„Ако наистина искате да опознаете ума си, тялото винаги ще ви даде правдиво отражение, затова се вгледайте в емоцията и я почувствайте в тялото си. Ако между двете като че ли има конфликт, мисълта е лъжата, емоцията е истината.“
The Embrace (1917) by Egon Schiele
Емоцията – реакцията на тялото към ума
Заплитам се в емоциите си повече, отколкото в ума си. Умът – в смисъла, в който аз използвам тази дума, - не е просто мисълта. Той включва и емоциите, както и всички несъзнателни мисловно-емоционални модели на реакция. Емоцията възниква там, където се срещат умът и тялото. Тя е реакцията на тялото към ума – или иначе казано, отражение на ума в тялото. Например една мисъл за нападение или враждебност ще предизвика натрупване на енергия в тялото, която наричаме гняв. Тялото се приготвя да се бие. Мисълта, че сте застрашени – физически или психически – кара тялото да се стегне и това е физическата страна на онова, което наричаме страх. Изследванията показват, че силните емоции дори предизвикват промени в биохимията на тялото. Тези биохимични промени представляват физическото или материалното изражение на емоцията. Разбира се, вие не винаги съзнавате своите мисловни шаблони и нерядко можете да ги осъзнаете единствено като наблюдавате емоциите си.
Колкото повече се отъждествявате с мисленето си, с онова, което харесвате и не харесвате, с преценки и тълкувания – с други думи, колкото по-малко присъствате като наблюдаващо съзнание, толкова по-висока ще бъде цената в емоционална енергия, независимо дали го съзнавате или не. Ако не можете да усещате емоциите си, ако сте откъснати от тях, в крайна сметка ще ги изпитвате само на физическо ниво, като физически проблеми или симптоми. През последните години беше написано много по този въпрос, затова е излишно да навлизаме в него тук. Един силен подсъзнателен емоционален модел може дори да се прояви в някакво външно събитие, което привидно настъпва случайно. Аз например съм забелязал, че хора, които носят в себе си много гняв, без да го съзнават и без да го изразяват, е по-вероятно да бъдат нападнати, словесно или дори физически, от други, изпълнени с гняв хора, при това без видима причина. Те имат силно излъчване на гняв, определени хора го усещат подсъзнателно и това задейства собствения им латентен гняв.
Ако ви е трудно да усетите емоциите си, започнете с това, да фокусирате вниманието си върху вътрешното енергийно поле в тялото си. Почувствайте тялото си отвътре. Това ще ви помогне да се свържете с емоциите си. Ще говорим за това подробно по-нататък.
Казвате, че емоцията е отражение на ума в тялото. Но понякога двете са в конфликт: умът казва „не“, а емоцията казва „да“, или обратното.
Ако наистина искате да опознаете ума си, тялото винаги ще ви даде правдиво отражение, затова се вгледайте в емоцията или още по-добре, почувствайте я в тялото си. Ако между двете като че ли има конфликт, мисълта е лъжата, емоцията е истината. Не окончателната истина за това кой сте, а относителната истина за състоянието на ума ви в този момент.
Несъмнено конфликтът между повърхностните мисли и несъзнателните мисловни процеси се среща често. Може би още няма да сте в състояние да извлечете дейността на несъзнателното в съзнателното под формата на мисли, но несъзнателното винаги ще се отразява от тялото във вид на емоции, а тях можете да осъзнаете. Да наблюдавате по такъв начин една емоция е по същество същото, като да се вслушвате или да наблюдавате една мисъл, както вече беше описано. Единствената разлика се състои в това, че мисълта е в главата, а емоцията има силна физическа съставка и затова се усеща най-вече в тялото. Така ще можете да позволите на емоцията да я има, без тя да ви контролира. Вие вече няма да бъдете емоцията, а наблюдателят, наблюдаващото присъствие. Ако се упражнявате в това, всичко несъзнателно във вас ще бъде извадено на светлината на съзнанието.
Създайте си навика да си задавате въпроса: какво се случва в мен в момента?
Той ще ви насочи в правилната посока. Но не анализирайте, просто наблюдавайте. Съсредоточете вниманието си навътре в себе си. Почувствайте енергията на емоцията. Ако няма емоция, задълбочете още вниманието си в енергийното поле на тялото си. Това е вратата към Битието.
Емоцията обикновено представлява усилен и енергизиран мисловен модел и поради нерядко огромния си енергиен заряд отначало е трудно да останете, да присъствате достатъчно, за да бъдете в състояние да я наблюдавате. Тя иска да ви превземе и обикновено успява – ако присъствието ви е недостатъчно. Ако бъдете увлечени в несъзнателно себеотъждествяване с емоцията поради недостатъчно присъствие – което е нормално, – емоцията временно става ваше „аз“. Често се образува порочен кръг между мисленето и емоциите – те се подхранват взаимно. Мисловният модел си образува увеличено отражение под формата на емоция, а вибрационната честота на емоцията от своя страна го подхранва. Разсъждавайки за ситуацията, събитието или човека, възприемани като причина за емоцията, мисълта й придава енергия, която пък храни мисловния шаблон и т.н.
По същество всички емоции са разновидности на една първична и недиференцирана емоция, чийто произход се крие в загубата на съзнанието за това, кой сте вие отвъд името и формата си. Поради недиференцирания й характер е трудно да намерим название, което точно да опише тази емоция. „Страх“ е близко определение, но освен непрекъснатото усещане за заплаха тя включва и дълбоко чувство за изоставеност и непълнота. Може би ще е най-добре да използваме дума, която е също така недиференцирана като тази базисна емоция, и да я наречем просто „божа“. Една от основните задачи на ума е да се бори с тази емоционална болка или да я премахне, и това е една от причините за непрестанната му активност, но единственото, което той може да постигне, е временно да я прикрие. Всъщност колкото по-усилено се бори умът за премахване на болката, толкова повече тя се усилва. Умът никога не може да намери решението, нито може да си позволи да ви остави вие да го намерите, защото той самият е неделима част от „проблема“. Представете си началник на полицията, който се опитва да залови подпалвач, като подпалвачът е самият началник на полицията. Няма да се освободите от тази болка, докато не престанете да извличате чувството си за идентичност от себеотъждествяването с ума, тоест от егото. Тогава умът ще бъде свален от власт и Битието ще се разкрие пред вас като вашата истинска природа. Да, знам какво ще ме попитате.
Положителните емоции любов и радост
Те са неделими от естественото ви състояние на вътрешна свързаност с Битието. Възможно е да зърнете за кратко любовта и радостта, възможни са кратки моменти на дълбок покой, когато възникне празнина в мисловния поток. При повечето хора това става рядко и само случайно, когато умът се окаже „безмълвен“ – заради нещо изключително красиво, поради крайно физическо изтощение или дори пред лицето на голяма опасност. Изведнъж настъпва вътрешно безмълвие. И в него се усеща едва доловима, но наситена радост, любов и мир. Обикновено подобни моменти са кратки, тъй като умът бързо възобновява производството на шум, което наричаме мислене. Любовта, радостта и покоят не могат да разцъфтят, докато не се освободите от Властта на ума. Но тях аз не бих нарекъл емоции. Те се намират отвъд емоциите, на едно много по-дълбоко ниво. Затова трябва пълно да осъзнаете емоциите си и да се научите да ги усещате, преди да можете да изпитате скритото зад тях. Емоция означава буквално „смущение“. Произлиза от латинската дума emovere, която означава „смущавам“.
Любовта, радостта и покоят са дълбоки състояния на Битието, или по-точно три аспекта на състоянието на вътрешна свързаност с Битието. Като такива те нямат противоположности, защото корените им са отвъд ума. От друга страна, тъй като са част от дуалистичния ум, емоциите се подчиняват на закона за противоположностите. Това означава просто, че не можете да имате хубаво без лошо. Така в непросветленото, умотъждествено състояние, което понякога погрешно наричаме радост, се намира удоволствието – обикновено краткотрайната страна на постоянния цикъл болка/удоволствие. Удоволствието винаги се извлича от нещо извън вас, докато радостта възниква във вас самите. Същото нещо, което днес ви носи удоволствие, утре ще ви донесе болка. Нещото, което нерядко наричаме любов, може известно време да бъде приятно и вълнуващо, но то е свързано с пристрастяване и привързване – състояние на сериозен недоимък, което може много лесно да се превърне в своята противоположност. Много отношения на „любов“, след като премине първоначалната еуфория, фактически се люшкат между „любов“ и омраза, привличане и нападение.
Истинската любов не носи страдание. И как би могла? Тя не се превръща внезапно в омраза, истинската радост не се превръща в болка. Както казах, дори и преди просветлението – преди дa се освободите от ума си - можете да зърнете за кратко истинската радост, истинската любов и дълбокото вътрешно спокойствие, в което сте по-живи от всякога. Те са страни на вашата истинска природа, която обикновено е засенчена от ума. Но дори и в една „нормална“ връзка на пристрастяване може да има моменти, когато може да се почувства наличието на нещо по-истинско и непокварено. Това обаче е само за кратко и скоро изчезва с намесата на ума. Може да ви се стори, че сте имали нещо много ценно и сте го загубили, а може и умът да ви убеди, че то е било само илюзия. Истината е, че не е било илюзия и че не можете да го загубите. Това е част от естественото ви състояние, което може да бъде прикрито, но никога унищожено от ума. Дори когато небето е натежало от облаци, слънцето не е изчезнало. То си е все там, от другата страна на облаците.
Буда казва, че болката и страданието възникват от Желанията и че за да се освободим от болката, трябва да прережем връзките на желанието.
Всички неустоими желания се свеждат до това, че умът търси спасение или себеосъществяване във външни неща и в бъдещето като заместител на радостта от Битието. Докато аз съм своят ум, аз съм тези желания, потребности, привързаности и неприязни, извън тях няма „аз“, освен като някаква възможност, като неосъществен потенциал, като непокълнало още семе. В това състояние дори желанието ми да намеря освобождение или просветление е просто още едно желание за себеосъществяване или пълнота в бъдещето. Затова не се стремете да се освободите от желанията или да „постигнете“ просветление. Присъствайте. Бъдете тук като наблюдатели на своя ум. Вместо да цитирате Буда, бъдете Буда, бъдете „пробуденият“ – защото това означава думата „буда".
Болката владее хората от векове – още откакто са изгонени от рая, навлезли са в царството на времето и ума и са загубили съзнание за Битието. От този момент те са започнали да се възприемат като безсмислени отломки в една чужда за тях вселена, без връзка с Първоизточника или един с друг.
Из: „Силата на настоящето“, Екхарт Толе, изд. „Кибеа“, 2008 г.
Картина: The Embrace (1917) by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery