За „сляпата любов“ и как да се справим с неизбежните разочарования в лоното на брака, споделено от американския психиатър д-р Рос Кембъл (1936 ~ 2012). Популярен автор и лектор по темите за отношенията между родители и деца, д-р Кембъл вярва, че най-важната връзка в семейството е съпружеската. „Тя се нарежда пред всички останали, включително и преди връзката родител-дете. Брачната връзка определя не само качеството на връзката родител-дете, но и сигурността на детето.“
(The Venetian Lovers, 1525-30, by Paris Bordon)
Сляпа ли е любовта?
„Виждате ли? Той повече не ме обича. Всичко, което прави, е да ме критикува“ – оплаква се красивата Ивон. Тя и съпругът ѝ Джон гледат на мен като на „последно прибежище“ за семеен съвет. Ивон продължава: „Нищо добро ли не намираш у мен, Джон?“ За голяма моя изненада Джон не можа да измисли нищо, с което да похвали жена си. Ивон беше привлекателна, интелигентна, способна и талантлива, но изглежда Джон можеше да изкаже само несъгласието си. Бяха женени от 6 години. Откъде идваше тази видима липса на единство?
Мислейки за растящия брой разводи, трудно е да осъзнаем, че всъщност всеки брак започва с големи надежди, очаквания, любов и прекрасни чувства между младите. Обикновено всичко изглежда чудесно, светът е прекрасен! Бракът на Джон и Ивон бе започнал по същия начин. Каква поразителна промяна! Какво се бе случило?
Един от факторите е липса на зрялост. Но какво значи това? То е свързано с възрастта, но не винаги. В обсега на този конкретен проблем липсата на зрялост може да се определи като неспособност да допуснем (или да търпим) многозначността на ниво съзнание. А тази многозначност означава просто да изпитваш противоположни или объркани чувства към един и същ човек. Това обяснява фразата: „Любовта е сляпа.“ Когато сме влюбени за първи път, през първите седмици или месеци след нашата сватба, ние възприемаме любимия си като съвършен и не можем да си позволим неприятни чувства към него. Затова сподавяме (отхвърляме, пренебрегваме) всяко нещо, което не харесваме у партньора си. Така осъзнаваме само добрите му страни, забравяйки за неща като несъвършена фигура или физика, прекалена бъбривост или мълчаливост, склонност към напълняване или слабеене, прекалена оживеност, изолираност, мрачно настроение, липса на способности в областта на спорта, музиката, изкуството, шиенето и готвенето.
Първоначално това пренебрегване на нежеланите страни от характера на нашия партньор има положителен резултат. Живеейки с него/нея ден след ден, месец след месец, ние откриваме нови неща у партньора си. Някои са добри, а – други не съвсем. Някои дори ни възмущават. Но тъй като сме свикнали да потискаме неприятните черти в подсъзнанието си, ние продължаваме да виждаме любимия като почти съвършен модел и всичко е наред.
Има един проблем. Не можем да ги потискаме вечно. Един ден ще достигнат точката на насищане. Това може да стане след дни или след години. Това зависи от нашата способност да потискаме, отхвърляме и пренебрегваме неприятните страни и от степента на нашата зрялост, а именно, от способността ни да се справяме със смесените чувства.
Достигнали до тази критична точка, ние не можем повече да потискаме отрицателните чувства. Внезапно се оказваме изправени пред дните, месеците или годините, изпълнени с противоречиви чувства към партньора ни. Пак поради липса на зрялост (неспособност да се справим с противоречивите чувства) ние правим пълен обрат. Потискаме добрите чувства и подчертаваме лошите. Сега виждаме партньора си в противоположна светлина – изцяло неприятен или почти никак приятен.
А това може да стане бързо. Преди два месеца Джон е виждал Ивон като символ на съвършенството. Сега той едва я понася. Ивон си беше същата. Само неговото възприятие за нея се беше променило.
Как да се справим е този общ проблем, който разяжда нашата социална структура и подкопава националните корени? както обикновено, лесно е да се даде отговор, но е трудно да се направи. Първо, ние трябва да осъзнаем, че никой не е съвършен. Това е удивително. Ние го чуваме всеки ден, но не му вярваме. Играейки на криеница, ние демонстрираме, че искаме и очакваме любимите ни да са съвършени.
Второ, добре е постоянно да си припомняме добрите и лошите страни на партньора си. Аз трябва да осъзная и да не забравям, че жена ми притежава качества, за които съм благодарен, и качества, които бих желал да се променят – тя е като всички други жени. Необходимо ми е много време, за да се науча да мисля за добрите ѝ черти в моменти, когато съм разочарован от нея.
Трето, трябва да се научим да приемаме партньорите си такива, каквито са, заедно с недостатъците им. Вероятността чрез развод и друг брак да си решите проблема и да намерите по-добър партньор е много малка, особено като се имат предвид вината и другите проблеми, възникващи при подобни действия. Запомнете, че вашият съпруг или съпруга са наистина незаменими.
От: „Детето – как да го обичаме истински“, Д-р Рос Кембъл, изд. „Нов човек“, 2006 г.
Картина: The Venetian Lovers, 1525-30, by Paris Bordon; chinaoilpaintinggallery
