„Как да намерим истинския път, когато всичко около нас изглежда лъжливо? В кабала е дадено много просто определение за истината. Истината е грижата за другите.“
Истината, любовта и връзката между тях
„Истината е в очите на гледащия“ гласи известна поговорка. И съм сигурен, че всеки неведнъж се е убеждавал във валидността на това твърдение. Когато се убедих за пореден път, останах разочарован, защото разбрах, че истината изобщо не съществува. Особено в епохата на фалшиви новини, когато е почти невъзможно да се различи истината от лъжата.
И така, как можем да определим на кого да вярваме? Как да намерим истинския път, когато всичко около нас изглежда лъжливо?
В кабала е дадено много просто определение за истината. Истината е грижата за другите. Твореца е свойството любов и отдаване и Той е създал света от любов към всички творения. А истина (на иврит „емет“) е едно от имената Му. Следователно истината е Твореца, тя е доброто отношение към другите. И всяко друго отношение към хората е малко или много лъжа.
Добротата, грижата за другите означава, че се отнасям към хората сърдечно и с любов, грижа се за тяхното благо. В същото време в началото не е нужно да знам какво е добро за тях и какво не. Въпросът не е в това, какво знам и какво не знам, а как се отнасям към тях. И въз основа на моето отношение, показвайки грижа за другите хора, ще зная точно как да се отнасям към тях по начин, който е в тяхна полза. Наистина в тяхна полза.
Това не е лесно, защото нашата изконна природа е егоизъм, който ми заповядва да се грижа само за себе си. При това той е толкова коварен, че дори не ми хрумва, че когато се грижа за другите, го правя за мое добро. И ако ми дойде такава мисъл, егоизмът веднага ми подсказва как да скрия истинските си намерения. Не е много приятно да осъзнаеш, че си егоист.
Оказва се, че единствената истинска реалност в нашия свят е лицемерието. В крайна сметка ненапразно се казва, че само децата и пияниците казват истината.
Не всичко обаче е толкова мрачно. Можем да опитомим вродения ни егоизъм и да станем наистина искрени, добри хора. Вярно е, че не можем да го направим сами. За да го направим, трябва да създадем социална среда, макар и малка в началото, в която постоянно да виждам примери за доброта. Да виждам, че има хора, които са по-мили и добри от мен. И завистта към тях ще ми помогне да преодолея сегашното си егоцентрично отношение, сякаш да се издигна над него. И аз също ще започна искрено да се грижа за другите. Нищо, че в началото тази грижа няма да бъде напълно искрена. Тя просто не може да бъде различна, защото такава е нашата изконна природа. С течение на времето обаче ще се научим да използваме егоизма си в полза на другите хора.
Главното е да започнем да действаме в тази посока. И тогава ще видим как самият Творец ще започне да ни помага. Ще се появят сили, разбиране, искрени чувства. Промяната ще започне да се усеща в цялото общество. То ще става все по-доброжелателно. Омразата и агресията ще изчезнат, любовта и грижата за ближния ще ги заменят. И всеобщото благоденствие от утопия ще се превърне в реалност.
Източник: Личен блог на Михаел Лайтман — Кабала, наука и смисъл на живота (laitman.bg)
Снимка: youtube.com - Михаел Лайтман - България
