Капитална грешка прави онзи, който обръща цялото си време, отредено му за живот - в пари ♥ Рюдигер ДАЛКЕ

„Жестоко, несравнимо по-жестоко от всеки друг период от време е да проумееш в тази жизненокритична фаза, че през целия си живот си надценявал парите и подценявал душата.“

(Money Changer and his Wife by Marinus van Reymerswaele)

Време = Пари = Време?

Онзи, който желае да разгадае мистерията на парите, трябва първо да вникне в следното уравнение. Щом времето е пари, следователно и парите са време, защото фундаментално условие за всяко уравнение е неговата обратимост. 3 + 4 = 7, защото 7 = 4 + 3.

Фактът, че уравнението „време = пари” изобщо не е обратимо, ми разбулиха по трагичен начин доста мъже, предимно по-възрастни, забогатели с течение на времето. Като практикуващ лекар ми се случваше от два до три пъти седмично да се срещам с подобни богати господа, дошли да търсят помощта ми. През живота си бяха прозрели всички правила на паричната игра, с изключение на закона за полярността и в доста от случаите бяха натрупали значително богатство. После – не рядко по време на рутинен преглед – им бяха поставяли диагноза, според която разполагаха с много кратко време (за живот), във всеки случай – много по-кратко, отколкото бяха очаквали, ако изобщо несъзнателно не бяха изхождали от предположението, че са безсмъртни.

Истински безумно е, че тъкмо онези, които подсъзнателно вярват в своето безсмъртие, изобщо не вярват в съществуванието на безсмъртната душа. Докато хората, които са наясно с безсмъртието на душата, по принцип изхождат от факта, че тялото е смъртно и за тях в никакъв случай не е проблематично да се разделят с него в края на своя земен живот.

Обикновено в началото богатите пациенти, подплашени от медицинските лица, които често не са особено деликатни, се опитват да победят обстоятелствата според мотото, което досега е дирижирало живота им: „Все повече от все същото”. И преди, и сега, това мото дирижира мислите и действията вероятно на повечето мъже, които обикновено се втурват към прочутата клиниката „Майо” в САЩ, за да си издействат оттам някоя по-благоприятна диагноза. Щом като опитът им се окаже неуспешен, а съпругата или секретарката им са чули за мен, някои от тях се пренасочват към Лечителския център в Йоханискирхен. Тогава прозвучават изречения от сорта ни: „Да струва каквото ще, господин докторе, само ме оправете! Пари имам достатъчно!” Отговорът ми, че проблемът не е от парично естество, се възприема в повечето случаи първо с изненада, а после – дори и с ужас.

Онзи, който през целия си живот е продавал времето си за пари, изхожда, разбира се, от факта, че сега отново би могъл да спечели известно време (за живот) срещу купищата си пари.

Разбираемо е неговото отчаяние, че това не е възможно нито при американските специалисти, нито където и да е на друго място. Виждам ужаса му, когато ми се наложи да му кажа, че уравнението „време = пари”, върху което е изградил живота си, е погрешно, и винаги е било такова, и ще си остане такова. Дилемата се изяснява и от факта, че лечението при нас в никакъв случай не е по-скъпо. Не искам да кажа, че парите са безполезни, но те не могат всичко и най-вече не са в състояние да ни откупят време, през което да продължим да живеем. Ето как и на богатите мъже им се налага да се захванат с психотерапия и да се изплъзнат от заплахата единствено чрез силата на собствената си душа, за която в повечето случаи не ги е било грижа през целия им живот. Това не облекчава задачата им да завъртят кормилото на 360 градуса.

Жестоко, несравнимо по-жестоко от всеки друг период от време е да проумееш в тази жизненокритична фаза, че през целия си живот си надценявал парите и подценявал душата. Прозрението, че финансовото богатство, съпоставено с някои други неща, не е чак толкова ценно, въздейства в подобна ситуация заплашително и понякога – направо унищожително.

Това кошмарно пробуждане ще си спестят мнозина, които по-навременно в живота си прозрат грешката в уравнението „време = пари”. Естествено, онзи, който късно забележи своята заблуда, ще държи по-лошите карти в кръговрата на живота, но все пак по-добре късно, отколкото никога!

Заблудата и изходът от дадена ситуация могат да бъдат прозрени по аналогия. Нито един разумен турист не би обменил веднага цялото си налично богатство от стабилно евро във валутата на някоя страна с нестабилна валута, тъй като му е известно, че накрая няма да има възможност да извърши обратната операция. Вместо това, ще обмени само толкова, колкото са му необходими за следващите няколко дни. В това отношение почти никой не допуска грешки. Тогава защо същото е несравнимо по-трудно разбираемо за хората, когато стане дума за най-важната валута – за богатството ни от време, което ни е отредено да живеем и да се радваме на живота. Капитална грешка прави онзи, който обръща цялото си време, отредено му за живот – в пари, – във валутата, която впоследствие не е конвертируема.

И без друго са лоши картите на оногова, който има намерение да започне да живее живота си едва на 65 години, а дотогава в истинския смисъл на думата го е отложил. Диагнозата за сериозно скъсена рамка на живот стряскащо добре пояснява тази дилема. С подобна диагноза само малцина са в състояние да се наслаждават и да се възползват от времето, което им остава. Мнозинството потърпевши продължават да воюват дори през това време – също както са правили и досега. Ако дотогава са воювали на паричния фронт, сега само сменят арената на военните действия и продължават да се бият на болничния фронт.

~ Упражнение 13: Времето и парите

Заемете се със следните въпроси, подпомогнати от усвоената вече медитация.

• До каква степен предполагаемото уравнение „време = пари” играе някаква роля в моя живот?

• Каква е моята цена за моето време?

• Колко пари притежавам в момента и колко време съм инвестирал в тях?

• Колко е времето, което смятам, че ми остава да живея или пък аз вярвам във физическото безсмъртие?

• Вярвам ли в безсмъртието на душата и държа ли на нея? Колко време и пари съм готов да инвестирам в душата си?

• Трупам ли материално богатство, независимо от убеждението, че със сигурност не мога да го взема със себе си? Вярвам ли, че парите правят човека щастлив?

От: „Психология на парите“, Рюдигер Далке, изд. „Сиела“, 2013 г.
Картина: Money Changer and his Wife by Marinus van Reymerswaele; chinaoilpaintinggallery

В този ред на мисли