„Все повече хора стигат до разбирането, че трябва те да решат на какво служи животът им – как да придобият усещане за цел, емоционално удовлетворение от труда си и да започнат да ценят нещо повече от властта, богатството и сигурността.“
Задачи на изцелението
Какво е изцелението и как можем да подпомогнем действието му? Ако се стремим да улесним собственото си изцеление и това на света, каква е базовата структура на този природен възстановителен процес и какво е намерението и посоката на работата на душата? Каква е нашата роля във всичко това? Как съзнанието и ученето могат да подпомогнат или възпрепятстват процеса?
Последната ми книга „Да живееш осъзнато: мъдрост за втората половина от житейския път“ съдържа 21 задачи, чието изпълняване ще доведе до по-богат и удовлетворяващ живот. Твърдя, че това са призиви, които действат в нас, независимо дали го знаем, или не. Нашата осъзнатост може да им съдейства точно както бягството от размисъл върху тях може да им попречи.
Ето част от тези 21 задачи, критични за изцелението:
~ Възстановяване на личния ни авторитет пред самите нас. В началото всички имаме личен авторитет, по който се водим – той се нарича инстинкт. Тялото знае кое е подходящо за него, душата също знае, но нагаждайки се към средата, често се откъсваме от първичното познание и възприемаме неадекватни житейски стратегии. Всеки избор, който произтича от отказ от личен авторитет, след време ще се окаже грешен.
~ Култивиране на зряла духовност. Зрелостта на нашата духовност се равнява на зрелостта на нашия характер. До каква степен опитите да контролираме страха деформират духовния ни живот? Зачита ли духовността загадъчността на Тайнството, или е подмолен опит за създаване на образи и практики, които оправдават нашите комплекси и ги затвърждават? Дали нашата духовност ни създава достатъчно неудобство, за да изисква от нас да пораснем и да продължим да се развиваме, или укрепва инфантилния ни сън?
~ Да изберем смисъла пред щастието. Щастието като състояние е изцяло контекстуално, уникално за всеки човек, преходно. Не можем да постигнем постоянно щастие точно както не можем да предскажем времето за месеци напред, защото щастието не е място, постоянна нагласа или състояние.
Това са само три от задачите в дългия списък. Нашата отговорност е да поемем ролята на партньори в своето психическо, физическо и психологическо благосъстояние. Усещането за правилност в живота ни не е нещо, което просто ни се случва; ние сме партньори в един постоянен диалог, който ни призовава да поемем своята роля и да бъдем отговорни. Както групата не може да еволюира повече, отколкото съзнанието на най-слабия си член, така и човечеството не може да еволюира по отношение на своето благополучие, ако пренебрегваме себе си, спъвайки движението на цялото напред.
Едно от нещата, които наблюдавам в съвременния свят, е все по-голяма осъзнатост, че нещо не е наред. Като цяло разполагаме с условия на живот, за които нашите предци само са мечтали, но въпреки това като култура се давим в нездравословни настроения. Все повече хора стигат до разбирането, че трябва те да решат на какво служи животът им – как да придобият усещане за цел, емоционално удовлетворение от труда си и да започнат да ценят нещо повече от властта, богатството и сигурността. Все повече хора вярват, че трябва без страх да изберат начин на живот, в който откриват смисъл, вместо да се стремят да се вписват, да угаждат на другите или да служат на културните очаквания.
Наскоро разговарях с бивш студент, който напусна високоплатената си работа във финансова корпорация, за да се преквалифицира като социален работник. Той помни как съм му казал, че който и вариант да избере, той ще му коства нещо. Ала цената на съжалението ще бъде далеч по-висока от цената на ученето. Сега работата му е да прекарва времето си с хора в беда и той не би я заменил за нищо на света. Пое този риск, скочи в собствената си бездна и откри, че в нея отнякъде изникна подкрепа, пренесе го и го възнагради по нов начин.
За да може всеки от нас да намери такъв смисъл и да получи подкрепа от устойчивите сили на природата, трябва да се изцелим. Като деца сме били близо до източника, а след това постепенно сме започнали да се приспособяваме към средата и това е сложило начало на дългото ни изгнание от нашия психологически дом. Изцелението включва връщане към нас самите, към нашия Аз, екипиран по начало от Бог или природата с устойчивост, желание и природни ресурси за сила и издръжливост. В края на краищата природата желае да оцелеем, но и нещо повече – тя иска да служим на Съществуванието, като се превръщаме в онова, което се стреми да намери израз чрез нас.
От: „Живот в зоната на преход“, Д-р Джеймс Холис, превод Гаяне Минасян, изд. „Кибеа“
Снимка: goodreads.com