Мъдростта на времето
„При повечето болки нека ти помогне и възгледът на Епикур - няма нищо непоносимо и вечно, стига да не забравяш за собствените си граници и да не добавяш към това друго.“ ~ Марк Аврелий (121-180 г.), римски император и философ
(Last Words of the Emperor Marcus Aurelius (1844) by Eugène Delacroix)
♠ Към себе си
При всяка случайност имай пред очи ония, на които се е случило същото и които после са били недоволни, учудени и възмутени. Та къде са те сега? Никъде. Да не би и ти да желаеш същото? Не искаш ли да оставиш чуждите превратности на извършилите и претърпелите ги, а ти цял да се отдадеш на въпроса как да се възползуваш от тях? Добре ще се възползуваш и ще ти послужат като материал. Само внимавай и се стреми да бъдеш достоен във всичко, което вършиш. И помни тези две неща - без значение е обстоятелството, при което се действува...
Копай навътре! Вътре е изборът на доброто и той може винаги да тече, стига само винаги да копаеш.
Редно е и тялото да бъде стегнато, а не размъкнато - било в движение, било в покой. Както умът се проявява на лицето и пази постоянно неговия събран и изпълнен с достойнство израз, нещо подобно трябва да се изисква и от цялото тяло. Но при спазването на това не бива да се достига до крайности.
Изкуството на живота напомня повече изкуството на борбата, отколкото на танца, по това, че човек е готов да посрещне и да устои на удари, за които не знае предварително.
Нека постоянно да преценяваш кои са хората, които желаеш да са ти свидетели, и какви ръководни начала имат. Нито ще ги виниш, ако грешат против волята си, нито ще се нуждаеш от свидетелството им, ако гледаш в извора на мненията и влеченията им.
Всяка душа се лишава от истина против волята си, казва той. Също тъй и от справедливост, сдържаност, благонамереност и от всичко подобно. Крайно необходимо е непрекъснато да помниш тези думи. Ще станеш по-ласкав към всички.
Обичай единствено това, което ти се случва и което е вплетено в съдбата ти. Има ли нещо по-подходящо?
При всяка сполетяла те болка да ти бъде подръка, че тя не е нещо грозно, нито нанася вреда на ръководещия те ум. Болката не го разваля нито доколкото е разумен, нито доколкото е настроен общностно. При повечето болки нека ти помогне и възгледът на Епикур - няма нищо непоносимо и вечно, стига да не забравяш за собствените си граници и да не добавяш към това друго. Помни още, че неприятното усещане от ред неща, които са идентични на болка, остава незабелязано - примерно че ни се спи, че ни е горещо или нямаме апетит. Та когато се случи да изпиташ неудоволствие от някое от тях, кажи си, че отстъпваш пред болка.
Гледай никога да не изпитваш към човекомразците това, което те изпитват към хората.
Да живееш без насилие и в пълно душевно разположение дори ако всички те охулват с всякакви хули и зверове разкъсват членовете на обгръщащата те телесна маса. Какво пречи при тези обстоятелства умът да запазва своето спокойствие, способността за вярна преценка на външните събития и готовността да извлича полза от изпречилото му се? Така че преценката да казва на идващото насреща: „Ти си такова в същността си, независимо че мнението те прави да изглеждаш различно.“ А готовността да извличаш полза да казва на изпречилото се: „Тебе търсех. Защото винаги мога да превърна наличното в момента в материал на добродетелта на разума, на обществената добродетел и изобщо на човешкото или божието изкуство.“ Всичко, което се случва, става присъщо за бога или човек и не е нито ново, нито неподдаващо се на направляване, а напротив - познато е и лесно за обработване.
Съвършенството на нрава се проявява в това да прекарваш всеки ден като последен и нито да роптаеш, нито да стоиш вцепенен, нито да се преструваш.
Смешно е да не бягаш от собствената си порочност, което е възможно, а да бягаш от порочността на другите, което е невъзможно.
Това, което разумната, зачитаща обществото способност открие, че противоречи на ума и на общностното съществуване, тя с право го смята за по-ниско от равнището й.
Когато ти си извършил добро, а друг го е изпитал, какво трето чакаш още? Или като глупавите - да ти се признае, че си сторил добро, и да бъдеш възнаграден?
Никой не се уморява да му помагат. Помагането е природосъобразно действие. Тогава, додето помагаш, не се уморявай да ти помагат.
Всеобщата природа се е устремила към създаване на вселената. При това положение или всичко ставащо се осъществява като необходимо последствие, или е лишено от разум, тогава ще са лишени от разум и главните събития, към които е устремено в подтика си ръководното начало на вселената. Помненето на тази мисъл ще ти помогне да посрещнеш много неща по-спокойно.
Из: „Към себе си“, Марк Аврелий, ИК „Кибеа“, 1997 г.
Картина: Last Words of the Emperor Marcus Aurelius (1844) by Eugène Delacroix, en.wikipedia.org
