Човек има щастието, което заслужава ♥ Д-р Етиен ЖАЛАНК

(The Lovers, 1909, by William Powell Frith)

Щастието трябва да се заслужи

Да живееш, означава да избираш. На всяка крачка в живота ние сме изправени пред дилеми. Как да постъпим? Да се обръщаме наляво – надясно, да продължим или да стоим на едно място? Да бъдеш или да не бъдеш, както друг е казал. Животът е игра, в която непрекъснато сме принудени да преценяваме коя карта да хвърлим.

Каквото и да е решението, ние сме длъжни да избираме. Отказът да вземем решение е също личен избор, но най-често не е добър. Не се оставяйте да ви убедят, че „няма избор”. Ако някой е решил, че няма избор, това показва липсата му на увереност да направи такъв и е нормално да има последици от подобно решение… Искам да подчертая факта, че ако животът е игра, не ни остава нищо друго, освен да участваме в нея. Ние не сме нейни зрители, а участници в нея. Лао-Дзъ казва: „Искаш или не искаш, пътят трябва да се извърви”. Целта на играта е да стигнеш до щастието без да паднеш в някой кладенец, нито да отстъпиш с три квадратчета назад, както е в някои игри със зарове.

Някой би казал, че всичко това е прекрасно, но че не сме с равностойни оръжия в това пътуване. Ще ми възразите, че всички нямат еднакви възможности по рождение и че животът е толкова по-лек, колкото човек е по-богат, красив, интелигентен, а не беден, грозен и глупав.  Извинете ме за грубостта, но това е по-скоро повърхностно гледане на нещата. Най-вече защото богатството, красотата и интелигентността никога не са били абсолютна гаранция за щастие. Често в кабинета ми идват хора, които отговарят на едно или повече от тези условия, но не се чувстват по-добре от това. Не е по-сигурно, че човек ще бъде щастлив като се ражда със сребърна лъжица в устата, отколкото ако остане без баща и майка, въпреки че изглежда така. И в двата случая е неизбежно, ще трябва да ре мине през обучение. Ако сте надарен, вие имате всякакви улеснения, но ви заплашват и клопките на лесното постигане: например, рискувате да станете мързелив или повърхностен. С една дума, в щастието няма „предопределеност” – има само различни клопки. Интелигентността, красотата, властта не са по-трудни за проиграване от техните противоположности. От обективна гледна точка еднакво силно може да се страда както от пълнота, така и от слабост...

Да се оплакваме от различните ни възможности, означава да отричаме очевидното: че животът е разнообразен. Ако играта на бридж може да протече вълнуващо, то е защото не всички имаме еднакви карти. Животът е театрална пиеса, в която ролите са така разпределени, че всеки може да участва. Не се прави опера само от млади примадони. Нужни са свещеникът, девойката, сводницата, неотстъпчивият баща. Така главният герой като че ли съществува, само защото другите актьори са там, за да му подадат репликата.

Ето че всички сме с равен старт в голямата игра на живота! Внимание, има едно строго правило: всеки погрешен избор на тактика ще се окаже наказан чрез състояние на лишения или въздържане. Светът е безплатен, но скъп.

С други думи, това е игра на напълно съзнателни усилия. Винаги е лесно да се направи драма, но да постигнеш щастие е по-трудно, изискват се повече способности и това е по-продължителен процес. В противен случай всички щяхме да се намираме в рая, животът щеше да тече чудесно и нямаше да представлява никакъв интерес, нито щеше да бъде реалност. Някои източни религии проповядват, че Бог е създал света от скука. Факт е, че сега Бог има развлечения: нашите разочарования, омразата, тревогите, радостите, надеждите, борбата... Спектакълът е колоритен!

В избора си, независимо какъв ще бъде той, винаги трябва да се плати известна цена. Ако искате да станете алпинист, трябва да се катерите из планините. Ако сте избрали лекарската професия, трябва да учите и практикувате. Всичко това изисква съсредоточаване и трениране. Щастието може би е наше право, но потенциално, а не нещо, което ни се полага. Човек има щастието, което заслужава, но си припомнете разликата между несправедливост и неравноправие.  Нормално е нещата да не вървят добре, ако не полагаме необходимите за това усилия.

Това е история за двете жаби, паднали в делва, пълна с мляко. Те се опитвали да се измъкнат с подскачане, но стените на съда били гладки. Обезкуражена от неуспешните опити, едната се отказала да продължи, оставила се да потъне и се удавила. Другата продължила неуморно да размахва крака и сутринта се озовала седнала върху буца масло...

След много усилия върху действителността, човек попада на солидна основа. Но за целта трябва да опитва и пак да опитва. Този свят е „вълшебен”: не може да направи друго, освен да ни даде желаното. По-точно, не винаги желаното се постига, но едно е сигурно: това, което имаме е това, което сме поискали. Сигурно аз никога няма да бъда блестящ математик, но ако стана такъв, то ще бъде заради положените усилия. Ако животът се състои от възможности за избор, значи ние избираме това, което ни харесва.

Странното е, че не винаги умеем да си го признаем. Дребният занаятчия, който жадува за сполука или за власт, не вижда, че има това, което го е привлякло в неговата област: свобода на действие и умението в занаята. Работещата неомъжена жена понякога завижда на безделното съществуване на своите богати семейни приятелки, като забравя разцвета си, постигнат с работа и независимост. Всеки живот има своите лишения и придобивки. Нашата действителност е такава, каквато сме си пожелали повече или по-малко съзнателно – както в положителен... така и в отрицателен смисъл. Защото това, което не виждаме когато сме нещастни е, че често сами сме пожелали да бъде така. Сгрешили сме пътя и справедливо ще си понесем последиците. Лесно е да се каже, ще възразите, но за да изберем правилно трябва преди всичко да познаваме добре себе си.

Като допускаме грешки, ние установяваме какво ни допада и какво не. След фалшиво изсвирени ноти музикантът се научава постепенно да поставя където трябва пръстите си върху цигулката. За поведението си в живота имаме алармен звънец: нещастието. Проблемът идва когато не искаме да чуем този звънец...

Две възрастни жени се хранят в ресторанта.

– Не е вкусно – казва едната.

– Нещо повече – не е и достатъчно...

Вместо да изхвърлим една безвкусна храна, ние искаме повторно да ни я сервират. Свиваме се в погрешното си поведение и постепенно го превръщаме в система за възможно получаване на най-големи придобивки. Така бавно, но сигурно се отправяме към неврозите.

Наистина не е лесно грешките да се признаят и самопризнаят. Ние сме забравили онова, което и децата добре знаят: не съществува неуспех, а само неуспешни опити. Приемаме се за провалени, само защото нямаме успех. Трябва да се отбележи, че в един процес на развитие неминуемо се допускат грешки, които представляват жалони към правия път... „Тук също се излъгах, трябва да опитам другаде”. Всъщност всички ние сме като йога, но без да съзнаваме това. Каквото и да направим, винаги заставаме в изходно положение. Ако се храним е добре, но ако преяждаме, това вече е признак за храносмилателно разстройство. Целта на играта (и грешките) е да намерим себе си и да поставим ясни граници на своите възможности. Така човек постепенно се усъвършенства.

Аз вярвам, че човекът е създаден на земята, за да се развива и усъвършенства. Няма лоши и добри, печелещи и губещи хора, а само стадии с различно развитие. Ние преминаваме от незнание към дознание като излизаме от нещастието, за да се отправим към щастие.

От: „Терапия на щастието“, Д-р Етиен Жаланк, изд. „Здраве и щастие”, 1994
Картина: The Lovers, 1909, by William Powell Frith; chinaoilpaintinggallery