♥ Мистерията на успеха във всички измерения на живота се крие в силата на концентрацията

„Онези, които не практикуват концентрация, автоматично задържат всичко, което най-силно е впечатлило ума им. Това е причината някои хора да носят в себе си страхове, които остават с тях до края на живота им.“

~ „Лечението“, Хазрат Инаят ХАН

Концентрацията

Третият аспект от работата на ума е умственият контрол, силата за концентрация. Това се постига по два начина – с помощта на паметта и с помощта на ума. Концентрацията, извършвана с помощта на паметта, е негативна, или пасивна. Това изисква малко усилия. Индусите са учели на това, като поставяли бог или богиня пред ученика и му казвали да ги погледне, след което да затвори очи и да мисли за тях. Гледането на обект оставя отпечатък в паметта, който служел за концентрация.

Но онези, които не практикуват концентрация, автоматично задържат всичко, което най-силно е впечатлило ума им. Това е причината някои хора да носят в себе си страх, който може да идва още от детството, и този страх остава с тях до края на живота им. Това може да е тъжен спомен или разочарование. И хората го носят през целия си живот, запазват го в ума си. Умът поддържа отпечатъка, като го изживява отново и отново – отпечатък на отмъщение, благодарност, успех, провал, любов, възхищение, който клетките на ума подхранват.

Понякога споменът е полезен, но друг път пречи. Психолозите го наричат фикс-идея и винаги са готови да го определят като форма на лудост, но това не е лудост. Всеки го има. Това е едно от качествата на ума – способността да задържа мисъл. Без съмнение понякога може да изглежда като лудост, но до това състояние може да се стигне само при злоупотреба със способността. С всяка способност може да се злоупотреби и да се предизвика дисбаланс.

Другият вид концентрация е позитивната, съзидателната. Тази концентрация се постига чрез мислене. Когато мислим за дърво или цвете, умът трябва да създаде атоми, за да изгради форма. Ето защо това е позитивно действие. Нужна е сила на волята, по-голяма активност на ума, за да се концентрираме върху обект, който умът трябва да създаде. Умът трябва да работи. Това не е само концентрация, а създаване и концентрация.

Има хора, които притежават вродена способност за концентрация, а има и такива, у които тя липсва. Но мистерията на успеха във всички измерения на живота, тайната на напредъка се крие в силата на концентрацията. Тя води не само към успех и напредък, но и към духовното осъществяване. Много често виждаме как едни хора правят усилие да се концентрират, но не успяват, а други са концентрирани, без дори да знаят. За развиване на тази способност се препоръчват молитвите и медитацията, както и различни религиозни и духовни упражнения.

На Изток обичаят е в джамията един да води молитвата, а другите да стоят зад него. Преди да отправят своите молитви, те фокусират умовете си, за да ги свържат с мисълта на водещия службата. Имало някога един велик мистик, който не ходел в джамията да се моли. Той постоянно изричал молитви, но нямало защо да ходи в джамията. По това време царувал ортодоксален владетел, който заповядал всички да посещават молитвите. Така че този човек бил принуден от пазителите на реда да се присъедини към всички останали. По средата на молитвата той си тръгнал, което се считало за голямо престъпление. Когато го изправили пред съда, той казал: „Не можах да се удържа. В мислите си водещият молитвата се запъти към къщи, тъй като си бе забравил ключовете. Така че докато се молех, бях останал без водач и затова си излязох.” Това показва, че докато в религиозната форма има дух, тя е красива, в нея има живот. Но ако в нея няма дух, колкото и красива да е формата, тя е безполезна. Това е смисълът на казаното в Библията: „Духът е, който вдъхва живот, а плътта нищо не принася.”

Избрано от: „Лечението. Ментално пречистване и светът на ума“, Хазрат Инаят Хан, ИК „Шамбала“, 2012 г.
Снимка: The Sufi-teacher and founder of the International Sufo-Order Hazrat Inayat Khan, bg.wikipedia.org

16748 Преглеждания