„Ние се изграждаме или погубваме сами; в ковачницата на мисълта изработваме оръжията, с които се самоунищожаваме, и инструментите, с чиято помощ изграждаме за себе си райски дворци от радост, сила и спокойствие.“

Мисъл и характер

Като могъщо, интелигентно и изпълнено с любов същество, човекът държи ключа към всяка ситуация и притежава онази преобразяваща и възстановителна сила, чрез която може да стане такъв, какъвто иска. Сентенцията „Човек е това, което мисли със сърцето си“ обхваща не само цялото ни същество, но и всички условия и обстоятелства в живота ни. Ние буквално сме това, което мислим,; характерът ни е пълен сбор на всички наши мисли.

Както всяко растение пониква от семе и не може да съществува без него, така всеки от нас се развива от скритите семенца на мислите си и не би могъл да се изгради без тях. Това важи, както за съзнателните действия, така и за онези, които наричаме „спонтанни“ и „непремислени“. Действието е цветът на мисълта, а радостта и страданието - нейните плодове; така събираме ние сладката и горчива реколта на онова, което сме посели. Това, което сме, е проектирано и изградено от мислите в нашето съзнание. Ако отглеждаме невежество или зли помисли, ще пожънем болка. Ако мислите ни са здравословни и добродетелни, радостта ще ни съпътства, както сянката ни е неотменно до нас в слънчев ден.

...

Човекът е същество, развиващо се закономерно, а не създадено изкуствено, и този причинно- следствен ефект е също толкова абсолютен и нетърпящ изключения в скрития свят на мислите, колкото в света на видимите и материални неща. Благородният и добър характер не е нещо, дадено като награда или възникнало по случайност, а естествен резултат от продължителни усилия за правилно мислене; ефект от дълготрайното придържане към открити и честни мисли. Безчестният, скотски характер, благодарение на същия процес, е резултат от продължително стаяване на долни мисли.

Ние се изграждаме или погубваме сами; в ковачницата на мисълта изработваме оръжията, с които се самоунищожаваме, и инструментите, с чиято помощ изграждаме за себе си райски дворци от радост, сила и спокойствие. С правилен избор и правилно прилагане на мислите си, ние се издигаме до божествено съвършенство; но, ако злоупотребяваме и ги прилагаме грешно, можем да се сринем под нивото на скотове. Между тези две крайности съществуват всякакви характери и ние сме техните създатели и господари.

...

От всички красиви истини, отнасящи се за душата, които бяха преоткрити и осветлени в нашата епоха, никоя не е по-радостна и вдъхваща божествено обещание и увереност от тази, че човек е господар на мислите си, градител на характера си и създател на благополучието, средата и съдбата си.

Като могъщо, интелигентно и изпълнено с любов същество и повелител на мислите си, човекът държи ключа към всяка ситуация и притежава онази преобразяваща и възстановителна сила, чрез която може да стане такъв, какъвто иска. Той винаги е господарят, дори в състояние на слабост и отчаяние; но в слабост и отчаяние той е глупав стопанин, който не управлява добре дома си. Започне ли да разсъждава за състоянието си и да търси внимателно закона, върху който се основава битието му, той става мъдър владетел, насочващ разумно енергията си и посвещаващ мислите си на по-плодотворни задачи. Това е съзнателният господар и вие можете да станете такъв, само ако откриете в себе си законите на мисълта. Това откритие е изцяло въпрос на приложение, самоанализ и жизнен опит.

Само с усърдно търсене и копаене се добиват злато и диаманти; и ако се задълбае в залежите на душата си, човек може да намери всяка истина, свързана със съществото му. Фактът, че всеки е творец на собствения си характер, ваятел на душата си и градител на съдбата си, може да бъде безпогрешно доказан, ако човек следи, контролира и модифицира мислите си, като наблюдава влиянието им върху самия него и околните, върху живота и благополучието му; ако съпоставя причината и следствието с търпелива практика и изследване и използва всяко свое преживяване - дори най-баналното и ежедневното - като средство за придобиване на онова познание за самия него, което води до ясен поглед над нещата, мъдрост и сила.

В това отношение и в никое друго, с пълна сила действат постулатите „Който търси, намира“ и „Почукай, и ще ти отворят“. Защото само с търпение, практика и безкрайна упоритост можеш да влезеш в храма на познанието.

Избрано от: „Мислещият човек“, Джеймс Алън, изд. Скайпринт, 2013 г.
Снимка: James Allen (1864 - 1912); The James Allen Library