„Признаците на ниска енергетика са униние, завист, съжаление, недоволство от съдбата. Ако хора с такива черти на характера получат малко по-голяма порция щастие, за тях това може да се превърне в трагедия.“
Човешките ценности се свеждат, в края на краищата, до понятието за време. Времето се състои от два потока, две противоположности, които са единни в първоначалния импулс. Ние взаимодействаме с времето чрез два инстинкта: за продължаване на рода и за самосъхранение. С инстинкта за продължаване на рода е свързана ревността, а с инстинкта за самосъхранение - гордостта. От своя страна, ревността и гордостта са свързани с бъдещето и съдбата. След това в някакъв момент тези два потока се свързват в структура, която нарекох „живот".
Мислех, че това е последното звено. Но с напредването изследванията ми и в помощта за другите, пак с учудване видях как работи законът за равновесието. На по-дълбочинен план животът пак се раздели на два потока. След изучаването и класифицирането им стигнах до неочакван извод. Това пак бяха същите структури на бъдещето и съдбата, но в значително по-голям мащаб. Съдбата беше свързана вече не с един, а с много животи. И бъдещето беше неизмеримо по-голямо, съответно да се удържи любов при разрушаване на такива структури, поначало беше просто невъзможно.
Представете си, че не ви върви в съдбата. Откраднали са ви портмоне с пари. Но портмонето е било старичко, а парите не са били много. След няколко дни ще си купите ново портмоне и ще забравите за тази неприятност. Класифицираме: мащаб на неприятността - два дни. А след една седмица изгаря вилата ви. Но вилата е била вехта, а мебелите старички. Класифицираме: мащаб на неприятностите с размах около две години. Примерно толкова ще отнеме възстановяването на загубите.
Какво е това възстановяване на загубите? Това са изразходвани енергия и време. По принцип парите са еквивалент на изразходвана енергия. А енергията се изразходва за определен период от време. Тоест ние продаваме и купуваме време. Ако интензитетът на енергията е висок, продължителността на изискваното време намалява, тоест времето се свива. Колкото по-силно се свива времето, толкова повече енергия се отделя и толкова по-бързо се преодолява загубата и неприятностите в живота. За един човек изгорялата вила са три месеца грижи и главоболия по възстановяването, за друг - катастрофа за цял живот.
Да си припомним „Шинел“ на Гогол. Героят е дребен чиновник с мънички желания и невисока енергия. За него новият шинел е бил щастие с размер на цял живот. И мащабът на нещастието е бил съответно същият. Затова той не могъл да понесе такава загуба и умрял.
Та така, съществуват неприятности в съдбата с мащаб два дни, две години, двайсет години, двайсет живота. Този мащаб, всъщност, се определя не от размерите на материалната загуба, а от вътрешното състояние на човек. Колкото по-малко енергия, толкова по-тежка е загубата. И за да можем да я понесем при ниска енергетика, ние не трябва да имаме мащабно щастие. Признаците на ниска енергетика са униние, завист, съжаление, недоволство от съдбата. Ако хора с такива черти на характера получат малко по-голяма порция щастие, за тях това може да се превърне в трагедия.
Високата енергетика е адекватна на свитото време. А времето се свива с любов. Неуязвимостта и непрекъснатостта на чувството любов позволява на човек да издържи такива катастрофи, в каквито слабият пада още от първия полъх. Колкото по-малко енергия има човек, толкова повече той зависи от другите хора и от средата. Ако започваме да угодничим пред другите хора и да зависим от тях, ако потискаме себе си и отстъпваме на другите във всичко, това води до падане на енергията, намаляване на любовта в душата, а след това до неприятности и болести.
И така, животът се разделя на два дълбочинни потока - съдба и бъдеще. Работих с тези структури, с любопитство очаквайки как ще свърши всичко това, и в края на краищата напипах структура, където миналото и бъдещето пак се свързаха в едно цяло. Подбрах й следното работно название: единство.
В това, че духовността в човека е първична, не е сложно да се убедиш. Да кажем, двама човека имат съвършено еднакъв физически строеж. Анатомията на тялото, строежът на мозъка, рефлексите - всичко това при тях е абсолютно еднакво. Но единия неизвестно защо го наричат дебил и подлец, а другия - гений и невероятно благороден човек. А те просто имат различна енергетика. Първият има малко любов в душата си и енергията му стига само за осигуряване на единството на организма и за поддържане на най-примитивните желания. Такива понятия като достойнство, чест и нравственост са недостъпни за него: той може само да имитира тези качества. За такива функции просто не му стига енергията.
Ако човек има малко енергия, той е обречен да съществува в режим на егоизъм. Ако пък енергията е повече, протича формиране на нови функции - енергията избликва навън: човек се смее, танцува, рисува, съчинява музика. Тоест изкуството е неразривно свързано с наличието на излишна енергия. Човек престава да живее само за себе си и желанията си, той се интересува от околния свят, започва да мисли за другите хора и се опитва да разбере с какво живеят и дишат те. При него се повишават възможностите за моделиране и разбиране на околния свят, и усещането за единство, което преди е работело само за поддържане на функциите на собствения организъм, се разпространява върху децата и роднините му. За човек става привично да мисли не само за себе си, но и да се грижи за ближните.
Колкото повече любов и енергия има в душата, толкова по-мащабно става усещането за единство. Човек се усеща не само като част от семейството си, но и от своя народ, своята държава, и е готов да я защитава, както защитава себе си и своя живот. Умението да обича, интензитетът на любовта, определят нивото на единство, на което може да се намира човек.
Но егоизмът също е необходим, той е неделимо условие за съществуването на човека. Това е една от низшите, но базови функции, без които е невъзможно да се живее. Да отстранят егоизма и да направят човека пълен алтруист в продължение на историята на човечеството са се опитвали мнозина. Резултатът е бил един и същ - бързо или бавно затихване на всички функции.
Из: „Диагностика на кармата“, Книга 12, Сергей Лазарев, изд. Станпрес, 2007 г.
Снимка: Facebook