Тревожността подкопава интелекта ♥ Даниъл ГОЛМАН

Лошо настроение - лошо мислене

„Притеснявам се за сина си. Тъкмо започна да играе в университетския футболен отбор. Няма как да не се нарани - рано или късно. Направо си късам нервите, когато го гледам да играе. Спрях да ходя на мачовете. Сигурна съм, че е ужасно разочарован от отсъствието ми, но просто не мога да го понеса.“

Жената, направила това изказване, преминава през терапия, за да се отърве от тревожността си. Тя осъзнава, че притесненията ѝ пречат да живее живота, който винаги е искала. Стигне ли се обаче до някакво просто решение - например дали да гледа как синът ѝ играе футбол, - умът ѝ незабавно потъва в мисли за някаква катастрофа. Място за избор няма - тревогата е надделяла над разума.

Както вече видяхме, притеснението е основният виновник умът ни да блокира при всякакви задачи. То, разбира се, в известен смисъл е полезна реакция, само че тази реакция се е отклонила от правия път и е накарала мозъка да се подготвя твърде старателно за предстоящата опасност. Тези „отигравания“ на опасността оказват разрушително въздействие върху познавателните процеси, когато станат рутинни и заемат цялото внимание, тъй като го приковават в една точка и не му позволяват да се съсредоточи върху нещо друго.

Тревожността подкопава интелекта. При тежки задачи, които изискват пълна мобилизация на интелекта (и при това под напрежение), Каквато например е работата на ръководителите на въздушното движение, високите нива на хронична тревожност са почти сигурен признак, че човекът в крайна сметка ще се провали на някой от изпитите. При тревожните хора има по-голям риск от провал, дори и на тестовете за интелигентност резултатите им да са по-добри. До този извод стига едно проучване сред 1790 студенти, обучаващи се за нуждите на РВД. Тревожността саботира всеки вид академично представяне: 126 различни изследвания с повече от 36 000 участници разкриват, че колкото по-склонен към тревожност е един човек, толкова по-зле се справя, независимо как точно се мери резултатът - направо чрез оценките, чрез средната им стойност или чрез тестове за постижения. (Bettina Seipp, "Anxiety and Academic Performance: A Meta-Analysis” Anxiety Research 4,1,1991).

Когато на склонни към тревожност хора бъде поставена когнитивна задача, например да подредят предмети с не особено ясни отличителни характеристики в две различни категории, като същевременно разказват какво минава през ума им, процесът на взимане на решение се натъква най-вече на стената на отрицателните мисли - „няма да се справя“, „не съм добър в такива тестове“ и пр. Когато експериментаторът поиска от контролната група, съставена от „спокойни обекти“, да започне да се тревожи нарочно, способността на участниците да разрешат същия проблем спада драматично. Когато пък тревожните участници на свой ред получат петнадесетминутно „контролирано отпускане“ (което намалява нивото на тревожност), решаването на задачата изведнъж се превръща в детска игра.

„Изпитната треска“ е изследвана научно за пръв път през шестдесетте години от Ричард Алпърт, който ми призна, че интересът му се пробудил заради един странен контраст: като студент често се представял зле на изпитите заради нервността си, докато негов колега, Ралф Хейбър, твърдял, че напрежението преди изпита дори му помага да се справя по-добре. Изследването, което провели заедно, показало, че има два вида тревожни студенти: такива, при които притеснението влошава академичните резултати, и такива, които са в състояние да се представят добре въпреки стреса - а може би и именно благодарение на него. Иронията при изпитната треска е, че същото онова притеснение дали ще се справиш добре, което може да мотивира студенти като Хейбър да учат здраво, за да се подготвят за изпита, проваля усилията на останалите. При хора с твърде високо ниво на тревожност - какъвто е и самият Алпърт - притесненията пречат на ясната мисъл и на паметта, необходими за заучаване на материала, а по време на самия изпит замъгляват и разсъдъка, без който няма как студентът да се справи добре.

Обемът на притесненията, които хората споделят по време на изпит, пряко определя колко лош ще бъде резултатът от него. Умствените ресурси, необходими за дадена когнитивна задача (в случая това е притеснението), просто се заемат от ресурсите за обработване на друга информация. Ако ни мъчи притеснението, че ще се провалим на изпита, разполагаме с по-малко внимание, което да отделим на отговорите. Тревогите ни се превръщат в самоосъществяващи се пророчества и ни тласкат тъкмо към катастрофата, която предсказват.

Хора, които умеят да обуздават емоциите си, могат да използват тревогата в очакване на съответното събитие (реч, изпит ...), за да намерят мотивацията да се подготвят добре за него - а следователно и за да се справят добре. Класическата психологическа литература описва връзката между тревога и достижения, включително и умствени способности, чрез графика с формата на обърнато U. На върха на графиката е оптималното съотношение между тревожност и постижения - минимум нерви и отлични постижения. Твърде леката тревога (първата половина на графиката) води до апатия или до слаба мотивация за това да се напънем и да успеем, а твърде силната (втората половина на графиката) саботира всеки опит да направим каквото и да е.

Състоянието на леко въодушевление, известно с техническия термин хипомания, е оптимално за писатели и други творци при задачи, които изискват непрекъснат работен процес, въображение и нестандартна мисъл. То се разполага почти на върха на графиката. Стигне ли се обаче до там тази еуфория да излезе извън контрол и да се превърне в мания, какъвто е случаят с резките промени на настроението при хора, страдащи от маниакално-депресивно разстройство, вълнението изведнъж блокира способността ни да мислим последователно и да пишем добре, дори и идеите да текат като водопад - движението им вече е толкова бързо, че нито една от тях не може да бъде уловена достатъчно стабилно, за да се превърне в някакъв завършен продукт.

Докато трае, доброто настроение укрепва способността ни да мислим гъвкаво и сложно, а следователно и да намираме по-лесно решения на проблемите, независимо дали са интелектуални или междуличностни. Това предполага, че един от начините да помогнем на някого да си проправи път към решението на даден проблем е да му разкажем някой виц. Смехът, подобно на въодушевлението, помага на хората да мислят по-нашироко и по-асоциативно, както и да забелязват връзки, които иначе биха им убегнали - умение, важно не само за креативността, но и за разпознаването на комплексни взаимоотношения и за предвиждането на последствията от дадено решение.

Ползите за интелекта от това да се посмеем добре личат най-добре, когато е необходимо да разрешим проблем, предполагащ творчески подход. Едно изследване открива, че хора, които току-що са гледали комедийни гегове по телевизията, се справят по-добре със задача, която психолозите често използват, за да тестват креативното. На участниците се дават свещ, кибрит и кутия с кабърчета. Задачата е свещта да се закрепи за коркова повърхност така, че да гори, без да капе восък по пода. Повечето хора изпадат в така наречената „функционална скованост“ и започват да мислят как да използват предметите по най- конвенционалния начин. Само че за онези от участниците, които тъкмо са гледали смешките, особено в сравнение с контролни групи, гледали филм за математиката или принудени да правят физически упражнения, има по-голяма вероятност да осъзнаят, че кутийката с кабърчета може да бъде използвана и по различен начин, и така да стигнат до творческо решение: да закрепят кутийката за корка и да я използват като свещник.

Дори леки промени на настроението могат да изменят радикално мисленето. Когато хора в добро настроение трябва да правят планове или да взимат решения, техните възприятия са изкривени така, че мисленето им става по-обхватно и положително. Това се дължи донякъде на факта, че паметта зависи от състоянието ни: когато сме в добро настроение, сме склонни да си припомняме повече положителни събития. Докато претегляме аргументите „за“ и „против“ дадено действие и същевременно изпитваме някакво удоволствие, паметта ни дава единствено данни, които накланят хода на мислите ни само в положителна посока и така ни подтиква да се впускаме например в рисковани авантюри.

По същия начин лошото настроение изкривява паметта в отрицателна посока и ни кара да взимаме страхливи или поне твърде предпазливи решения. Разюзданите емоции пречат на интелекта. Ние винаги можем да обуздаем тези емоции. Това е най-важното ни емоционално умение, тъй като то проправя пътя на всички други видове интелигентност. Помислете си само за ползите от надеждата и оптимизма, както и за онези извисяващи духа моменти, в които хората надминават себе си.

От: „Емоционалната интелигентност“, Даниъл Голман, превод Петьо Ангелов, изд. „Изток-Запад“, 2011 г.
Картина: DALL-E