Травмираните хора често се страхуват да чувстват ♥ Бесел ван дер КОЛК

За неизказаните преживявания, които рушат емоционалната ни и телесна цялост, и начините отново да се свържем съм себе си, споделено от психиатъра Бесел ван дер Колк в книгата му „Тялото помни” (Изд. „Изток-Запад“).

Няма ум без осъзнатост

В сърцевината на възстановяването е самоосъзнатостта. Най-важните фази в терапията на травмата са „Обърни внимание на това“ и „Какво става сега?“. Травмираните хора живеят с усещания, които, изглежда, са непоносими: чувстват се нещастни и страдат от нетърпимо свиване в стомаха или стягане в гърдите. И все пак, когато избягваме да регистрираме тези усещания в телата си, им даваме по-голяма възможност да ни съкрушат.

Телесната осъзнатост ни позволява да влезем в контакт с вътрешния ни свят, с пейзажа на организма ни. Самото забелязване на раздразнението, нервността или тревогата незабавно ни помага да променим перспективата си и ни отваря нови възможности отвъд автоматичните ни, привични реакции. Осъзнатостта ни позволява да се докоснем до преходната природа на чувствата и възприятията си. Когато обръщаме съсредоточено внимание на телесните си усещания, можем да разпознаем приливите и отливите на емоциите си и по този начин да засилим контрола си върху тях.

Травмираните хора често се страхуват да чувстват. Врагът вече са не толкова извършителите (които, да се надяваме, вече не са наоколо, за да им вредят), а собствените им физически усещания. Опасенията, че ще бъдат отвлечени от неприятни усещания, сковават тялото и затварят съзнанието им. Въпреки че травмата е събитие от миналото, емоционалният мозък продължава да генерира усещания, които карат страдащия да се чувства уплашен и безпомощен. Не е изненадващо, че много от хората, преживели травма, прекаляват с храната или алкохола, страхуват се да правят любов и избягват множество социални дейности: сензорният им свят е до голяма степен недостъпен.

За да се промените, трябва да се отворите за вътрешните си преживявания. Първата стъпка е да позволите на ума си да се съсредоточи върху усещанията и да забележите как, за разлика от вечното, постоянно присъстващо изживяване на травмата, физическите усещания са преходни и откликват на леките промени в позицията на тялото, промените в дишането и разликите в мисленето. Щом веднъж започнете да обръщате внимание на физическите си усещания, следващата стъпка е да ги назовете, например: „Когато съм тревожен, изпитвам смазващо усещане в гърдите си.“ Тогава мога да кажа на пациента: „Съсредоточи се върху това усещане и виж как се променя, когато издишаш или когато потупаш гръдния си кош точно под ключицата, или ако си позволиш да плачеш.“ Практикуването на осъзнатост успокоява СНС, така че е по-малко вероятно да влезете в режим „бий се или бягай“. Да се научите да наблюдавате и да понасяте физическите си реакции е необходимо условие за безопасно връщане към миналото. Ако не можете да понесете това, което усещате в момента, отварянето ви към миналото само ще подсили нещастието ви и ще ви травмира още повече.

Можем да понесем големи неудобства, стига да останем осъзнати за факта, че телесните вълнения се менят непрестанно. В един момент гръдният ви кош се стяга, но след като си поемете дълбоко въздух и издишате, усещането намалява и може да наблюдавате нещо друго, може би някакво напрежение в рамото. Сега може да започнете да изследвате какво се случва, когато поемете още по-дълбоко дъх и забележите как гръдният ви кош се разширява. Щом се почувствате по-спокойни и по-любопитни, може да се върнете към усещането в рамото си. Не би трябвало да се изненадвате, ако внезапно изникне спомен, в който това рамо е участвало по някакъв начин.

Следваща стъпка е да наблюдавате взаимодействието между мислите и физическите си усещания. Как тялото ви регистрира конкретните мисли? (Дали мисли като „Татко ме обича“ или „Приятелката ми ме заряза“ създават различни усещания?) Осъзнаването как тялото ви организира определени емоции или спомени, отваря възможността за освобождаване на усещания и импулси, които някога сте блокирали, за да оцелеете. 

През 1979 г. Джон Кабат-Зин, един от пионерите на медицината, свързваща ума и тялото, създал Програма за намаляване на стреса, основаваща се на съзнанието (MBSR) в Медицинския център на Масачусетския университет. Неговият метод е проучен в детайли в продължение на над три десетилетия. Той описва осъзнатостта така: „Един от начините за осмисляне на този процес на трансформация е да се мисли за осъзнаването като за леща, която събира разпилените и реактивни енергии от ума ви и ги съсредоточава в кохерентен източник на енергия за живеене, за разрешаване на проблеми, за излекуване.“

Доказано е, че осъзнатостта има положителен ефект върху безброй психиатрични, психосоматични и свързани със стреса симптоми, включително депресия и хронична болка. Има мащабен ефект върху физическото здраве, включително подобрява имунния отговор, кръвното налягане и нивата на кортизола. Също така е доказано, че активира мозъчните области, свързани с емоционалната регулация, и води до промени в областите, свързани с телесната осъзнатост и страха. Изследване на харвардските ми колеги Брита Хьолцел и Сара Лазар доказва, че практикуването на осъзнатост дори намалява активността на димния детектор на мозъка – амигдалата, и така намалява реактивността към потенциални спусъци. 

Избрано от: От: „Тялото помни“, Бесел Ван Дер Колк, Изд. „Изток-Запад“, 2018 г.
Картина: DALL-E

2558 Преглеждания