„Неврозата и психозата отбелязват незавършени истории, вълнения, които не сме изживели добре. Да бъдеш човешко същество, означава умение да използваш тези сигнали за осмисляне на жизнената си съдба.“
Животът лекува… до известна степен
В една съботна вечер два щрауса тръгнали да танцуват. Отсреща забелязали два мъжки щрауса, които изглеждали елегантни. За да им обърнат внимание, женските си размахват перата и двата мъжки, усещайки, че имат късмет бързат да обиколят езерото. Когато щраусите дошли наблизо, двете женски забелязали грозотата им и решили да не излизат с тях. За съжаление това пусто пространство не предлагало никаква възможност за скриване. Тези два женски щрауса реагирали по обичайния начин, присъщ на животните от техния вид: заровили главите си в пясъка, смятайки, че така веднага ще изчезнат и ще се скрият от възможна опасност...
– Те няма да ни видят...
Двамата ухажори дошли и се завъртели покрай женските.
– Но къде са отишли те?
Читателят ще се запита как така щраусите не са видели двете женски? Отговорът е много прост: всички щрауси се крият по този начин и двамата мъжкари са приели женските за скрити, т. е. невидими.
И ние като тези щрауси имаме абсурдни разсъждения, в които вярваме, а обкръжението не ги приема като факт. Щраусите вярват, че повече никой няма да ги види, ако си заровят главата в пясъка: ние, например, сме убедени, че никой няма да ни обича, ако покажем истинското си лице...
Най-лошото е, че ако една невротична система на реагиране се е установила у нас, тя има трайност, рационализира се и се самозахранва. Параноикът, затворен в себе си, няма да се присъедини към своите съседи, които са устроили веселба в центъра на селото. Ако някой го покани на трапезата, това само засилва мисълта му, че другите искат да го привлекат навън, за да го ограбят по-лесно. Фройд е „открил” психоанализата, докато изучавал хипнозата с Жарко. Последният казал на свой хипнотизиран пациент:
– Като се събудите, ще си вземете чадър.
Когато пациентът се събудил, станал и взел чадъра. Навън не валяло. Фройд проявил гениална интуиция:
– Защо правите това? – попитал той.
– Защото смятам, че ще завали...
Тогава Фройд разбрал, че подчиняваме действията си на нашите вътрешни чувства. Нещо, което Лафонтен е казал доста по-рано. „Когато човек иска да убие кучето си, казва, че е било бясно.” Ние сами си създаваме алиби.
Каква е истинската причина за тези невротични държания, на които ние в различна степен сме жертва? Някога в своя живот детето е преживяло шок, страдание или липса. Понеже още не е било въоръжено със средства да се противопостави, то ги е заменило незабавно с друга стратегия. За да оцелее, то е сдържало вълнения или чувства, които не е могло да възприеме по хармоничен начин. Когато стане възрастен, то ще има възможност да асимилира това, което е било потискано и отхвърлено, но упорито се стреми да продължи условията за оцеляване, чийто срок вече е изтекъл. Това означава да се забрави, че проблемът не е да се преживява, а да се живее добре. Все едно сме японски камикадзе на самотен остров, който не знае, че войната е свършила още преди години. Ние отказваме да се отпуснем, когато вече няма никаква причина да стоим нащрек.
За разлика от японския войник, ние сме непрекъснато в контакт с другите и трябва да вземем предвид действителността. А това ни позволява постепенно да променяме погрешните си възгледи от детството. Ние се развиваме чрез грешките си. Погледнете вече извършената работа от петнадесетгодишна възраст: на колко погрешни разбирания е трябвало да направим преоценка! Та дори само да се откажем от идеята за въображаемо всемогъщество и илюзията за безсмъртие от ранните години...
Животът е терапия. Ние сме терапевти на самите себе си. Ако разполагаме с 2000 години живот, може би всички щяхме да успеем да достигнем щастието. Трагедията е, че нямаме и една двайсета от този срок... Оттук идва и идеята за ускоряване на жизнения процес по един енергичен начин и чрез вмешателство.
Това е целта, която си поставя психотерапевтичният метод „Емоционално изразена динамика”. Ако толкова бавно се освобождаваме от нашата невроза това означава, че така или иначе тя изпълнява функциите си: предпазва ни. Именно защото все пак я караме някак си, е трудно да оздравеем. Терапията не може да се приложи на пациента, като му се каже: „Поведението ви е изключително глупаво и смешно, трябва да го промените”. Не би било разумно да се изисква от хората да се отказват от малкото, благодарение на което са успели да оцелеят. Това би означавало да се отиде направо към блокиране и вцепеняване. Опитвали ли сте се да накарате двегодишно дете да ви покаже какво стиска в ръка? Единственият начин да успеете е да му предложите нещо по-хубаво. Това е принцип от „Емоционално изразената динамика”. Идеята е пациентът да приеме, че с неврозата се живее, но може да се живее и по-дейно. „Не всичко у вас е лошо, но можете да бъдете и на по-високо ниво. Опитайте и ми кажете резултата.”
Нима човешкият напредък не се дължи на прогресивното разширяване на реалността? Нютон откри законите на гравитацията, но Айнщайн е по-достоверен. Всяка мисъл е отчасти точна и правилна. Ако човек предложи на другите нещо повече от това, което притежават, те ще го приемат с охота. Морзът и телеграфът загубиха много от стойността си след откриването на телефона. Аз вярвам, че всички ние сме потенциални Буда – неврозата и психозата са само етапи от голямата човешка действителност. Когато дъщеря ми се учеше да плува, първоначално си служеше със спасителен пояс, за да преодолее страха от водата. Аз незабелязано изпуснах въздуха му. Тя не се удави, а напротив, заплува по-бързо, съзнавайки, че вече няма нужда от този преходен предмет. Ако това е целта на моята терапия, аз мога да действам точно по същия начин. Отправната точка е: преценката на самия пациент за функционирането й. Докато си даде сметка какво става, той вече е изминал половината път. Лудият, който смята себе си за Наполеон, не е луд, защото се мисли за Наполеон. Грешката му е, че не чува какво му казва неговият симптом, а именно: че той е Императорът, че самият той е важният. Ролята на терапевта е да накара пациента да се чуе какво говори.
Невротизираният човек действа по един и същ начин. В това той намира известно удовлетворение: стресът му се изразява в маниакално почистване на жилището, или като залъгва нуждата си от нежност, ходейки от легло на легло, като това временно го успокоява. Не е ли по-добре да открие причината за поведението си, за да сложим край на непрекъснатото повторение на нещата? Да се събират копчета от ръкавите на ризите, може би е забавно, но след трихилядния чифт човек ще се изтощи.
За да задействаме защитната си система, трябва да сме сигурни, че можем да го направим без риск. Точно това предлага терапията. Като си позволяват да повтарят непрекъснато болезнени сцени или изживявания, пациентите не намират смисъл повече да се предпазват от тях и разбират, че това наистина е нещо минало, но животът им може отново да влезе в правия път.
Човек се различава от животното по това, че има жизнен път, а не приключение. Животното познава единствено нуждите, а човек изпитва и желания, емоции – чувства, които се вписват в психиката му и определят живота му в настоящето. Трудността се състои в умението да се справим с тази алхимия, която превръща вълненията ни в устойчиви и осъзнавани от нас чувства.
Неврозата и психозата са признаци на неправилно ръководене на този процес: те отбелязват незавършени истории, вълнения, които не сме изживели добре. Да бъдеш човешко същество, означава умение да използваш тези сигнали за осмисляне на жизнената си съдба. Терапията на „Емоционално изразена динамика” има за цел да помогне на пациента да се промени, за да достигне до сливане със себе си и самоосъзнаване. Това е единственият път към щастието. Не се затваряйте в неврозата.
В много аспекти неврозата се проявява като удобна защита. Никога не забравяйте, че тя е едно огромно и ненужно разхищение на енергия.
Психичните защити, които вие сте задействали, вече не са актуални. Не е ли време да свалите оръжието, за да се възползвате по-добре от живота.
Животът ни подканя за това поправяне отново. Една терапия може да се окаже необходима за ускоряване на процеса. Както винаги, изборът на щастието е в наши ръце.
От: „Терапия на щастието“, Д-р Етиен Жаланк, изд „Здраве и щастие”, 1994
Снимка: youtube.com
