♥ Когато се обиждате, вие разрушавате и себе си, и заобикалящия ви свят

За прошката и благодарността, споделено от известния психотерапевт, психолог и хомеопат д-р Валерий Синелников в книгата му „Ваксина против стрес“ (Изд. Софт Прес“).   

Прошка и благодарност

Кои обикновено наричаме добри хора? Онези, които ни правят нещо добро, помагат ни, носят ни радост в живота. А кои наричаме лоши? Онези, които ни причиняват болка. Но нали ние самите създаваме своя свят, причиняваме болка. Значи ние самите привличаме такива хора. Те ни помагат да разкрием нашите слабости и уязвими места, помагат ни да станем по-силни. Защо тогава им се обиждаме и им се сърдим? Нали няма да ви хрумне да се обиждате на огъня, ако сте се изгорили.

Болката е защитна реакция, сигнал за това, че аз не правя нещо както трябва и съм длъжен да променя своето поведение. И не е важно каква е тази болка: физическа или душевна.

Понякога привличаме в живота си хора, които ни причиняват болка. Но всъщност, тяхната функция е да ни помогнат да се променим, да станем по-мъдри и силни. Не трябва да се концентрираме върху болката. Ако сте си порязали пръста и мислите по цели дни колко зле се чувствате и колко ви боли, раната ви ще започне да гноясва. Ето защо, простете на човека, който ви е обидил, дори нещо повече - помолете го да ви прости, ако сте изпитвали агресия към него, и му благодарете за урока.

В Новия Завет Иисус Христос ни учи: „Възлюбете враговете си“. Но лично аз престанах да деля хората на добри и лоши, на приятели и на врагове. За мен всички хора са приятели. Едните ми носят радост, а другите ми помагат да израствам, да се развивам и да закалявам своя дух. И едното, и другото е необходимо.

- Валерий Владимирович - обръщат се към мен понякога моите пациенти, - колко е трудно да забравяме обидите и да се научим да прощаваме! Още повече - да благодарим. Особено ако най-близките ти хора, на които си се доверявал напълно, са проявили подлост към теб.

- Можете да го направите лесно само тогава, когато престанете да се чувствате жертва. - обяснявам им аз.

При мен на консултация дойде възрастна жена със сериозна диагноза. Имаше тумор. На предишните ни занимания ние уточнихме с помощта на подсъзнанието, че причината за болестта е стара обида към нейната снаха.

- Докторе - каза ми тя, - аз отдавна вече простих на снаха си. Но туморът все още си стои.

- А вие сигурна ли сте, че сте й простили?

- Разбира се - отговори тя убедително, - написах седемдесет и седем пъти на един лист, че й прощавам.

- Можете да го напишете дори седем хиляди пъти, но това няма да означава нищо, тъй като обидата е останала в душата ви.

- Тогава какво да направя?

- Обидата ще се стопи напълно и ще си отиде, само ако започнете да мислите и да постъпвате по нов, различен начин. А по време на нашия сеанс вие вече няколко пъти произнесохте осъдителни думи за вашата снаха. Затова не ви вярвам!

Спомних си една моя пациентка, която сутрин произнасяше като молитва положителни формули-твърдения и обещания, а след това излизаше и продължаваше да се обижда и да се сърди. Човек може да си говори всичко. Но ако между думите и поведението ви няма съответствие, това е лицемерие. Ако вашата прошка е истинска и достигне до дълбините на душата ви, тогава и туморът ще изчезне. Всъщност, не трябва да й прощавате, а да искате прошка, че толкова дълго таите в себе си обидата.

Изглежда, жената разбра думите ми, защото след един месец тя дойде при мен напълно здрава.

- Докторе - каза ми тя, - след последната ни среща все още никой не ме е обиждал нито веднъж. Разбира се, имаше опити. Но аз бях спокойна и невъзмутима. И ми се струва, че сега вече мога да благодаря на хората за техните постъпки.

Да се опитаме да разберем по-добре думата „благодаря“. Какъв е нейният смисъл? Благодаря - благо-даря. Тоест - дарявам благо.

Впрочем, на гръцки същата дума звучи като „евхаристо“. Което в буквален смисъл означава „дарявам радост“. Научете се да възприемате и да разбирате думите.

Оказва се, че когато се обиждате, вие разрушавате и себе си, и заобикалящия ви свят. А когато благодарите, правите нещо добро. Това е съзидателно чувство. И то задължително ще се върне при вас под формата на добрина.

Най-важното е да сте искрени!

Думите на благодарност променят изцяло не само отношението към ситуацията, но и самата ситуация. Когато се учите да изразявате своята благодарност за различни събития в своя живот, ще се освободите напълно от гордостта си. Вие преставате да контролирате ситуацията. Тоест, давате свобода на събитията, така че те да имат нов сценарий и техният ход да е благоприятен за вас и за околните.

Всяка стресова ситуация е напомняне от Бога и от Вселената, че поведението трябва да се промени. Тя ви показва, че с някои от действията си сте нарушили хармонията в своя живот. Актът на изказване на благодарност е не само потвърждение на това, че приемате ситуацията без претенции и обиди, но и мощно доказателство за вашето дълбоко единство със заобикалящия ви свят.

- Защо да благодарим на крадеца? - често ме питат. - Та нали той може да открадне парите на възрастната пенсионерка.

- За това, че той ни учи да се отнасяме с уважение към парите, както към своите, така и към чуждите.

За какво да благодарим на човека, който ни е обидил? Затова, че ни учи да се отнасяме с уважение към самите себе си и към околните.

При мен на консултация дойде възрастна жена. Наскоро в болницата й бяха изрязали част от дебелото черво и й бяха поставили диагноза „рак“. Тя все още не бе чела първата ми книга и затова подробно започнах да й обяснявам как се е появило нейното заболяване.

- В сърцето си сте натрупали много силна обида към някого от вашите близки поясних аз. - И докато не се освободите от нея, болестта ще продължава да ви „яде“ отвътре.

- Как да не се обиждам, докторе - възмути се тя. Мъжът ми, лека му пръст, пиеше много. Обиждаше ме по всякакъв начин, биеше ме. Сега родният ми син пие, а след като се напие, започва да ме обижда. А пък дъщеря ми ме доведе от болницата и ми каза: „Омръзна ми с твоите болести.“ И ме остави сама. Не мога да им простя. Казах им - продължи жената, като плачеше, аз без вас ще преживея, но вие без мен - не. С какво съм заслужила такова отношение към себе си?! Работех на три места, защото се разведох със съпруга си. Аз, старата глупачка, живеех само за тях. Изобщо не мислех за себе си. А те се отнасят така с мен, особено синът ми.

- Знаете ли, Надежда Григориевна - обясних й аз, вашият син и вашата дъщеря ви учат на правилно отношение към вас самата. Чрез тях Господ Бог разговаря с вас и ви посочва верния път.

- На какво ме учи и какво не съм правела както трябва? - попита ме тя.

- Първата грешка, която сте извършили - казах й аз, - се състои в това, че сте поставили себе си на последно място в своя живот. Вие сте правели всичко за децата си, като сте забравяли напълно за себе си и за своя личен живот. А както помните, една от заповедите гласи: „Възлюби ближния като себе си“. Затова първото, което трябва да направите, е да промените отношението към себе си.

- Прав сте, докторе - съгласи се тя, - изобщо не обичам себе си. Често се ругая и се наричам стара глупачка. Отдавна съм сложила кръст на живота си. Но искам да живея и затова съм готова да простя на всички. Но как да го направя, когато обидата ми е толкова голяма?

- Трябва да промените отношението си към своите деца - казах й аз. - Отнасяйте се към тях като към свои учители. Със своето поведение те ви показват какво трябва да промените.

- И синът ми, когато се напие, ми казва: „Уча те как да живееш, стара глупачко!“ А аз не разбирах, че всъщност Бог говори с мен чрез него. Но защо Господ ме учи така? Нима не може по друг начин?

- Може! Просто преди не сте го разбирали с добро, ако ученикът не разбира с добро, го налагат с пръчки, вие сте си „получавали заслуженото“ отначало от съпруга си, а след това и от сина си. Сега трябва да благодарите на сина си за уроците.

- Да благодаря? - жената бе учудена, но на устните й играеше усмивка.

- Да, да! Именно да благодарите. Идва си той пиян, а вие благодарите на него и на Господ. Значи на вас вие е нужен този урок. И бъдете старателна ученичка - слушайте внимателно какво ще ви каже той. Тъй като чрез него с вас говори Вселената.

След известно време тя отново дойде при мен на консултация.

- Докторе! - каза ми тя радостно. - Изследванията ми са чудесни! Лекарите не искаха да повярват. И синът ми престана да пие. Сега с него имаме добри отношения.

Този списък може да бъде безкраен. Крадци, престъпници, грубияни и всякакви други „негодници“... И всички те са наши негласни учители.

Ако си мислите, че след завършване на училището или на университета обучението ви е приключило, грешите много. През целия си живот получаваме уроци. „Човек се учи, докато е жив.“ Това е и великото предназначение на човека. Именно тази способност да се учим и творим ни отличава нас, хората, от животните и растенията. И ако не искаме да се учим, в живота ни възникват т.нар. „стресови ситуации“ или се появяват различни мошеници (нашите косвени учители), които ни посочват уязвимите ни места. Те отразяват това, което притежаваме ние самите. Затова, ако ги наблюдаваме, можем да променим себе си.

Избрано от: „Ваксина против стрес“, Д-р Валерий Синелников, изд. Софт Прес
Снимка: self.wikireading.ru