„Ако живееш с осъзнаване, ти съзряваш, иначе просто остаряваш. А да остарееш не означава да помъдрееш. Ако си бил глупак на млади години, а сега си остарял, ще си просто един стар глупак, това е всичко.“
Зрелост и остаряване
Има голяма разлика между зрелост и остаряване, огромна разлика, и хората винаги се объркват. Хората си мислят, че да остарееш означава да съзрееш - но остаряването принадлежи на тялото. Всеки остарява, всеки ще остарее, но няма непременно да съзрее. Зрелостта е едно вътрешно израстване.
Остаряването не е нещо, което ти правиш, то е нещо, което се случва физически. Всяко дете, което е родено, след като мине известно време, остарява. Зрелостта е нещо, което ти внасяш в живота си - тя произтича от осъзнаването. Когато човек остарява с пълно осъзнаване, той постига зрелост. Остаряване плюс осъзнаване, преживяване плюс осъзнаване, е равно на зрелост.
Можеш да преживееш едно нещо по два начина. Можеш просто да го преживееш все едно под хипноза, в състояние на неосъзнатост, без да обръщаш внимание на това, което се случва - нещото се е случило, но теб те е нямало там. То не се е случило в твое присъствие, а в твое отсъствие. Просто си минал покрай него, то не е предизвикало изобщо никакъв отзвук в теб. Не е оставило никакъв отпечатък върху теб, не си научил изобщо нищо от него. То може да е станало част от паметта ти, защото в някакъв смисъл си присъствал, но не се е превърнало в твоя мъдрост. Ти ни най-малко не си израснал чрез него. По такъв начин остаряваш.
Но ако внесеш качеството на осъзнаването в някое преживяване, това преживяване се превръща в зрелост.
Има два начина да се живее: при единия живееш в дълбок сън - тогава остаряваш, с всеки момент все повече, с всеки момент умираш по малко, и това е всичко. Целият ти живот се състои от една дълга, бавна смърт. Но ако внесеш осъзнаване в своите преживявания - каквото и да правиш, каквото и да ти се случи, да си буден, да наблюдаваш, да осъзнаваш, да вкусваш с наслада преживяването от всички ъгли, да се опиташ да разбереш смисъла му, да се опиташ да проникнеш в самата му дълбочина, каквото и да ти се случи, да се опиташ да го живееш интензивно и тотално - тогава то не е просто някакъв повърхностен феномен. Дълбоко вътре в теб нещо се променя с него. Ти ставаш по-буден. Ако то е грешка, това преживяване, никога вече няма да я правиш.
Зрелият човек никога не прави една и съща грешка отново. Но ако човек е просто стар, той непрестанно върши една и съща грешка все отново и отново. Той живее в един кръг и никога нищо не научава. Днес се ядосваш, вчера си бил ядосан, както и завчера, и утре пак ще се ядосаш, както и вдругиден. Ядосваш се все отново и отново, разкайваш се все отново и отново, и все отново и отново взимаш дълбокото решение вече да не правиш така. Но това решение нищо не променя - всеки път когато се разстроиш, яростта взима връх, обсебва те и се извършва пак същата грешка. Ти остаряваш.
Ако изживееш тотално преживяването на гняв, никога вече няма да си ядосан. Едно преживяване ще е достатъчно да те научи, че това е глупаво, че е абсурдно, че е просто тъпо - не че е грях, ами е просто тъпо. Ти нараняваш себе си и другите, без да има защо. То не си струва. По такъв начин съзряваш. Утре ситуацията ще се повтори, но гневът няма да се повтори. А човек, който придобива зрелост, не е решил, че няма вече да се гневи, не - това е признак за човек, който не съзрява. Зрелият човек никога не решава за бъдещето, самата зрелост се грижи за това. Ти живееш днес - това живеене ще реши какво ще бъде утрето, то ще се появи от него.
Ако гневът е болезнен, отровен, ако си страдал адски поради него, какъв смисъл има да решаваш или да поемаш някакъв обет и да ходиш в храма и да декларираш: „Сега поемам обет никога вече да не се гневя“? Всичко това е детинско, няма смисъл! Щом си разбрал, че гневът е отровен - край! Този път е затворен, тази врата вече не съществува за теб. Ситуацията утре ще се повтори, но ти няма да си обсебен от ситуацията. Научил си нещо - това разбиране ще присъства. Можеш дори и да се смееш, можеш дори и да се наслаждаваш на всичко това как хората толкова изглупяват. Твоето разбиране ще расте с всяко преживяване.
Можеш да живееш живота си сякаш си хипнотизирай - така живеят деветдесет и девет процента от хората - но можеш да го живееш и с интензивност, с осъзнаване. Ако живееш с осъзнаване, ти съзряваш, иначе просто остаряваш. А да остарееш не означава да помъдрееш. Ако си бил глупак на млади години, а сега си остарял, ще си просто един стар глупак, това е всичко. Просто остарявайки, не можеш да помъдрееш. Можеш дори още да оглупееш, защото може да си придобил някакви механични, роботизирани навици.
Защо? Някога задавали ли сте си този въпрос? Защо не постигаш осъзнаване? Ако то води до безкрайно блаженство, до постигане на сатчитананда, до абсолютната истина -защо тогава да не се осъзнаеш? Защо настояваш на това да спиш? Вложил си нещо в това - и ето я инвестицията: ако се осъзнаеш, ще има страдание. Ако се осъзнаеш, ще осъзнаеш болката, а болката е толкова много, че би искал да вземеш успокоително и да заспиш. Този сън в живота действа като предпазване от болката. Но в това е проблемът - ако сънят те предпазва от болката, той те предпазва и от удоволствието. Мисли за това като за два крана: на единия е написано „болка“, а на другия „удоволствие“. Би искал да затвориш крана, на който пише „болка", и да отвориш този с надпис „удоволствие“. Но в това е играта - ако затвориш крана на болката, веднага се затваря и кранът на удоволствието, защото и зад двата има само един кран, на който е написано „осъзнаване“. Или и двата ще останат отворени, или и двата ще бъдат затворени, защото те са две лица на едно и също явление, два аспекта.
И в това е цялото противоречие на ума: умът иска да бъде все по-щастлив и по-щастлив. Щастието е възможно, ако си осъзнат. А след това умът иска да има все по-малко и по-малко болка - но все по-малкото болка е възможна само ако си неосъзнат. Сега си в дилема. Ако не искаш болка, удоволствието веднага изчезва от живота ти, щастието изчезва. Ако искаш щастие, отваряш крана - незабавно потича и болката. Ако си осъзнат, трябва да осъзнаваш и двете. Животът е болка и удоволствие. Животът е щастие и нещастие. Животът е ден и нощ, животът е живот и смърт. Трябва да осъзнаваш и двете.
Така че запомнете. Ако се страхувате от болката, ще си останете в хипноза - ще остарявате, ще одъртеете и ще умрете. Ще сте пропуснали една възможност. Ако искате да осъзнавате, трябва да осъзнавате както болката, така и удоволствието - те не са отделни едно от друго. И този, който стане осъзнат, може да е много щастлив, но е способен също и на дълбоко нещастие, на което вие не сте способни.
Винаги помнете - когато достигнеш висок връх, едновременно с това се създава и дълбока долина. Ако искаш да стигнеш до небесата, корените ти ще трябва да достигнат до самия ад. Тъй като се страхуваш от болката, не можеш да станеш осъзнат - и така не можеш да научиш нищо.
То е все едно като да се страхуваш толкова много от врагове, че да си залостил вратите на къщата си. Сега дори и приятелят не може да влезе, дори и любимият човек остава отвън. Любимата не спира да чука на вратата, но ти се страхуваш: може да е врагът. Така че си се затворил - ето така ви виждам всички вас: затворени, уплашени от врага, приятелят също не може да влезе. Превърнали сте приятеля във враг - сега никой не може да влезе, толкова сте уплашени.
Отвори вратата. Когато свежият въздух влезе в къщата, голяма е вероятността да влязат и опасности. Когато дойде приятелят, идва и врагът, защото ден и нощ влизат заедно, болка и удоволствие влизат заедно, живот и смърт влизат заедно. Не се страхувай от болката, иначе ще живееш под упойка. Хирургът ти дава упойка преди да те оперира, защото ще има много болка, няма да можеш да я изтърпиш. Съзнанието ти трябва да се замъгли, да се затъмни, тогава той може да реже цялото ти тяло и ти няма да страдаш.
Поради страха от болка си се принудил да живееш с помътено съзнание, в замъглено съществуване, почти да не живееш - това е страхът. Трябва да оставиш този страх, трябва да се обърнеш с лице към болката, трябва да минеш през страданието, едва тогава ще се отвори възможност да дойде приятелят.
И когато познаеш и двете, веднага ще се превърнеш в третото. Когато познаеш и двете - болката и удоволствието, дуализма, деня и нощта - изведнъж си отишъл отвъд тях.
От: „За зрелостта“, Ошо, превод Николай Тонев, изд. Гуторанов, София, 2002 г.
Илюстрация: Deviantart / Osho by Svikramart