„Какво замърсява душата? Емоционалните „шлаки“ - завист, злоба, отчаяние, стари обиди… Само един медитативен акт може да ни освободи от целия този боклук, а именно медитацията за прошка.“
„Forgiveness“ (between 1908 and 1909) by Carl Vilhelm Meyer (1870-1938)
Прошката
Неслучайно в методиката се подчертава, че образът на здравето и младостта, който създаваме, трябва да е идеален, тоест чист, лек, светъл, освободен от странични примеси. Също така чисто, свободно, светло трябва да е състоянието на душата ви.
Какво замърсява душата? Емоционалните „шлаки“. Завист, злоба, отчаяние, стари обиди - продължете сами този списък. Тренировката на емоциите прави ревизия на емоционалното ни състояние, тя разчиства емоционалните боклуци, натрупани в подсъзнанието ни и потискащи духа ни. Но само един медитативен акт може да ни освободи от целия този боклук, а именно медитацията за прошка.
Да простим, означава веднъж завинаги да сложим кръст на неправилното, несправедливото, лошото и така да облекчим душата си. Точно както човешкият организъм се нуждае от премахване на вредните шлаки, така се нуждае и човешката душа. Прошката е именно такова пречистване, то благотворно се отразява на здравето на душата ни и следователно на физическото здраве на тялото ни. Правотата на това твърдение блестящо потвърди Луиз Хей-чрез собственото си постижение. „Всяка болест идва от непрощаване“ - казва си тя веднъж и като се придържа към този постулат, успява самостоятелно да се излекува от заболяване, пред което официалната медицина е безсилна.
Мъдрите хора са знаели за огромното значение на този акт открай време. В християнството например има празник, наречен Прошка. В този ден всеки човек може да иде при другия и да му поиска прошка или на свой ред да даде някому своята прошка. Това е хубав, просветляващ празник.
Но какво да направим, ако оскърбителите ни (или оскърбените от нас) вече не са на този свят или са толкова далеко, че не можем да стигнем при тях? Изходът е един - мислено да си представим тези хора, да поговорим с тях и искрено от все сърце да им простим всичко (или да ги помолим да ни простят). Ако не постигнете облекчение, повторете медитацията, и пак я повторете, докато не угаснат в душата ви тревожните отгласи. Точно така трябва да постъпим и с неприятните ситуации, споменът за които ни мъчи отдавна (може би дори от десетилетия). Говоря например за случаи, в които сте можели да кажете нещо, но не сте го казали (или напротив, наговорили сте ненужни неща), когато сте можели да направите нещо, но не сте го направили (или напротив - прекалили сте), когато сте можели да постъпите добре, а не сте постъпили добре. Мислено си представете неприятната ситуация във всички подробности, изведете я до критичния момент, после я насочете в позитивно русло, тоест мислено направете това, което ви изглежда правилно. Повтаряйте медитацията, докато болката не утихне. Вътре в себе си още от деца имаме наблюдател, който много добре разбира, когато правим нещата погрешно. Името на този наблюдател е нашата съвест.
Медитация за прошка
Пример за пречистваща медитативна прошка, която премахва негативните натрупвания в душата.
Затворете очи, влезте в ролята на тъжен несретник. Вие сте в празен киносалон. Наоколо е тъмно. Екранът засега е празен, но вие знаете, че филмът ще е за вас.
Как е направен, за какво се разказва, не знаете. Тревогата ви нараства, прорязва ви болка. Всичко скъпо, което сте имали, си е отишло безвъзвратно, сякаш не е било: в миналото си виждате само неприятности, разочарования, унижения, обиди... Паметта ви връща към тях, продължава нататък, към младостта, към детството... първите горчивини... празна обвивка вместо бонбон... съседчето ви взима играчката... и още нещо. и още, и още...
Екранът светва, там се движат някакви силуети, сенки, лица... Вглеждате се без напрежение, образите стават все по-контрастни, започвате да разпознавате някои лица.
Вижте, това са хора, с които животът ви е срещал. Мнозина са ви карали да страдате, на други вие сте вгорчавали дните... Никого от тях не сте викали тук специално, но те са дошли, те са тук, следователно и те, и вие имате нужда от тази среща. Следователно трябва да поговорите с всеки.
Мислено влезте през екрана, станете участник в действието, кажете на всеки, който ви е обидил, нещо от рода на: „Да, ти навремето направи нещо, от което много ме заболя. Ужасно мъчно ми беше, но всичко е вече минало, вече го няма - аз ти прощавам!...“
Не се задържайте при никого за по-дълго, вървете от човек към човек, но говорете с всеки, дори с хора, които не познавате, изслушайте всички и им простете, и поискайте прошка от тези, на които вие сте причинили болка.
Дръжте се нежно с всички, особено с близките си. Близките ни причиняват най-големи страдания, но те често не знаят какво правят... простете им всичко.
Ако сълзите ви бликнат, не ги сдържайте... Плачете, плачете, сълзите носят облекчение, с тях изчезва всичко, което ви е мъчило и потискало, всичко, което повече няма да се върне.
Стоп!
Мислено си кажете: „Достатъчно, бях в миналото, но само защото аз го поисках. Вече не съм това, което бях по-рано, животът ми е истински. Лошото, което е било, няма нищо общо с мен, в мен няма място за него. Да, в живота ми имаше много грешки, обиди, огорчения и разочарования, но аз живея, значи съм имал силата да надмогна лошото, следователно ще имам силата да продължа напред, правя всичко по силите си, за да не стана както едно време, искам да съм нов, друг човек... Вече съм друг. Мисля, чувствам, дишам — и това само по себе си е щастие, а по-рано не го разбирах и не го ценях. Всичко, необходимо за щастието, е с мен и в мен, имам цел в живота и нищо не ми пречи да се движа към нея. Млад съм, уверен съм в силите си, ще направя всичко възможно животът ми да е пълноценен, щастлив - знам, че ще успея.“ (Ясно формулирайте конкретната си цел, движението към която ще изпълни живота ви с радост, със смисъл. Деца, семейство, работа... Всеки с приоритетите си.)
Ако успеете да направите тази тренировка на нужната вълна, ако успеете искрено и от все сърце да простите на засегналите ви всички стари и нови огорчения, ще почувствате неимоверно облекчение, сходно дори с блаженството. Душата ви ще се освободи от тежкия гнет, а „непослушният“ образ на младостта ще се приплъзне на освободилото се място, ще се слее с вас и ще стане част от същността ви.
Възходи - падения, приливи - отливи, ден - нощ, топлина - студ, светлина - мрак... За света, в който съществуваме, са характерни ритмични качествени движения на материи и енергии към полярни точки. Нашите настроения се ръководят от същата обща закономерност. Ние сме ту безпричинно мрачни, ту весели; ту чувстваме, че можем да направим чудеса, ту откриваме, че нещата не вървят и ни е яд на „двете ни леви“ ръце. Състоянието ни подлежи на промени, които на пръв поглед никак не зависят от нас.
А всъщност от настроението ни непосредствено зависи качеството на протичане на оздравителния процес. Според публикации на американски учени 30 процента от хората, страдащи от тежки онкологични заболявания, преодоляват това зло.
Психологически изследвания на излекуваните сочат, че всички те са оптимисти по природа и не само не са оплаквали горчивата си орис, но дори не са и помисляли за нещастен край. Не са се борили за живота, а са живели (всеки ден, всеки час, всяка минута), радвали са се на малките си сполуки и не са се предавали при несполуките. Вярвали са, че облаците, помрачили хоризонта им, непременно ще се разпръснат. Неслучайно унинието е един от най-тежките грехове в християнството.
Ето защо за всеки от нас е толкова важно да умее да се справя с приливите на меланхолия (потиснато състояние на духа).
Из: „Тренировка на тялото и духа“, Мирзакарим Норбеков, изд. „Жануа 98“, 2004 г.
Картина: „Forgiveness“ (between 1908 and 1909) by Carl Vilhelm Meyer (1870-1938); commons.wikimedia.org