„Претърпя безброй мъки, защото не ти стигаше, че ръководното ти начало вършеше това, за което е създадено. Но достатъчно!“
Мъдростта на времето, назаем от личните записки на римския император и философ Марк Аврелий Антонин (121-180 г.) и книгата му „Към себе си“.
(Marcus Aurelius Distributing Bread to the People, 1765, Joseph-Marie Vien, Musée de Picardie)
Не в пасивността, а в действието е доброто и злото за разумното и обществено същество, както и добродетелта и порокът за него не са в пасивността, а в действието.
Всичко е подложено на промяна. И сам ти непрекъснато се изменяш и в някакво отношение погиваш, както и цялата вселена.
Прекъсването на деятелността, на влечението, на образуването на мнения е спиране и един вид смърт, но не и зло. Премини сега към възрастите, към детството, юношеството, младостта и старостта. Промяната и на всяка от тях е смърт. Да не би да е нещо страшно? Премини сега към твоя живот при дядо ти, после при майка ти, после при баща ти. Издири и ред други прекъсвания, промени и погивания и се запитай: „Да не би да са нещо страшно?“ От това следва, че не е нещо страшно и промяната, прекъсването и спирането на целия ти живот.
Стреми се към твоето ръководно начало, към всеобщото, както и към това на всеки човек. Стреми се към твоето, за да се изпълни умът ти със справедливост. Към всеобщото, за да не забравяш от какво си част. Към това на този човек, за да установиш дали тъне в незнание, или разполага със знание и ведно с това да съобразиш, че ти е сроден.
Както самият ти си част от цялото на общественото устройство, така и всяко твое действие е част от цялото на обществения живот. Затова ненасоченото към общностната цел било в непосредствена близост, било отдалечено твое действие разкъсва живота, пречи му да бъде един и го разбунва също както става в народното събрание, когато, доколкото му е по силите, някой стои настрана от подобното по характер общо съгласие.
Обърни се към качеството на оформящата това нещо причина и я разгледай, като я отделиш от материалното му начало. После определи колко време най-много е естествено да съществува това нещо в тази своя обособеност.
Претърпя безброй мъки, защото не ти стигаше, че ръководното ти начало вършеше това, за което е създадено. Но достатъчно!
Скоро земята ще покрие всички ни, а после и тя ще се преобразува до безкрай и получилото се отново до безкрай. Който не забравя за следващите една след друга вълни от преобразувания и промени, той ще се отнесе спокойно и към краткостта на всичко смъртно.
Всеобщата причина е порой, тя влече всичко. Колко нищожни са тези погълнати от обществени дела човечета, които си мислят, че постъпват философски. Сополанковци! Човече, какво искаш? Прави каквото изисква сега природата ти! Заеми се, ако ти е дадено, и не се оглеждай дали някой ще разбере! Не се надявай да осъществиш Платоновата държава. Нека ти е достатъчен и най-незначителният напредък и мисли, че и този резултат не е нещо малко. Кой може да промени някой от основните възгледи? А без промяна на възгледите какво друго има освен вопли на оплакващи своето робство и преструване на привидно подчиняващи се? Хайде сега говори за Александър, Филип и Деметрий от фалерон. Ще ги последвам, ако са прозрели волята на всеобщата природа и сами са се обучили. Но ако са се държали като герои на трагедия, никой не може да ми постави тази присъда да им подражавам. Просто и скромно е делото на философията. Недей ме подтиква към тържествена надутост!
Да бъдеш несмутен от случващото се вследствие на външна причина и справедлив в делата, чиято причина произтича от тебе. Това значи вътрешният ти импулс и действията ти да имат за граница действуването, съобразено с общността, понеже то е природосъобразно.
Можеш да премахнеш много излишни безпокойства, които зависят изцяло от твоето мнение така ще си осигуриш едно широко пространство, за да обхванеш с мисълта си цялата вселена, да си представиш без крайната вечност и да се замислиш за бързата промяна която претърпява всичко поотделно - колко кратко е времето от пораждането до разпадането и колко безмерно това преди рождението, както и онова безкрайно, което следва разпадането.
Всичко, което виждаш, скоро ще погине и наблюдавалите неговата гибел, и те скоро ще погинат. След смъртта си и престарелият ще бъде сведен до същото, до което и сполетеният от ранна смърт.
Какви са ръководните им начала и към какво са били устремени, защо обичат това и ценят онова? Смятай, че виждаш голи душиците им. Колко неумерена е мисълта им, когато си мислят, че ти вредят с лошите си думи или ти правят добро, въздигайки те до бога!
Стига с това жалко съществуване, изпълнено с мърморене и маймунщина! Защо се безпокоиш? Има ли нещо странно в тия работи? Какво те изкарва от равновесие? Оформящата причина? Вгледай се в нея. Да не би материята? Вгледай се в нея. Извън тях не съществува нищо. А вече е време, насочи поглед към боговете, да станеш по-прост и по-добър.
Едно и също е да се занимаваш с тези работи сто или три години.
Из: „Към себе си“, Марк Аврелий, превеод от старогръцки Богдан Богданов, изд. „Народна култура“, 1986 г.
Картини: Marcus Aurelius Distributing Bread to the People, 1765, Joseph-Marie Vien, Musée de Picardie; Dernières paroles de l'empereur Marc Aurèle, by Eugène Delacroix (1798-1863) - commons.wikimedia.org
