„Да носим със себе си скръб или печал месец след месец или година след година, както много от нас правят, означава да извършваме престъпление спрямо себе си и спрямо всички, с които общуваме.“
Old Man in Sorrow (On the Threshold of Eternity), 1890, Vincent van Gogh
Убийствените емоции
„Гневът и тревогите не само депресират и потискат човека, но понякога могат дори и да го убият.“ ~ Хорас ФЛЕТЧЪР
Страхът не е единствената емоция, което може да причинява смъртоносна вреда. Хората със слаби сърца се съветват да се пазят от необичайни и силни емоции, но и здравите хора не са застраховани срещу тях. Много яростни пристъпи са завършвали със сърдечни или мозъчни удари и смърт. Тъгата, продължителната ревност и разяждащата тревожност са отговорни в много случаи за предизвикването на умопомрачение. Емоциите, следователно убиват.
Скръбта е една от най-известните и най-често срещани убийствени емоции. Казват, че ренесансовият художник Кореджо умрял от разочарование за това, че получил само 40 дуката за една картина, която сега се пази в трезора на Дрезденската галерия. Кийтс починал от критика, която била твърде силна за неговата чувствителна душа. От такава смърт са загинали стотици други хора с чувствителни души. Не са редки случаите, когато момичета са умирали, разочаровани от неуспех в любовта. Дори и радостта убива, когато нейната сила ни връхлети прекалено неочаквано. Вестниците понякога споменават за смъртта на възрастен родител при внезапно пристигане на отдавна загубено дете или за настъпването на фатален край, вследствие на прекалено голямо щастие. В Париж един човек починал, след като разбрал, че лотарийният му билет е печеливш.
Дори ако емоцията не е толкова силна, за да убие, нейното влияние може да бъде изключително вредно. Един пристъп на гняв ще унищожи апетита, ще наруши храносмилането и ще разстрои нервите на човека за часове, дори и за дни. Той може да разстрои цялостното физическо състояние на човека, като порази както умствените, така и моралните възможности. Както променя хубавото лице в отвратителна гримаса, така гневът променя цялото настроение на личността за определено време. Гневът на майката може дори да отрови бозаещото дете. Крайният гняв или страх може да предизвика появата на физическо (соматично) заболяване или например - повръщане.
Ревността може да дисбалансира работата на цялото човешко тяло. Тя е един от най-смъртоносните врагове на здравето, щастието и успеха. Хората, които стават жертви на ревността, често напълно загубват своето здраве (докато не се премахне причината) и до такава степен се деморализират, че или се самоубиват, или убиват някого, или полудяват. Дадена силна, продължителна омраза може понякога не само да наруши процеса на храносмилане, усвояване и душевния мир, но и да съсипе напълно характера.
Тези и много други влияния на емоциите върху тялото се дължат на определени химични вещества, които се отделят от тялото при силни емоции. Лекарите казват, че те са аналогични на отровата, която отровните змии отделят под влияние на страха или гнева. Змията има торбичка, в която събира отровата си; ние нямаме и тя се разпространява по цялото тяло, въпреки усилията ни да я елиминираме.
Професор Елмър Гейтс, един от водещите изследователи на емоциите, казва:
„Никой не бива да се учудва, че емоциите, причинени от скръб, болка и тъга оказват влияние върху функциите на организма, защото всеки един трябва да е наблюдавал как по време на тези депресивни емоции дишането и кръвообращението се забавят, храносмилането се разстройва, бузите стават бледи, погледът се замъглява и т. н.“ С разнообразни средства и уреди, чрез които се определят „точката на умора“, „времето за реакция“ и т. н., проф. Гейтс е открил, че човек е способен на по-голяма мускулна, интелектуална и волева дейност, когато се намира под влияние на добро настроение, отколкото при наличието на депресивни емоции. „Тялото полага усилия да се освободи от остатъчните продукти в тъканите вследствие на обмяната на веществата“, казва проф. Гейтс „и не е чудно, следователно, че по време на силна скръб очите се пълнят със сълзи; че при внезапен страх червата и бъбреците засилват дейността си; че при продължителен страх върху кожата избива студена пот; че по време на гняв устата се изпълва с горчив привкус, което се дължи на повишеното отделяне на сулфоцианати. Потта по време на страх има различен химичен състав и дори мирише по различен начин от потта, отделяна при весело настроение.“ След като отбелязва как тялото се опитва да изхвърли тези отрови от себе си, проф. Гейтс продължава: „Сега може да бъде доказано по много начини, че отделянето на остатъчните продукти от тялото се забавя от угнетяващите и болезнени емоции; не, дори по-лошо от това — самите депресивни емоции са отговорни за увеличаване на тези отрови в тялото. И обратно, приятните и радостни емоции през времето, когато се проявяват, потискат отровния ефект на депресивното настроение и стимулират клетките на тялото да създават и складират жизнена енергия и хранителни вещества в тъканите. От всички тези експерименти може да се извлече един ценен съвет: по време на тъга и скръб трябва да се полагат съзнателни усилия за ускоряване на дишането, потенето и отделянето с цел по-бързото извеждане на отровите. Ако сте натъжени, излезте на чист въздух и започнете да извършвате физически упражнения, докато се изпотите. Къпете се по няколко пъти на ден, за да измиете кожата от отделените от тялото вещества, и преди всичко използвайте всичките ви познати способи като театър, поезия и други изящни изкуства, за да предизвикате съзнателно у себе си весели и приятни емоции. Всичко, което провокира продължителни или силни негативни емоции е вредно, без значение дали това е облекло, театър или нещо друго. Радостта е средство, а не крайна цел — тя създава енергия, подпомага растежа и храненето и удължава живота. Емоциите и другите чувства ни осигуряват всички радости в живота и тяхното научно изучаване и рационално използване е важна стъпка в изкуството да си служим с ума по-умело и по-ефикасно. Чрез подходяща методика депресивните емоции могат да бъдат практически отстранени от живота, което ще позволи да се възползваме в по-пълна степен от положителните емоции. Всичко това е крайно оптимистично.“
Да носим със себе си скръб или печал месец след месец или година след година, както много от нас правят, означава да извършваме престъпление спрямо себе си и спрямо всички, с които общуваме. Това абсолютно не е полезно за никого, най-малко за скърбящата личност, която определено не се чувства щастлива от това, че тъгува. Починалият или заминал човек не може да изпита радост от постоянната тъга и всеки, който живее с тъгата е депресиран и страда от пелената на скръбта. Тази тъга е едно самосъжаление, форма на егоизъм. Удоволствията и удобствата, които са идвали от определен източник, може да са изчезнали от живота ви, но защо да не живеете с радостните спомени за онова, което ви е радвало, вместо да бъдете нещастни и да огорчавате живота на много други, само защото не можете да си върнете същите тези удоволствия и удобства? Какво бихте си помислили за туриста, който, връщайки се от Швейцария, ридае и тъгува за това, че не е могъл да остане завинаги в някоя красива долина и да се наслаждава на прекрасната гледка? Вместо това вие очаквате да видите един човек с блясък в очите, който с приповдигнато настроение да ви разкаже за хубостите, които е видял, и за удоволствията, които е почувствал.
Гневът има много форми и се дължи на много причини, но както Хорас Флечър заявява, неговата първопричина се корени в страха. Някой е гневен, защото друг е направил или казал нещо, което може да му причини физическо нараняване, накърняване на материалното му състояние, лишаване от някое изключително приятно удоволствие, опетняване на репутацията му или прекратяване на дадено приятелство. Самоуверената, безстрашна и уравновесена личност не се гневи, въпреки че изпитва същите трудности и неприятности, които карат другите хора да се „разбиват на парчета“ по десетина пъти на ден. Този израз, впрочем, описва много точно влиянието на гнева. Умствената и физическа хармония се „разбива на парчета" и дълго време след това не може да се възстанови.
Самоконтролът е предпазно средство срещу гнева. Логичното и внимателно преценяване на случките и техния ефект благоприятства изграждането на самоконтрола. Честа причина за предизвикване на гняв е окачествяването ни с обидна квалификация. Помислете за момент върху подобна обида и ще видите, че не си струва да изпускате нервите си за такава глупост. Вие сте гневни, защото се страхувате, че някой може да повярва, че тази характеристика е вярна. Ако обаче сте напълно сигурен в себе си и в добрата си репутация, обидният епитет няма да предизвика по-голям ефект от лаенето на някое куче или изричането на някоя дума на чужд език, който е неразбираем за вас. Тя няма никакви реални последствия за вас, освен ефекта, който вие й позволите да има върху вашия собствен ум. Обидната дума не променя обстоятелствата в дадената ситуация по никакъв начин. По разумен начин е постъпил Мирабо, който веднъж, при разговор в Марсилия, бил наречен „доносник, лъжец, убиец и разбойник". „Ще почакам, господа, докато свършите с любезностите“.
Да се гневите на някой, защото не си е свършил работата както трябва, също няма да ви помогне много. Това няма да поправи грешката, нито да накара сгрешилия повече да не я повтаря. Вместо това посочете му грижливо къде е сгрешил, както и правилния метод. По този начин енергията ви ще бъде изразходвана много по-полезно, отколкото ако си позволите да се разгневите.
Обикновено причината за разгневяването е незначителна. Доказателство за това са избухливите хора, които винаги на следващия ден се извиняват, когато нещата им изглеждат доста по-различни. Изградете си навика да формирате тези „утрешни“ преценки и още днес вашите гневни избухвания значително ще намалеят. Култивирайте в себе си оптимизъм, като отделяте особено внимание на любящите мисли към всички хора, с които общувате, и скоро ще видите, че ще ви е трудно да се разгневите на някого. Ако съзнателно култивирате мисълта си в тази посока, омразата и ревността ще изчезнат. Каквато и да е убийствената ви емоция, на която позволявате да унищожава щастието и да съкращава живота ви, средството срещу нея винаги може да се открие във вас самия, във вашите мисли и действия. Отдавна Епиктет е казал: „Мисля за дните, когато не съм бил гневен. Аз бях гневен всеки ден, сега съм гневен всеки 3-4 дни. Ако пропуснете да се разгневите повече от трийсет дни, принесете жертва в името на Бога.“
Из: „Човекът господар на мислите и чувствата си“, Орисън Сует Марден, изд. „Здраве и щастие“, 2005 г.
Картина: Old Man in Sorrow (On the Threshold of Eternity), 1890, Vincent van Gogh, commons.wikimedia.org