„Колкото по-дълго време не приемаш истински някаква ситуация, ти ще я преживяваш, докато осъзнаеш кои са вредните последствия за теб.“
(„Girl Before a Mirror“, 1932, Pablo Picasso, Museum of Modern Art, New York City)
Пълно приемане
~ Човек не може да стане такъв, какъвто иска да бъде, докато не приеме, че е това, което не иска да бъде.
Тази истина ми се стори много очевидна, след като прекарах много години в усилие да не бъда това, което преценявах, че е „недобро“, „лошо“, „неправилно“, „неблагодарно“, „неточно“ и т. н. По природа съм строг човек и перфекционист и винаги съм искала да съм съвършена. Вследствие на това веднага след като направех нещо, което считах за лошо, се опитвах да го контролирам, за да не правя повече така.
Отне ми много време, преди да осъзная, че се контролирам и следователно това ми костваше много години на контролиране и обвиняване. Най-накрая разбрах, че колкото по-дълго не приемам тези страни от себе си, толкова по-дълго няма да успея да бъда това, което искам. В този момент наистина осъзнах чудесния и необикновен ефект от приемането. Няма нищо по-силно и всеобхватно от пълното приемане, когато искаш да промениш дадено поведение в определена посока. Разбрах от дъното на душата си, че тази промяна е автоматична, когато приемането е истинско.
Да се върнем на примера с лъжата. Такъв беше и моят случай. Не можех да толерирам човек, който ме лъже. Спомних си, че съм чувала мама да казва често: „Предпочитам силен шамар, отколкото да ме лъжат в лицето.“ Мислех по същия начин като нея. Никак не беше лесно за моето его да разбера, че аз също лъжа. Сега знам, че съм извървяла своя път, защото когато някой ме лъже, първата ми реакция е да усетя страха му. Всъщност той не е лъжец, а се страхува. Когато се случи аз да излъжа, веднага се питам: „От какво ме е страх в тази ситуация? Какво ме кара да лъжа?“ Веднага откривам от какво ме е страх и го приемам с думите: „Благодаря ти, БОЖЕ мой, че ми откри този страх. Сега вече го осъзнавам и един ден ще го преодолея.“
Накратко, това, което трябва да се запомни, е, че когато ние се приемаме, това не означава, че ще останем това, което не искаме, през Целия си живот. Напротив, все по-рядко ще бъдем такива и за наша приятна изненада ще Забележим, че постъпваме все по-често по начина, по който искаме.
~ Истинското приемане може да бъде достигнато само когато се приемем както в положителен, така и негативен аспект.
Ето едно друго разкритие, което много ме ентусиазира, когато го направих. Искрено вярвах, че приемам положителния аспект в дадено поведение и че трябва да работя само върху така наречения негативен аспект.
Давам пример. Aз по принцип съм много припрян човек. Цялото ми семейство е такова и аз бях много щастлива и горда от този факт. Не исках да променям нищо от това в мен, като считах, че е положително. Бях убедена, че се приемам и че приемам и другите хора като мен. Дразнеха ме и ми беше трудно да приема по-бавните хора - когато шофират, ходят, говорят, питат нещо и всичко останало.
Сега съм сигурна, че не съм приемала напълно това, че все бързам. Осъзнах колко много пъти съм се обвинявала, защото правя всичко много припряно и забравям важни неща, или защото падам по стълбите на качване или слизане. Дадох си сметка за много инциденти, при които бързината ми е изиграла номер и че после съм била обидена. Това ми показва, че не съм се приемала. Спомних си също и за гнева, който изпитвах, когато някоя секретарка допуска грешки, когато бърза. Бях първата, която й казваше, че не трябва да бърза, за да си свърши добре работата, и най-вече да проверява всичко, преди да ми го предаде. Не си давах сметка, че това е съвет, който трябваше и аз да следвам.
Разказвам всичко това в подкрепа на факта, че не трябва повече да се опитваш да бъдеш само такъв, какъвто смяташ, че е добре да бъдеш. Кой определя какъв е по-добре да бъдеш - бърз или бавен? Трябва да разберем, че всеки има своя персоналност, свой собствен ритъм и следователно трябва да уважаваме тази дуалност. Само така ще разпознаеш моментите, в които се приемаш напълно. Това не означава, че в 50% от времето трябва да си положителен, а в останалите 50% негативен. Всяко поведение крие два аспекта и трябва да ги преживеем и двата, за да проверим дали се приемаме или не. Например да си внимателен или разсеян; богат или беден; щедър или стиснат; егоист или алтруист; взискателен или отстъпчив; лаком или умерен; учтив или груб и неприятен; търпелив или нетърпелив и т.н.
Ще си дадеш сметка, че когато изразяваш така наречения негативен аспект, това понякога може да е много полезно за теб. Забелязал ли си, че когато много се опитваш да бъдеш „добър“, както са те учили, често стигаш до крайности или преминаваш предела си? Например, ако се опитваш да бъдеш много учтив, другите ще се възползват от теб и това ще ти причини много емоции. Ето защо е по-добре да изпиташ и двата аспекта на едно и също поведение според момента.
Надявам се с цялото си сърце, че ти ще имаш желание да приложиш в живота си всички инструменти, посочени в тази книга. Припомням ти, че колкото по-дълго време не приемаш истински някаква ситуация, ти ще я преживяваш, докато осъзнаеш кои са вредните последствия за теб.
По този начин малко по-малко ставаме по-интелигентни и напълно отговорни. Ние решаваме да изживяваме само неща, които ни правят щастливи, и избягваме тези, които ни водят до неприятни последици. Ти вече имаше възможността да констатираш, че е трудно и дори невъзможно да дисоциираш триъгълника „отговорност, интелигентност и любов“.
Ако не успееш да приемеш даден аспект от себе си или от поведението на друг човек въпреки добрата си воля, твоето ментално убеждение или безкрайна болка, приеми факта, че за момента не можеш. Това вече е някаква форма на приемане и откриване към по-добро съществуване. Предлагам ти да започнеш да прилагаш това поведение на приемане в най-лесните за теб области. Пълното приемане означава да следваш гласа на сърцето си, който винаги казва: ДА, имаш право.
Избрано от: „Слушай своето тяло - твоя най-голям приятел на земята“, Лиз Бурбо, изд. ЛИК, 2007 г.
Картина: „Girl Before a Mirror“ (1932), Pablo Picasso, Museum of Modern Art, New York City, pablopicasso.org