„Тези хора имат всепоглъщаща нужда да бъдат обичани и да се чувстват в безопасност, но са почти неспособни да поддържат или запазят здравословни взаимоотношения.“
Емоционално нестабилната личност
Изучаването на емоционално нестабилните личности и разговорите с хората, чийто живот е бил преобърнат от тях с главата надолу, би трябвало да интересуват всички ни. Докато обществото и професионалистите признават с по-голяма готовност щетите, причинени от други опасни личности, като например хищника, хаосът, причинен от емоционално нестабилната личност, рядко се преценява адекватно. Вредата, която тя причинява, е предимно междуличностна - точно от вида, който криминалната система има склонност да пренебрегва, но въпреки това ние често живеем или работим с такива хора и те могат да причинят огромни вреди.
Ключовата черта на тези личности е силната емоционална нестабилност, проявявана чрез типове поведение, които засягат тяхното благосъстояние, както и връзките и взаимоотношенията им с околните. Променливи като вятъра и доста по-непредвидими от него, те се люлеят от единия край на емоционалния спектър до другия, чувствайки се в един момент като крале, застанали на върха на света, а в следващия - като жертва, захвърлена в крайпътната канавка. Те могат да бъдат талантливи, чаровни, провокативни и съблазнителни, но могат много бързо да станат враждебни, импулсивни и дори ирационални. Точно за тази личност е бил измислен терминът „изменчив“.
Тези хора имат всепоглъщаща нужда да бъдат обичани и да се чувстват в безопасност, но са почти неспособни да поддържат или запазят здравословни взаимоотношения. Приближете се твърде много и те ще се почувстват задушени; дайте им пространство и те ще се почувстват изоставени. Тъжно е, че незрялото им търсене на стабилност може да нанесе вреда на тях самите, както и на околните.
Когато чуя за поредната знаменитост, развеждаща се за пети, шести, седми или (в случая на Елизабет Тейлър) за осми път, неизбежно се питам дали тази личност не е емоционално нестабилна. Дали съпругът/съпругата му/й е наясно с това? Дали Ричард Бъртън, който се върнал за втори път при Елизабет Тейлър, е смятал, че нещата ще се оправят? Не, не са се оправили - и това обикновено не се случва.
Хората могат да се почувстват привлечени от интелигентността, енергията, съблазнителността или красотата на тези личности, приемайки тези характеристики като положителни фактори за успешна връзка. Но когато се вгледат по-дълбоко под външния блясък, под овладяната публична личност ще открият истинската емоционално нестабилна същност. У дома, в службата или на снимачната площадка тези интелигентни, но силно напрегнати хора разстройват дейностите, месят се или стават дотолкова трудни за общуване, че е невъзможно да се върши работа или пък се стига до непреодолими конфликти. Всяка биография на Мерилин Монро, която сте чели, свидетелства за нейната емоционално нестабилна личност, която за съжаление се отразявала пагубно както на самата нея, така и на почти всички, с които е работила.
Подобно на нарцистичните личности, емоционално нестабилните личности също трябва да бъдат обслужвани: те прекрачват граници, нарушават правила и имат нужда да бъдат в центъра на вниманието. Но докато нарцисистите правят това, защото смятат, че са перфектни и им се полага специално внимание, емоционално нестабилните личности го правят, защото се нуждаят от постоянна подкрепа и утвърждаване, като ги изискват дори от деца, за да се чувстват добре в кожата си. Силно нуждаещи се от подкрепа, те се прилепят като вендузи към тези, които ще задоволят нуждите им и ще понасят поведението им. Но подобно изискващо държание е изтощаващо дори и за най-всеотдайния човек, а тези индивиди често са много изискващи.
Ако имате взаимоотношения с такъв човек, подгответе се за живот, изпълнен с крайности, раздразнение и изтощение. Степента на хаоса зависи от човека, с когото си имате работа, както и от това къде в спектъра попада неговата патология, тъй като всеки човек е различен. Някои не са толкова враждебни и са по-поносими, докато други може да действат саморазрушително, да са токсични за колегите си или дори за собствените си деца. В най-добрия случай те ще са дразнещи и свадливи, а в най-лошия ще понесете дълбоки емоционални травми, а може би дори и насилие. Един психолог ми описа опустошителния стрес да си имаш работа с емоционално нестабилна личност по следния начин: „Те невинаги те убиват. Но постоянно са като пръст в окото ти“.
Много фактори могат да допринасят тези личности да са такива. Може би има неврологични и дори биологични причини за поведението им или то може да е резултат от травма в миналото, употреба на наркотици, тормоз или родителска незаинтересованост. Никой не знае със сигурност, въпреки че всички тези фактори определено допринасят за това, включително и наследствените.
Но това, което знаем със сигурност, това, което са споделяли с мен и това, на което ме е научил опитът ми, е, че тези хора в крайна сметка изсмукват от другите цялото им търпение, разбиране, съчувствие и толерантност. С поведението и емоционалната си нестабилност те напрягат до краен предел отношенията в семейството си, с колегите и ръководителите си.
Накрая хората около тях просто се предават - не им е останало нищо повече за даване. Някои споделят, че са дотолкова емоционално изтощени от нестабилните личности, че вече са изгубили капацитета си за съчувствие и любов. Както ми каза един съпруг, който дълги години е бил женен за емоционално нестабилна жена: „Опитах всичко. Какво ли не направих заради нея. Но животът ми с нея беше ад. Накара ме да мисля за самоубийство - и това беше последната капка. Бях напълно изтощен и обмислях да нараня себе си. Всичко това само заради нея“. Чувал съм тези неща безброй пъти през последните 35 години, като специален агент на ФБР, а после и като поведенчески консултант.
Същите тези чувства бяха споделяни и от други хора, включително и от покойния ми ментор, д-р Фил Куин. Католически свещеник и психолог, д-р Куин бил изумен да научи още в началото на практиката си как хора, които никога не са си и помисляли да наранят някого, са били докарвани дотам да искат да наранят себе си или да причинят вреда на друг човек заради емоционалната му нестабилност.
Шокиращо? Да. А също и показателно за това колко болезнен и вреден може да бъде животът с емоционално нестабилна личност. След като публикувах статия за опасните личности в блога си на сайта „Сайколъджи Тудей“, една читателка ми писа лично писмо, в което казваше: „Искам майка ми най-сетне да умре. Тя открадна младостта ми и всякакво чувство за защитеност. Искам тази личност, която никога не ме е защитавала, най-сетне да умре, за да си отдъхна - за да не ми се налага непресттанно да съм нащрек“. Бях шокиран да прочета това в дългото й, обстоятелствено писмо, докато не стигнах до нещата, които е правила майка й и как е тормозила дъщеря си. Тогава разбрах защо се чувства така.
В началото на кариерата ми в силите на реда по-възрастните полицаи ми разказаха за тъжното явление хората да бъдат докарвани дотам, че да нараняват други заради начина, по който те са се отнасяли към тях, и че това било обичайно при повечето обаждания за домашни конфликти, които получавали. Това е стряскащата реалност, когато си имате работа с по-тежки случай на емоционално нестабилни личности. Тяхното екстремно поведение предизвиква екстремни реакции: психически здрави хора биват докарвани до нездрави мисли или действия. И докато тези мисли могат да бъдат разбрани, нараняването на себе си или другите никога не може да бъде оправдано, нито пък извинено. Тези хора се нуждаят от помощ също толкова, колкото и засегнатите от тях.
От: „Опасните личности“, Джо Наваро; Тони Сиара Пойнтър, превод Детелина Иванова, изд. „Изток-Запад“, 2016 г.
Картина: The Scream; DALL-E
