Пряк духовен приемник на великия дзен-учител Доген (ХІІІ в.), Шунрю Сузуки (1905-1971) прекрачва границите на Изтока, популяризирайки дзен будизма в САЩ. През 60-те години на миналия век, впечатлен от качеството на „ума на начинаещ” на американците и огромния интерес към практиката му, Сузуки-роши създава група за медитация, наречена Дзен-център, а впоследствие основава и първия дзен-манастир извън Азия. Шунрю Сузуки остава в историята като един от най-влиятелните учители на своето време, а през 1970 г. е публикувана книгата му с беседи „Зен-Ум, ум на начинаещ“.
(Shunryu Suzuki Roshi in his dokusan and study room, San Francisco Zen Centre)
Пустота
„Когато започнете да изучавате будизма, трябва да направите основно почистване на ума си.”
Ако искате да разберете будизма, необходимо е напълно да забравите своите предубеждения. Като начало трябва да се откажете от идеята за субстанциалност или съществуване. Обичайният възглед за живота е здраво вкоренен в идеята за съществуване. За повечето хора всичко съществува, те мислят, че каквото и да видят и чуят, то съществува. Разбира се, птицата, която виждаме и чуваме, съществува. Тя съществува, но това, което разбирам аз под тези думи, може би не съвпада с това, което вие имате предвид. Будисткото разбиране за живота включва както съществуването, така и несъществуването. Птицата едновременно съществува и не съществува. Ние казваме, че всеки възглед за живота, който се основава само на съществуването, е еретичен. Ако приемате нещата прекалено сериозно, сякаш те съществуват субстанциално или постоянно, вие сте еретици. Може би повечето хора са еретици.
Ние казваме, че истинското съществуване възниква от пустотата и отново се връща към пустотата. Това, което възниква от пустотата, е истинско съществуване. Трябва да преминем през вратата на пустотата. Тази идея за съществуването е много трудна за обясняване. В днешно време много хора започват да чувстват, поне на интелектуално ниво, пустотата на съвременния свят, вътрешните противоречия на културата. Например в миналото японците са били твърдо убедени в постоянното съществуване на своята култура и традиционен начин на живот, но откакто загубиха войната, станаха много скептични. Някои смятат, че това скептично отношение е ужасно, но в действителност то е по-добро от стария начин на мислене.
Докато имаме някаква определена идея или надежда за бъдещето, ние не можем да се отнасяме наистина сериозно към мига, който съществува точно сега. Възможно е да кажете: „Мога да направя това утре или следващата година”, да вярвате, че нещо, което съществува днес, ще съществува и утре. Дори да не полагате много големи усилия, вие очаквате, че щом вървите по определен път, ще се случи нещо многообещаващо. Но няма сигурен път, който да съществува вечно. Няма никакъв път, отреден за нас. Всеки един миг трябва да откриваме своя път. Истинският ни път не е някаква идея за усъвършенстване или съвършен път, отреден ни от друг. Всеки от нас трябва да проправи своя истински път и когато това стане, този път ще изразява всеобщия път. Това е мистерията. Ако все по-дълбоко и по-дълбоко разбирате едно нещо, вие разбирате всичко. Когато се опитате да разберете всичко, няма да разберете нищо. Най-добрият начин е да разберете себе си и тогава ще разберете всичко. Затова, ако упорито се стараете да проправяте свой собствен път, вие ще помагате на другите, а и те ще помагат на вас. Докато не откриете своя път, вие не можете да помогнете на никого и никой не може да ви помогне. За да бъдем независими в истинския смисъл на думата, трябва да забравим всичко, което се намира в ума ни, и всеки един миг да откриваме нещо съвсем ново и различно.
Ето така живеем в този свят.
Затова казваме, че истинското разбиране идва от пустотата. Когато започнете да изучавате будизма, трябва да направите основно почистване на ума си. Трябва да изнесете всичко от стаята си и основно да я почистите. Ако е необходимо, може да внесете всичко обратно. Възможно е да поискате много неща, затова едно по едно можете да ги върнете. Но ако те не са нужни, не е необходимо да ги задържате.
Ние виждаме летяща птица. Понякога виждаме следа от нея. Всъщност не можем да видим следа от летяща птица, но понякога ни се струва, че това е възможно. Това също е добре. Ако е необходимо, върнете обратно нещата, които сте изнесли от стаята си, но преди да внесете едно, извадете друго. Ако не го направите, стаята ви ще се претъпка със стари, безполезни боклуци. Ние казваме: „Малко по малко спирам звука на ромонящия ручей.” Когато вървите край ручей, вие чувате течащата вода. Този звук е непрекъснат, но трябва да можете да го спрете, ако поискате да направите това. Това е свобода, това е отказване. В ума ви една след друга ще идват различни мисли, но ако поискате, може да спрете своето мислене. Когато съумеете да спрете звука на ромонящия ручей, вие ще оцените чувството от своята дейност. Но докато сте в плен на една определена идея или сте уловени в мрежата на някакъв обичаен начин на действие, вие не сте в състояние да цените същността на нещата.
Ако търсите свобода, не може да я намерите. Абсолютната свобода сама по себе си трябва да бъде налице, преди да може да я постигнете. Това е нашата практика. Пътят ни не върви непрекъснато в една посока. Понякога вървим на изток, понякога – на запад. Да извървим една миля на запад, означава да се върнем с една миля на изток. Обикновено да изминем една миля на изток е обратното на това да отидем една миля на запад. Но щом е възможно да се извърви една миля на изток, това означава, че е възможно да се отиде една миля на запад. Това е свобода. Без такава свобода не можете да се съсредоточите върху това, което правите. Може да мислите, че сте съсредоточени, но преди да постигнете тази свобода, ще чувствате известно притеснение, когато правите нещо. Тъй като сте сковани от идеята да отидете на изток или на запад, дейността ви е разделена на две, тя е дуалистична. Докато сте уловени от двойнственост, не можете да постигнете абсолютна свобода и да се съсредоточите.
Да бъдете съсредоточени не означава упорито да правите опити да наблюдавате нещо. Ако се опитвате да гледате в една точка, когато сте в зазен, след около пет минути ще се изморите. Това не е съсредоточеност. Съсредоточеността означава свобода. Затова усилието ви не трябва да бъде насочено наникъде. Не трябва да бъдете съсредоточени върху нищо. Ние казваме, че когато практикуваме зазен, умът ни трябва да бъде съсредоточен върху дишането, но това може да се постигне само като забравим за себе си и просто седим и чувстваме дишането си.
Ако се съсредоточите върху дишането, ще забравите себе си, а ако забравите себе си – ще се съсредоточите върху дишането. Не зная кое от двете е първо. Затова всъщност не е нужно прекалено много да се стремите да се съсредоточавате върху дишането си – само толкова, колкото ви е възможно. Ако продължите тази практика, накрая ще преживеете истинското съществуване, което възниква от пустотата
От: „Зен-Ум, ум на начинаещ“, Шунрю Сузуки, изд. Арт“, 1995 г.
Снимка: Shunryu Suzuki Roshi in his dokusan and study room, San Francisco Zen Centre
