширяване на чувството за Аз
В процеса на развитие Азът се разширява до все по-голям обхват от хора и обекти. Първоначално той е фокусиран единствено върху индивида. След това, след като кръгът от преживявания расте, Азът се разширява, за да включи абстрактни ценности и идеи. С други думи, в процеса на съзряване човекът развива интереси извън Аза. Не е достатъчно обаче да се взаимодейства с нещо или някого отвъд Аза, като например професията. Човек трябва да стане пряк и пълнокръвен участник. Олпорт нарича това „автентично участие на индивида в някакви важни сфери на човешка дейност“. Той трябва да разширява своя Аз чрез дейността. Знаем, че е възможно да се работи активно върху нещо (като университетски курс или професия), без да се чувства истинска лична ангажираност или чувство за участие. Според схващането на Олпорт дейността трябва да е релевантна и значима за Аза: тя трябва да означава нещо за човека. Ако се залавяте с дадена работа, защото вярвате, че е важна, защото тя предизвиква вашите способности или защото се чувствате добре, когато я свършите според най-големите си възможности, тогава сте истински участник в тази работа. Дейността означава много повече за вас, отколкото доходът, който получавате: тя задоволява и други ваши потребности. Колкото повече човек е напълно психологически включен в разнообразни дейности, хора или идеи, толкова по-здрав психично ще е. Това чувство за автентично участие е приложимо към работата ни, към отношенията ни със семейството и приятелите, хобито или политическите или религиозните пристрастия. Азът се инвестира в тези значими дейности и те стават негови разширения.
2. Топли отношения на Аза с другите
Олпорт разграничава два вида топлота в отношенията с другите хора: способността за интимност и за съчувствие. Психично здравият човек е способен да показва интимност (любов) към родител, дете, съпруг/а или близък приятел. Това, което предизвиква тази способност, е добре развитото чувство за разширяване на Аза. Човек проявява автентично съучастие към обичания обект и загриженост за неговото благосъстоянието става толкова важно, колкото и собственото добруване. Друга предпоставка за способността за интимност е добре развитото чувство за Аз-идентичност.
Има разлика между любовните отношения на невротиците и тези при здравите личности. Невротиците са склонни да получават много повече любов, отколкото са способни да дадат. Когато те наистина дават любов, то е с условия и задължения, които не са взаимни. Любовта на здравите хора е без условия, тя не осакатява и не обвързва.
Състраданието - вторият вид топлота, включва разбиране на основната човешка същност и чувство за свързаност с всички хора. Здравият човек има способността да разбира болките, страстите, страховете и неуспехите, характеризиращи човешкото съществуване. Тази емпатия се поражда от „въображаемо разширяване“ на чувствата на индивида до цялото човечество. В резултат на способността за състрадание зрялата личност е толерантна към поведението на другите хора и не преценява или заклеймява. Здравият човек приема човешките слабости, знаейки, че той също има слаби страни. Невротикът обаче е нетолерантен и неспособен да разбере универсалността на фундаменталния човешки опит.
3. Емоционална сигурност
Тази характеристика на здравата личност включва няколко качества: основното е себеприемането. Здравите личности са способни да приемат всички аспекти на своето същество, включително и слабостите и неуспехите, без да им се подчиняват пасивно. Зрелите хора например могат да приемат сексуалния си инстинкт, без да станат излишно превзети или потиснати, както това може да се случи с невротиците. Зрелите хора са способни да живеят с този и други аспекти на човешката природа без конфликт със себе си или с обществото. Те се опитват да направят най-доброто, на което са способни, и така се усъвършенстват.
Зрелите личности са способни да приемат и човешките емоции. Те не са затворници на чувствата си, нито се опитват да се скрият от тях. Здравите личности контролират емоциите си, така че те не пречат на междуличностните дейности. Този контрол не е потискане, а по-скоро пренасочване на емоциите в по- конструктивни канали. Невротиците обаче дават израз на емоцията, която изпитват в момента, често демонстрирайки гняв или омраза, независимо колко не на място могат да бъдат тези чувства. Друго качество на емоционалната сигурност е това, което Олпорт нарича „търпимост към фрустрация“. Тук се има предвид как човек реагира на стреса и на затормозяването на желания и стремежи. Здравите хора издържат на тези задръжки; те не се подчиняват на фрустрацията, а са способни да намерят различни, по-малко фрустриращи начини за достигане на същите или заместващи ги цели. Фрустрациите не осакатяват така здравите хора, както това често се случва при невротидите. Зрелите хора не биха могли да бъдат така търпими към фрустрация, така себеприемащи се или с такъв контрол върху емоциите си, ако нямат базисното чувство за сигурност. Те са се научили да се справят със страховете в живота и със заплахите към егото си с чувство за пропорция и са открили, че такива стресове невинаги водят до гибел. Здравите хора не са освободени от несигурност и страхове, но се чувстват по-малко заплашени и по-способни да се справят с тях, отколкото невротиците.
4. Реалистично възприятие
Здравите хора разглеждат света обективно. Невротиците, обратно, често трябва да изкривяват реалността, за да я направят съвместима със собствените си желания, потребности или страхове. Зрелите хора нямат потребност да вярват, че околните или ситуациите са или изцяло лоши, или изцяло добри в съответствие с личното си пресъздаване на реалността. Те приемат реалността такава, каквато е.
5. Умения и професионален статус
Олпорт е категоричен по въпроса за значението на работата и необходимостта човек „да загуби себе си“ в нея. Успехът в работата означава развитие на определени умения и способности или ниво на компетентност. Но не е достатъчно само да се притежават релевантните умения, трябва да ги използваме с цялото си сърце, ентусиазирано, с отдаване и влагане в работата на всичко от себе си. Олпорт отбелязва, че е възможно някои хора, които притежават умения, да са невротични. Невъзможно е обаче да се открие здрав, зрял човек, който да не е насочил своите умения към работата си. Това отдаване на зрелите хора е толкова силно, че те са способни да редуцират всички свързани с Аза защити и инстинкти (като гордост), докато са погълнати от своята работа. Отдаването на работата е свързано с идеята за отговорността и за положителното оцеляване в живота. Олпорт цитира известния мозъчен хирург Харви Кушинг по този въпрос: „Единственият начин да издържиш в живота е да имаш някаква работа за вършене“. Работата и отговорността осигуряват смисъла и чувството за приемственост в живота. Не е възможно да се постигне зрялост и положително психично здраве, без човек да има значима работа и отдаване, посветеност и умения, с които да я върши.
6. Аз-обективиране
Този критерий е въплътен в старата рецепта „познавай себе си“ - една определено трудна задача. Търсенето на обективно Аз-познание започва рано в живота и никога не спира, но на всяка възраст е възможно да се постигне дадено полезно равнище на Аз-обективиране. Здравата личност постига по-високо ниво на себеразбиране, отколкото невротикът. Адекватното познание за себе си изисква вникване във взаимоотношението между това, което човек смята, че е, и онова, което е в действителност. Колкото е по-близко съответствието между тези две идеи, толкова е по-голяма зрелостта на човека.
Друго важно взаимоотношение е между това, което човек смята, че е, и онова, което другите мислят за него. Здравият човек е отворен за мненията на другите при формиране на обективна картина за себе си. Човекът, който притежава високо ниво на Аз-обективация или себепрозрение, е малко вероятно да проектира личните си отрицателни качества върху другите хора. Той е склонен да е безпристрастен съдия на другите и обикновено е по-добре приет от тях. Олпорт пише също, че човекът, който притежава по-голямо себепрозрение, е по-интелигентен от онзи, който не е така вникнал в себе си. Освен това, въпреки че може да се смеете на тази идея, съществува висока корелация между нивото на себепрозрение и чувството за хумор, този тип хумор, който включва възприемането на непоследователностите и абсурдите и способността да се смееш на себе си. (Олпорт разграничава това от грубия комичен хумор, занимаващ се със секса и агресията.)
7. Обединяващата философия на живота
Здравите личности са насочени напред, мотивирани са от дългосрочни цели и планове. Тези хора имат като крайпътен камък в живота си чувство за смисъл, мисия, за която да работят, и това осигурява континуитет на тяхната личност. Олпорт нарича тази обединяваща мотивация насоченост и тя е по-видима в здравите личности, отколкото в невротиците. Насочеността ръководи всички аспекти на личния живот към определена цел (или серия от цели) и дава на човек смисъла на живота. Трябва постоянно да следваме значими цели: без тях вероятно ще изпитваме личностни проблеми. Затова Олпорт смята, че е невъзможно да съществува здрава личност без стремежи и насоченост към бъдещето. Може би рамката на конкретните цели е идеята за ценностите. Те (заедно с целите), подчертава Олпорт, са жизненоважни за развитието на обединяваща философия на живота. Човекът може да избира между разнообразие от ценности - те могат да са свързани с неговото Аз (например гордост от това да си работник) или да са широки и споделяни с много други (като патриотизма).
Притежаването на силни ценности ясно разграничава здравата личност от невротика. Невротикът или няма ценности, или са само фрагментарни или преходни. Ценностите на невротика не са постоянни или достатъчно силни, за да свържат или обединят всички аспекти на живота. Атрибутът „съзнание“ допринася за обединяващата философия на живота. Олпорт отбелязва различието между зрялото и незрялото, или невротично съзнание. Незрялото съзнание е като детското: робско и сервилно, пълно с ограничения и забрани, пренесени от детството в зрялата възраст. То се характеризира с чувството за „трябва“, а не за „длъжен съм“. С други думи, незрелият човек казва: „Аз трябва (външна принуда - б. пр.) да се държа по този начин“; зрелият човек казва: „Аз би трябвало (вътрешно убеждение - б. пр.) да се държа по този начин.“
Зрялото съзнание се състои от чувството за отговорност и дълг към себе си и към другите и може да има своите корени в религиозните или етичните ценности.
От: „Психология на растежа: модели на здравата личност“, Дуейн Шулц, изд. „Наука и изкуство“, София, 2004 г.
Снимка: Гордън Олпорт (1897-1967)
