„Когато се разкайваш, ти всъщност не се разкайваш. Това не е покаяние - това е поправяне на съсипания имидж, който ти имаш за себе си.“
За покаянието
„Беседи върху притчите на Исус“
Тази дума „покаяние“ е много, много значима. Няма друга дума, която да е по-значима в терминологията на Исус, защото покаянието ще отвори вратата към божественото. Какво е това покаяние?
Бил си гневен и се разкайваш. Чувстваш съжаление: държал си се лошо с някого. Разкайваш се и молиш за извинение. Такова ли е покаянието на Исус и Йоан Кръстител? Тогава то няма да отиде много надалеч, защото ти си се разкайвал много пъти и не си се променил. Колко пъти си се разкайвал? Колко пъти си бил гневен, алчен, насилствен, агресивен и си се разкайвал? Но твоето покаяние не те е трансформирало, не те е приближило до царството Божие. То не е отворило никакви нови врати, нови измерения; ти си останал същият. Твоето покаяние и покаянието на Исус не са едно и също. Фактически те са почти диаметрално противоположни.
Тъй че каквото и да разбираш под покаяние, то е абсолютно фалшиво. Опитай се да разбереш. Когато се разкайваш, ти всъщност не се разкайваш. Когато се разкайваш, ти всъщност се опитваш да си поправиш имиджа. Това не е покаяние - това е поправяне на съсипания имидж, който ти имаш за себе си.
Например, бил си гневен и си наговорил много неща. По-късно, когато бесът е отминал, лудостта е отминала, ти се успокояваш и поглеждаш назад. Ето сега проблем. Проблемът е в това, че ти винаги си мислил за себе си като за много мирен, миролюбив човек; винаги си си представял, че няма никога да се разгневиш. Сега тази представа е разбита. Егото ти е сломено: сега знаеш, че в каквото и да си вярвал, то се е отказало погрешно. Ти си бил гневен, бил си много гневен и си казал и направил неща, които са против твоето его. Разбил си представата, която имаш за самия себе си. Сега трябва да я поправяш.
Единственият начин да я поправиш е да се покаеш. Отиваш и се покайваш, казваш хубави неща. Казваш: „Това се случи против волята ми. Аз изобщо не исках да стане така. Бях се побъркал, не бях на себе си. Гневът до такава степен ме беше обзел, че бях почти в несъзнание, тъй че каквото и да съм казал, извини ме, аз не съм го мислил. Може и да съм го казал, но въобще не съм го мислил."
Какво правиш - покайваш се? Ти просто ремонтираш. Другият човек се успокоява: когато някой моли за прошка, трябва да му се прости. Ако той не може да прости, значи не е добър човек. Той се е ядосал заради гнева ти, преценявал е как да ти отмъсти, но ти си дошъл за прошка. Ако той не ти прости, няма да може, да прости и на себе си. Тогава неговият имидж ще се разбие.
И това е номерът, който му играеш. Сега, ако той не ти прости, ти си доброто момче, а той е лошото. Сега всичко се стоварва върху него. Това е номер, много хитър номер. Ако не ти прости, той е лош човек. Сега ти си спокоен, имиджът ти е поправен: стоварил си цялата вина върху него. Сега той ще се чувства виновен, че не може да ти прости, а добрият човек трябва да прощава. Ако ти прости - добре; ако не ти прости, това също е добре за теб. Сега това е негов проблем.
Това не е покаяние. Когато Йоан Кръстител и Исус казват: „Покай се!”, те имат предвид едно абсолютно, напълно различно нещо. Какво имат те предвид?
Те имат предвид: опитай се да видиш, опитай се да разбереш какво правиш. Разгледай нещата отвсякъде, отиди до самите корени на твоето битие, същество, поведение и виж какво правиш, какво живееш. Не е въпрос на някакво конкретно действие, за което се разкайваш, това е цялото твое качество на съществувание. Не някакъв гняв, не някаква алчност, не някаква омраза - не. Не някаква враждебност - нищо. Нищо относно някакво конкретно действие. То е нещо, отнасящо се до самата твоя същност: начинът, стилът на твоето съществувание. То няма нищо общо с някакъв конкретен фрагментарен акт.
Когато се разкайваш, ти се разкайваш за конкретно действие. Покаянието ти е винаги по отношение на определени действия. Покаянието на Исус не е за някакви действия, то е за твоята същност. Състоянието, в което си пребивавал, е абсолютно погрешно. Може и да не си се гневил - все пак си грешил. Може и да не си изпитвал омраза - все пак си грешил. Може и да не си притежавал голямо богатство - все пак си грешил. Не е въпросът какво си сторил, а в какво състояние си бил. Досега си пребивавал в състояние на сън, безсъзнание. Не си живял с вътрешна светлина, живял си в тъмнина.
Когато казват „Покай се!“, те имат предвид да се покаеш изобщо за начина, по който си живял досега, за състоянието, в което си. Не е въпросът да молиш някой да ти прости - не, съвсем не. Това е просто връщане. Думата покаяние първоначално е означавала връщане. На арамейски, който език са използвали Исус и Йоан, да се покаеш означава да се върнеш, да се върнеш към своя извор; да се върнеш към своята първоначална същност.
Когато Зен-Учителите казват: „Търси своето първоначално лице“, това е значението на покайте се. Хвърли всички маски. Не става дума за отношение между теб и другите, става дума за отношение между теб и твоя Бог. Покайте се означава да хвърлиш всички маски и да застанеш пред Бога със своето оригинално лице - във вида, в който Той те е направил. Нека това да е твоето единствено лице: състоянието, в което Той те иска да бъдеш. Нека това да е твоето единствено същество. Върни се към първоначалния извор, върни се към твоята най-дълбока сърцевина на съществувание. Покаянието е връщане обратно; то е едно от най-великите духовни обръщания.
Из: „Следвай ме. Беседи върху притчите на Исус“, Том 1, Ошо, изд. Гуторанов
Картина: Repentance; DALL-E
