Мъдрият човек често се съмнява, неразумният е упорит и не се съмнява ♥ АМЕНХОТЕП IV

~§~

Мъдрият и невежата

Радостта от разбирането е съкровище от Бога, и той определя всекиму неговата част, в размер достатъчен по негово усмотрение.

Надарил ли е той теб с мъдрост? Просветил ли е той твоя разум със знание на истината? Съобщи това на незнаещите, за тяхна просвета; съобщи това на мъдрите за твое собствено усъвършенствуване.

Истинската мъдрост е по-малко самонадеяна, отколкото безразсъдството. Мъдрият човек често се съмнява и променя мнението си; неразумният е упорит и не се съмнява: той знае всичко, освен собственото си невежество.

Гордостта на пустотата е отвратителна, а многословието е глупост на неразумния; при все това част от мъдростта понася с търпение техните нелепости и да ги съжалява е безразсъдство.

Все пак не се превъзнасяй в своето висше разбиране, понеже висшето човешко познание е само слепота и нелепост.

Мъдрият човек чувства своето несъвършенство и затова е всякога скромен; напразно се труди той за своето собствено одобрение. Неразумният пък се любува на малкия ручей на своя собствен ум и се възхищава от камъчетата, които той вижда на дъното: улавя ги, сочи ги за перли и се възхищава от одобренията на подобните нему братя.

Той се хвали с постиженията в дела, които нямат значение, а там, където е срамно да бъдеш невежа, той няма понятие.

Дори по пътя на мъдростта той се труди неразумно, и срам и разочарование е наградата на неговия труд.

Мъдрият човек развива своя ум със знание; развитието на изкуството е негова наслада, а тяхното приложение в живота го увенчава с чест.

И все пак най-голямото учение той счита достигане на добродетелите, а предмет за изучаване, през целия му живот, се явява науката на достигане щастието.

Из: „Напътствия. Теб аз дарувам“, Аменхотеп IV, Изд. Хелиопол
Изображение: заглавно - Akhenaten and Nefertiti offering to the Aten. From the tomb of Panehsy in Amarna; commons.wikimedia.org