Едно от изкривяванията, водещи до глупави постъпки, се отнася до оптимизма ♥ Ив-Александър ТАЛМАН

За глупавите постъпки, породени от безнаказаност и оптимизъм, споделено от доктора по естествени науки и професор по психология в колежа „Сен Мишел“ във Фрибур (Швейцария), Ив-Александър Талман в книгата „Психология на глупостта“ (Изд. „Изток-Запад“).

An Allegory of Folly (early 16th century) by Quentin Matsys (1466-1530)

Изкривявания поради привилегия, безнаказаност, оптимизъм...

Друга възможност изглежда по-обоснована от предположението за емоциите като основание за вземане на глупави решения: познавателните изкривявания. Днес това поле за изследвания е силно ориентирано към когнитивната психология, дори на него се дължи единствената Нобелова награда, присъждана на психолог – на Даниъл Канеман през 2002 г. Познавателното изкривяване е грешка в разсъждаването, която се повтаря систематично: също като при оптическите илюзии – макар и да ни е известна хитростта, всеки път отново се хващаме. Например изкривяването на причинността, което ни кара да виждаме причинна връзка там, където има само съотношение: тъй като съм забелязал, че котката ми се сгушва и мърка в скута ми, когато съм разтревожен, правя извод, че моята котка „усеща“ състоянието ми и това е нейният отговор. Понеже животното е почувствало от разстояние вътрешното ми състояние, идва да ме утеши с присъствието си (да си припомням ли и случаите, когато идва при мен, а аз се чувствам съвсем във форма?)...

Едно от изкривяванията, водещи до глупави постъпки, се отнася до оптимизма. Оказва се, че когато става въпрос за самите нас, ние сме прекомерни оптимисти. Склонни сме да мислим, че шофираме по-добре от средното ниво, че за нас рискът да се разболеем тежко или да се разведем е по-нисък, отколкото сочат статистическите данни. Изживяваме се като специални хора, различни от другите. „Ако сте като повечето хора, то вие не знаете, че сте като повечето хора“, твърди иронично американският психолог Даниъл Тод Гилбърт. Когато двамата ученици влизат с взлом в училището, те са убедени, че няма да ги хванат. Но щом умът им се проясни, те разпалено ще разубеждават всеки друг да прави подобни глупости, имайки предвид поетите рискове.

Това чувство за привилегированост, внушавано от изкривяването поради оптимизъм, се подсилва от чувство за безнаказаност, самото то резултат от множество преживявания в живота ни, останали безнаказани. Като се замислим, ние често нарушаваме правилата, без това да ни струва нищо: колко ненаказани случаи на превишена скорост, закъснения за работа, дребни лъжи? Несъмнено много! Но тъй като свиква с ненаказаните нарушения, мозъкът започва да мисли, че поема много малък риск, дори никакъв – което е логически извод – да бъде наказан заради глупава постъпка, водеща до неприятни последици.

Чувството за привилегированост и за безнаказаност е в основата на глупавите решения в ежедневния живот. Колцина от нас могат да се похвалят, че водят здравословен живот, че се хранят правилно (нито много сладко, нито много мазно, нито много солено, с най-малко пет порции плодове и зеленчуци на ден) и правят достатъчно физически упражнения? Ако вие не сте от тези хора, несъмнено сте се поддали на изкривяването поради оптимизъм: не правите всичко, което бихте могли, но ви харесва да си мислите, че точно вие няма да се разболеете като другите. Нещо повече, за момента не забелязвате никаква отрицателна последица, която да се дължи на вашия неоптимален начин на живот. И напълно съзнателно изпадате в илюзии за собствената си участ...

Познавателните изкривявания са неразделни от функционирането на интелекта: точно това му позволява да си спестява усилията и да взема бързи решения в спешни ситуации. Впрочем доказано е, че по-интелигентните хора – с по-висок КИ – не се справят по-успешно на тестовете, разиграващи различни изкривявания. Интелектът не предпазва нито от изкривявания, нито от глупави решения.

Глупост или съзидание?

Значи ли това обаче, че сме обречени да търпим едно частично изкривено психическо функциониране, способно да ни внуши глупави решения? Да не забравяме и другата характеристика на глупавите постъпки: да нарушават забрани и предписания. Ако двамата споменати по-горе ученици се бяха вмъкнали в училището и бяха решили да изметат коридорите, никой нямаше да определи намерението им като глупаво. Без съмнение неуместно, но не и глупаво. Защото при това положение може да се открие конструктивна цел. Но да се изпразнят пожарогасителите – това вече е друго нещо: няма никакво конструктивно оправдание за такова деяние и остава само това, че е забавно нарушение. Учениците знаят, че правят нещо, което изобщо не бива да правят, и за момента изпитват известна тръпка.

Да правиш това, което не бива да правиш, често е двигател на глупостта... но и на творчеството. Именно като се излезе от отъпканите пътеки, като се тръгне по следи, за които никой друг не си е и помислял, се откриват нови неща. С тъга трябва да признаем, че много глупави постъпки са творчески и оригинални. Впрочем най-съзидателните умове не са толкова далеч от това, което обикновено се нарича лудост, до такава степен понякога е трудно да се определи смисълът на техните действия и решения. Възможно е също глупостта в смисъла, развит в този текст, да е в основата на множество открития и новаторства, направили нашия свят по-уютен. Несъмнено склонността към нарушаване, подкрепена с оптимизъм, благоприятстващ поемането на рискове, допринася за прогреса и за откривателството... И тогава глупостта и съзиданието ще бъдат двете страни на една и съща монета, чиято обща точка е мислене, определяно като различно, противоречиво, сиреч такова, което излиза от отъпканите пътища.

Следователно глупостта е много по-изобретателна, отколкото изглежда. Тя не се свежда до липса на интелигентност, така както интелигентността (КИ) не предпазва от изкушения...

Избрано от: „Психология на глупостта“, изд. „Изток-Запад“, 2019 г.
Картина: An Allegory of Folly (early 16th century) by Quentin Matsys (1466-1530), commons.wikimedia.org

2897 Преглеждания