„Трябва да открием истината в този свят чрез своите трудности, чрез страданието си. Удоволствието не се различава от трудностите. Доброто не се различава от лошото. Лошото е добро, доброто е лошо.“ ~ „Зен-Ум, ум на начинаещ“

(1904 ~ 1971)

Преходност

„Ние трябва да открием съвършеното съществуване чрез несъвършеното съществуване.”

Основното учение на будизма е учението за преходността или промяната. Това, че всичко се променя е основна истина за всяко съществуване. Никой не може да я отрече, в нея сякаш е синтезирано цялото будистко учение. Това е учение за всички нас. Където и да отидем, остава вярно. То също се разбира и като учение за отсъствието на „себе”. Тъй като всяко съществуване непрекъснато се променя, няма никакво неизменно „себе”. Всъщност себеприродата на всяко съществуване не е нищо друго освен самата промяна и именно тя представлява тази себеприрода. Не съществува особена, отделна за всяко съществуване себеприрода. Този принцип се нарича още учение за нирвана. Когато постигнем вечната истина, че „всичко се променя” и намерим спокойствие в нея, ние се оказваме в нирвана.

Не можем да намерим съвършено спокойствие, без да приемем факта, че всичко се променя. За нещастие обаче, въпреки че е истина, на нас ни е трудно да приемем това. Ние страдаме, тъй като не сме в състояние да приемем истината за преходността. И така, причината за страданието е нашето неприемане на тази истина. Учението за причината за страданието и учението, че всичко се променя, се оказват двете страни на една монета. Субективно причината за нашето страдание е преходността. Обективно учението представлява просто основната истина, че всичко се променя. Доген-зенджи е казал: „Учение, което не звучи така, сякаш ни налага нещо, не е истинско учение.” Само по себе си учението е истинно и не ни налага нищо, но по навик ние го възприемаме, сякаш ни го налагат. Тази истина съществува независимо дали се чувстваме добре или зле от нея. Тя не съществува само тогава, когато нищо не съществува. Будизмът съществува поради всяко отделно съществуване.

Ние трябва да открием съвършеното съществуване чрез несъвършеното съществуване. Трябва да открием съвършенство в несъвършенството. За нас пълното съвършенство не се различава от несъвършенството. Вечното съществува поради невечното съществуване. Надеждата за нещо, което се намира извън този свят, се смята за еретично схващане в будизма. Ние не търсим нищо друго освен себе си. Трябва да открием истината в този свят чрез своите трудности, чрез страданието си. Това е основното учение на будизма. Удоволствието не се различава от трудностите. Доброто не се различава от лошото. Лошото е добро, доброто е лошо. Това са двете страни на една монета. Затова просветлението трябва да е налице в практиката. Това е правилното разбиране на практиката и живота ни.

Единственият начин да приемем истината за преходността е да открием удоволствие в страданието. Ако не разберем как да приемем тази истина, не можем да живеем в този свят. Дори да се опитате да избягате от нея, усилията ви ще бъдат напразни. Ако мислите, че има някакъв друг начин за приемане на вечната истина, че всичко се променя, вие се заблуждавате. Това е основното учение как да живеем в този свят. Независимо какво чувствате към него, трябва да го приемете. Трябва да направите това усилие.

И така, докато не станем достатъчно силни да приемаме трудностите като удоволствие, трябва да продължаваме да полагаме това усилие. Всъщност, ако станете достатъчно честни или прями, няма да ви бъде толкова трудно да приемете тази истина. Можете малко да промените начина си на мислене. Трудно е, но тази трудност няма винаги да бъде същата – понякога ще бъде трудно, понякога – не толкова. Ако страдате, ще намерите известно удоволствие в учението, че всичко се променя. Никак не е трудно да го приемете, когато имате неприятности. В такъв случай, защо да не го приемате при всякакви обстоятелства? То е едно и също. Понякога, откривайки колко сте егоистични, може да се надсмивате над себе си. Но независимо какво е отношението ви към това учение, за вас е много важно да промените своя начин на мислене и да приемете истината за преходността. 

От: „Зен-Ум, ум на начинаещ“, Шунрю Сузуки, изд. Арт“, 1995 г.
Снимка: Shunryu Suzuki Roshi (1904-1971)