„Телата на жертвите на тормоз в детството са напрегнати и готови за отбрана, докато не намерят начин да се успокоят и да се почувстват в безопасност.“

„Тялото помни, дори когато ние не го правим“, споделя психиатърът Бесел ван дер Колк, специалист в областта на посттравматичния стрес и преподавател в Бостънския университет. В „Тялото помни” (Изд. „Изток-Запад“) той споделя случаи от своята практика и описва новооткритите пътища за лечение на травмата. За неизказаните преживявания, които рушат емоционалната ни и телесна цялост и начините отново да се свържем съм себе си, споделено от  книгата.

(Fighter, 1913, by Egon Schiele)

Травмата

Съществуват милиони хора, които са били насилвани и потискани, отритвани или пренебрегвани от най-близките си в най-святото място – дома. И ако всички те се срамуват или не намират думи да разкажат за преживяното, то травмата заживява в телата им.

Произтичащият от нея стрес започва бавно да вреди. Той може да бъде причина както за редица здравословни проблеми - от диабет, през сърдечно-съдови заболявания, до рак, но и за пълна социална алиенация. Тялото помни, дори когато ние не го правим.

Наричаме я травма. Онази безсрамница, която застрашава нашата емоционална и телесна цялост. Онази вещица, която запушва устата ни и се явява в кошмарите ни. Онази болка, която всеки ден ни ескортира до миналото – до мига, в който се е родила. А ние - вместо да проклинаме само този миг, проклинаме целия си живот, пълен с ярост, депресия, панически атаки, безсъние. Казвам „ние”, защото психическата травмата е един от най-неотложните проблеми на Запада и всички сме или потърпевши, или застрашени от нея.

Сприятеляване с Тялото

Жертвите на травма не могат да се възстановят, докато не опознаят и не се сприятелят с усещанията в телата си. Да се страхуваш означава да живееш в тяло, което е винаги нащрек. Гневните хора живеят в гневни тела. Телата на жертвите на тормоз в детството са напрегнати и готови за отбрана, докато не намерят начин да се успокоят и да се почувстват в безопасност.

За да се променят, хората трябва да започнат да осъзнават усещанията си и начина, по който тялото им си взаимодейства със света около тях.
Физическото самоосъзнаване е първата стъпка към сбогуването с тиранията на миналото.

Как могат хората да се отворят към вътрешния си свят на усещания и емоции и да го изследват? В практиката си аз започвам този процес, като помагам на пациентите първо да забележат, а после и да опишат усещанията в тялото си - не емоциите като гняв, тревожност и страх, а физическите усещания под емоциите: натиск, жега, мускулно напрежение, изтръпване, усещане за хлътване, за празнота и т.н.

Забелязването на усещанията за пръв път може да е доста стресиращо и да отключи проблясъци (фрагменти от травматични събития, изключени от съзнанието), при които хората се свиват на кълбо или заемат защитна поза. Това е соматично възпроизвеждане на непреработената травма и най-вероятно представлява позицията, която са заемали по време на травматичното събитие. В този момент е възможно картините и физическите усещания да обземат напълно пациентите и терапевтът трябва да познава начини да възпре потоците от сетивни усещания и емоции, за да не се травмират отново от връщането към миналото.

Твърде често, обаче, се предписват лекарства, вместо да се обучат хората на уменията да се справят с подобни стресиращи физически реакции. Разбира се, лекарствата само притъпяват усещанията и не правят нищо, за да излекуват причината или пък да ги трансформират от токсични усещания в съюзници.

Най-естественият начин за човешките същества да се успокоят, когато са разтревожени, е да прегърнат друг човек. Това означава, че пациентите, които са били насилвани физически или сексуално, са изправени пред дилема: те отчаяно се нуждаят от допир, докато същевременно се ужасяват от телесния контакт. Умът трябва да се научи отново да чувства физическите усещания, а тялото трябва да бъде подпомогнато да толерира и да се наслаждава на удоволствието от допира. Хората, на които им липсва емоционално самоосъзнаване, могат да се научат, чрез практика, да свързват физическите си усещания с психически събития. След това те постепенно могат да се свържат отново със себе си. 

От: „Тялото помни“, Бесел Ван Дер Колк, изд. „Изток-Запад“
Картина: Fighter, 1913, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery