„Когато добродетелните хора се откажат от истината и й позволят да потъне във фалшива уклончивост, тогава я грабват мерзавците и пред очите ви се разиграва позорния спектакъл, в който доброто раболепничи, пазари се и върши предателства, а злото прелива от увереност в своята правота.“

А е А

Преградата, която се колебаете да прекрачите, е страхливата формулировка „Няма нужда да изпадаме в крайности“, стремяща се да избегне признанието, че действителността е крайна и че А е А. Научени сте да потапяте всяка идея в мъгла, да не допускате точни дефиниции, да разглеждате всяко понятие като приблизително и всяко правило на поведение като разтегливо; да оставяте вратичка за заобикаляне пред всеки принцип, да правите компромиси на всяка цена, винаги да избирате лесния път... Човекът, който отказва да съди и да носи отговорност за преценката си; който нито се съгласява, нито опонира; който заявява, че няма само черно и бяло, и абсолют не съществува, именно той е човекът, виновен за всичката кръв, която се пролива по света. Действителността е абсолют, съществуването е абсолют, атомът е абсолют, а също и човешкият живот.

Във всеки спор има две страни: едната е права, другата не е, а средното положение е винаги зло. Човекът по средата е негодникът, който осъжда истината на смърт, а когато истината умре, злото придобива силата на абсолют.

Когато добродетелните хора се откажат от истината и й позволят да потъне във фалшива уклончивост, тогава я грабват мерзавците и пред очите ви се разиграва позорния спектакъл, в който доброто раболепничи, пазари се и върши предателства, а злото прелива от увереност в своята правота. Когато ви упрекват, че самочувствието ви граничи с нахален егоизъм, вие бързате да ги уверите, че нямате самочувствие; когато се развикат, че не е морално да служите на собствените си убеждения, вие ги уверявате, че нямате каквито и да било убеждения; когато главорезите от европейските народни републики ви ръмжат обвинения в липса на търпимост, понеже се съмнявате в правото им да ви използват, вие се свивате и декларирате толерантност; когато някакъв босоног скитник от лазарет за чумави в Азия ви изкрещи в лицето: „Как смеете да сте богати?!“, вие се извинявате, молите го за търпение и обещавате да раздадете всичко, което имате...

Приемете факта, че постигането на вашето щастие е единствената морална цел на вашия живот. Щастието е отговорност, която изисква определена умствена дисциплина, а изпълненото с грижи еднообразие на дните е паметник на страхливеца, дезертирал от битката за собствената си радост, уплашен да предяви правото си на живот. Откажете се от защитата на дрипави добродетели като смирението и разберете, че гордостта ще ви научи да живеете като човеци. Като важна първа стъпка към самоуважението се научете да се отнасяте към всяко предявено искане за вашата помощ като към приближаването на канибал. Да настоява някой за вашата помощ е равносилно на претенция, че животът ви е негова собственост и колкото и отвратително да е подобно искане, има нещо по-отвратително: вашето съгласие.

Искате да знаете дали е правилно да се помага на ближния? Не е, ако той предявява претенции, че има право на това и че е ваш морален дълг да му го дадете. И да, ако помагате по собствено желание, основано на очакването да получите егоистично удовлетворение. Ако решите да помагате на страдащ човек, направете го само на основание на неговите достойнства и борбата му да се съвземе; на репутацията му на разумен човек или ако е пострадал незаслужено - тогава вашата помощ ще си остане сделка, в която неговата добродетел е отплата за вашето съдействие. Но да се помага на човек, който няма добродетели, да му се помага на основание неговото страдание само по себе си; да се приемат неговите недостатъци и потребности като аргумент за помощта ви, е равносилно на това, да ипотекирате ценностите си в замяна на нищо.

Неуспелият човек без добродетели ненавижда битието и да му се окаже помощ означава да се одобри злото у него, да се подкрепи избора му да служи на разрухата. Независимо дали дребна монета или незаслужена усмивка, всяка лепта за някой, който е кръгла нула, е предателство към живота и към всички, които го отстояват. Именно от подобни дребни монети и усмивки е започнало опустошението на вашия свят...

1957 г.

Избрано от: „Атлас изправи рамене(Трета част: А е А), Айн Ранд, ИК МаК и изд. „Изток-Запад“, 2009 г.
*Photo portrait of Russian-American writer Ayn Rand used for the first-edition back cover of her novel The Fountainhead (1943); en.wikipedia.org