„Вярата ще направи възможно дори лъжица вода или парче хляб да сторят чудо в процеса на оздравяване, докато и най-доброто лекарство, приемано с отчаяние, няма да постигне нищо.“
(1848 ~ 1924)
„Всяко желание и всяка мисъл са издълбани върху мозъка на човека, защото желанието и мислите водят началото си от мозъка, след което се отправят към частите на тялото, където и завършват. Затова всяка мисъл, съществуваща в ума на човека, се намира и в мозъка, а оттам и в тялото му, разпределяйки се по реда на неговите части. Така всеки записва своя живот в тялото си и така ангелите откриват автобиографията му в неговата структура.“ ~ СВЕДЕНБОРГ
Не е необходимо да се позоваваме единствено на научни експерименти, за да докажем определящата роля на ума върху здравето и болестите. Нашият ежедневен опит ни дава многобройни доказателства за това. Учените са описали и публикували стотици удивителни и интересни случаи, но все пак само няколко от тях ще бъдат достатъчни, за да потвърдят нашата теза.
Ние дотолкова сме свикнали със смъртоносния ефект на определени видове и нива на мислене, че дори и не се замисляме за това, че те причиняват болести и смърт. Някой умира от „силен шок“. Какво означава това? Това означава, че някоя внезапна и много силна мисъл до такава степен е повредила телесния механизъм, че той е спрял да работи. Страхът, или по скоро мисълта за него, е спряла работата на сърцето. Някаква внезапна възбуда го накарала да бие толкова силно, че просто някой кръвоносен съд не е издържал и се е спукал. Неочаквано силна радост причинява мощен прилив на кръв в мозъка, което води до скъсване на тънка мембрана. Умира някой наш любим човек и мисълта за скръбта ни по него възпрепятства правилното храносмилане и отделяне, както и другите физиологични функции, зависещи от нормалното умствено състояние. Вследствие на тази скръб даденият човек отслабва и умира не от някаква болест, на която изтощеното тяло не може да се противопостави, а просто от скръбната и болезнена мисъл. Неотдавна един лондонски трамвай катастрофира с гръм и трясък на улицата. Една млада дама, наглед здрава както всички останали, тъкмо мислела да се качи в него, но виждайки катастрофата, тя се свлича мъртва на земята. Тя не била ударена от нищо и не страдала от никакво сериозно заболяване. Тя просто си помислила, че се намира в опасност и тази мисъл е била толкова силна, че нещо в нея се пречупило и връзката между духа и тялото й била прекъсната. Един по-спокоен и не толкова тревожен ум би издържал на подобен стрес. Една красива млада дама била ударена в лицето със стик за голф. Ударът счупил челюстта й, но въпреки това след няколко седмици раната заздравяла. Останал обаче белег, който засегнал нейната хубост. Мисълта за нейното загрозяване до такава степен обсебила ума й, че тя започнала да избягва да се среща с хора и меланхолията станала нейното обичайно състояние. Пътуванията из Европа и скъпите лечения при специалисти не помогнали с кой знае с какво. Мисълта, че е обезобразена отнела цялата радост от живота й, изцедила цялата сила от нейното тяло. Скоро тя не можела да стане от леглото. Лекарите не могли да локализират заболяване в който и да е орган. Много неразумно, без съмнение, но това ни показва какво може да причини една смъртоносна мисъл върху функциите на съвсем здравото тяло. Ако жената беше способна да се освободи от тази мисъл и да преосмисли станалото, здравето отново би могло да се върне.
Страхът и скръбта често са били причина за преждевременно побеляване на косата за дни или часове. Лудвиг Баварски, Мария Антоанета, Чарлс I и Херцогът на Брунсуик са исторически примери за това, но подобни явления се срещат и днес. Предполагаемото обяснение на това явление е, че под влияние на силни емоции в тялото се отделят химични вещества, вероятно сяра, които променят цвета на косата. Подобна химична реакция настъпва внезапно вследствие на дадена мисъл, вместо постепенно с напредване на възрастта. Д-р Роджърс казва: „Много неща, които оказват слабо влияние върху тялото на човека, ускоряват смъртта на косата, особено депресивните чувства, разяждащата тревожност и напрегнатите мисли.“
Стотици други случаи показват, че само мисълта е достатъчна, за да се предизвика силно страдание и дори да настъпи смърт. От друга страна страданията и болестите отстъпват пред силната положителна мисъл, пораждаща силно вълнение или голяма радост.
Откъде идва силата, която позволява на една немощна, слаба жена, болна и неспособна да се обслужва сама от години, която има сила единствено да премине от единия край на стаята до другия, да изтича бързо по стълбите и да изнесе навън спящите деца от горящата къща? Откъде идва силата, която позволява на тази крехка жена да измъкне покъщнината и леглото от горящата къща? Определено мускулите й не са получили нова сила, кръвта й не се е обновила и все пак тази жена прави нещо, което при обикновени обстоятелства би било абсолютно невъзможно за нея. При възникване на критична ситуация тя забравя своята слабост и вижда само тази критична ситуация. Опасността, която грози любимото й дете и загубата на нейния дом се изправя право пред нея. В този момент тя е убедена, че може да извърши това, което иска, и го прави. Необходимата енергия идва не от промененото състояние на кръвта или мускулите, а от промененото състояние на ума. Мускулите са дали силата, но преди всичко е била убедеността, че може да извърши това.
Пожарът, опасността, възбудата, необходимостта да се спаси живота и имуществото, временната забрава на нейната предполагаема болест - всичко това е било необходимо, за да провокира ума да заработи в правилната посока.
Свидетелствата за превъзходството на ума над тялото могат да се видят на много места. Учудващото е това, че човечеството от древни времена успява да разпознае знаците и да направи правилни изводи и действия по отношение на това явление. Подобно на силата на електричеството, която прескача по въздуха, моретата и океаните, за да предаде различни съобщения, изпратени от хората, силата на ума винаги е съществувала, но едва сега хората започват да осъзнават това.
Ролята, която играе умът при лекуване на болестите, е известна на много лекари и в редица книги са дадени примери, при които умът е свършил повече работа, отколкото лекарствата или хирургията. Един от най-големите авторитети в медицината, д-р Уилиам Ослър, повикан от самия крал Едуард VII от университета Джон Хонкинс за професор по медицина в Оксфордския университет, пише следното в „Енциклопедия американа“: „Психичният метод винаги е имал своето важно място, въпреки че като цяло той остава непознат за лекарите. Голяма част от оздравяването се дължи на вярата, която импулсира духа, кара кръвта да циркулира по-свободно и позволява на нервите да изпълняват своите функции без смущения. Безнадеждността или липсата на вяра често ще доведат и най-издръжливия организъм до преддверието на смъртта. Вярата ще направи възможно дори лъжица вода или парче хляб да сторят чудо в процеса на оздравяване, докато и най-доброто лекарство, приемано с отчаяние, няма да постигне нищо. Основата на цялата медицинска професия е вярата в доктора, в лекарствата, които той предписва и в неговите методи.“
Почти същото пише и д-р Смит Ели Джилайф от Колумбийския университет в същата тази енциклопедия: „Безсъмнено най-старият, и в същото време най-младият терапевтичен подход, е внушението. Силата на изцелението чрез вяра не е притежание на която и да е секта или класа, или запазена марка на някаква система. Вярата в различни божества, молитви към дървени и каменни идоли, баяния, вярата в лекаря и в собствените сили - всичко това е израз на голямата терапевтична сила на оздравяването, която се крие във влиянието на умственото състояние върху функциите на тялото. Тези неща не могат да преместват планини, те не могат да излекуват белодробна туберкулоза; не могат да повлияят върху счупен крак или парализа на даден орган; но въпреки това внушението, в своите различни форми, може да бъде и е едно от най-силните средства в терапевтичната практика. С тази сила злоупотребяват различни хипнотизатори, ясновидци, гледачки и много други паразити, за описването на които не разполагам с достатъчно място. Човешкият ум е доверчив - той вярва в това, което иска или желае - и използването на внушението в терапията е една от най-големите сили, които може да се използва както за добро, така и за зло.“
С това изказване д-р Джелайф, може би като представител на ултраконсервативното течение в медицинската гилдия, донякъде подценява силата на внушението, но все пак той сигурно ще признае, че върху процеса на зарастване на счупената кост състоянието на ума на пациента играе жизнено важно влияние, тъй като засяга всички жизнени функции като дишането, храносмилането, обмяната и отделянето. Умът играе решаваща роля и върху общото състояние и хигиената на пациента, която е съществена при лечението на белодробната туберкулоза, а също така дори и при напълно парализирани пациенти е възможно да се повлияе чрез насилствено провокиране на шок върху ума и нервната система.
Още преди години Сър Джеймс Й. Симпсън е казал: „Лекарят не разбира и не прилага напълно своето изкуство, ако пренебрегва удивителното влияние на ума над тялото“.
Чърчил е синтезирал философията на здравето в стиховете: „Най-сигурният път към здравето е никога да не казваме, че ще се разболеем. Повечето от злините и нелепите кончини идват от докторите и фантазиите.“
От: „Човекът господар на мислите и чувствата си“, Орисън Сует Марден, изд. „Здраве и щастие“, 2005 г.
Снимка: Orison Swett Marden (1848-1924), commons.wikimedia.org
