Всичко, над което случайността уп­ражнява властта си е робско - пари, тяло, чест, слабост ♥ СЕНЕКА

„Всичко, което истин­ският разум потвърждава, е сигурно и веч­но, укрепва душата и винаги я издига наго­ре. Това, което се възхвалява излишно и е благо по мнението на тълпата, напомпва с бездушно веселие.“

(The Death of Seneca, c.1615 by Peter Paul Rubens)

§

Както казах, има една преценка във всички неща, както и за всички хора; еднакво похвална е добро­детелта в здраво и свободно тяло, както и в болно и оковано; и собствената си добродетел няма да зачиташ повече, зара­ди това, че съдбата ти е дала здраво тяло, а не осакатено. В друго отношение това значи да цениш господаря по облеклото на роба. Всичко, над което случайността уп­ражнява властта си, е робско – пари, тяло и чест, слабост, преходни неща, смъртни, несигурни притежания. Напротив, делата на добродетелта са свободни и непобеди­ми. Към тях не бива да се стремим пове­че, ако съдбата е благосклонна, нито пък по-малко, ако им пречи някоя неправда.

Стремежът в нашите дела – това е, което е между хората приятелството. Не мисля, че ще обикнеш добродетелния човек повече, ако е богат, отколкото ако е беден, нито, ако е силен и здрав, отколко­то със слабо и крехко тяло. И работата няма да я обикнеш повече, ако е безгрижна и спокойна, отколкото ако е тежка и съз­даваща грижи. И от двама добродетелни мъже няма да предпочетеш бляскавия и намазания с масла пред прашния и небръс­натия. След това ще започнеш да предпо­читаш напълно здравия пред слабия и едно­окия. Постепенно твоята придирчивост ще стигне дотам, че от двама еднакво честни и почтени ще избереш дългокосия и къдравия. Когато в двамата има доброде­тел, не се сравняват неравенствата в дру­гите неща. Те не са части, а са добавки.

Кой стига дотам да обича повече здравия син пред болния, високия и стройния пред ни­ския и неизпъкващия? Зверовете не правят разлика между своите малки и лягат да ги кърмят еднакво. Птиците делят храната поравно. Одисей така е бързал към своите камъни в Итака, както Агамемнон към за­бележителните стени на Микена. Никой не обича родината си, защото е велика, а защото е негова.

За какво казвам това? За да знаеш, че добродетелта гледа еднакво на всички дела като на свои рожби и към всички е снизхо­дителна, и особено към по-трудните. Така и родителската любов клони към тези деца, за които ѝ е жал. Също така и добро­детелта, които свои дела вижда, че са зат­руднени и угнетени, не че ги обича повече, но като всички добри родители повече ги прегръща и повече ги пази. Защо няма един добродетелен човек по-важен от друг? За­щото няма по-способен от способния, за­щото няма нищо по-равно от равното. Не можеш да кажеш, че това е по-равно на другото от онова.

Аз казвам така: наравно са – умерено да се радваш и умерено да скър­биш. Онази радост не стои по-високо от онази твърдост на духа, която побеждава стоновете при мъчение. Едните блага са желани, другите са обект на възхищение, и едните, и другите са равни, защото каква­то и да било тежест се покрива със силата на едно толкова по-голямо благо. Който ги смята за неравни, той отвръща очи от тези добродетели и обхваща само външ­ните неща; истинските блага имат едно и също тегло, една и съща ширина. Лъжли­вите неща съдържат много празнота. И така красиви и велики на вид, когато им се провери теглото – явно лъжат.

Така, Луцилий, всичко, което истин­ският разум потвърждава, е сигурно и веч­но, укрепва душата и винаги я издига наго­ре. Това, което се възхвалява излишно и е благо по мнението на тълпата, напомпва с бездушно веселие. Обратното – това, което е заплашващо, внушава страх на ума, плаши също както животните се пла­шат от мнима опасност. И едното, и дру­гото без причина разсейва и пронизва ду­шата. Нито едните неща са достойни за радост, нито другите за скръб. Само раз­умът е непроменим и преценяващ. Той не робува, но заповядва на чувствата. Разум е равен на разума, както правилното – на правилното. Следователно добродетел – на добродетел. Всяка добродетел е разум. Разум е, ако е правилна. Ако са правилни, до­бродетелите са равни. Какъвто е разумът, такива са и действията. Следователно и те са равни. Щом са подобни на разума, са подобни и помежду си.

Избрано от: „Нравствени писма по Луцилий“, Том II, Луций Аней Сенека, изд. „Хеликон“, 2020 г.
Картина: The Death of Seneca, c.1615 by Peter Paul Rubens; chinaoilpaintinggallery