Завистта и лъжата като признаци на егоизма ♥ Рудолф ЩАЙНЕР

„Какво всъщност правим, когато излъжем даден човек? Ние не правим нищо друго, освен че създаваме една преграда между нас и него.“

(1861 ~ 1925)

~ Завистта и лъжливостта

Да поговорим за това, което се нарича завист и лъжливост. Ако се огледате в живота, лесно ще откриете, че има една естествена антипатия към тези две човешки качества. И дори когато се взираме в хора, които са лидери за други хора в живота, виждаме, че за тях е важно да нямат тези два порока. Например Гьоте, който беше зает с практикуването на душевните познания, мислейки за грешките си, споменава: Имам тази или онази грешка, това или онова предимство, но най-важното ми се струва, че действителната завист не може да се причисли към моите пороци. - И великият Бенвенуто Челини казва, че се радва, че не му се налага да лъже себе си. - Така виждаме, че тези велики личности са усетили важността на борбата с тези две човешки характеристики. И най-простият, най-наивният човек е съгласен относно оценката или относно антипатията на тези пороци към лидерите на човечеството.

~ Завистта и лъжата като признаци на егоизма

Когато се запитаме защо тези две качества се осъждат доста инстинктивно, осъзнаваме че едва ли нещо отговаря толкова малко на едни от най-важните земни качества като завист и лъжливост. Те малко отговарят на това, което наричаме съчувствие към другите хора. Защото, ако завиждаме на някого, ние не сме склонни да се отдадем на тази добродетел, която се спуска до най-дълбокото, най-вътрешното ядро, която влиза в Божественото на отсрещното същество. Защото емпатията (съпричастието) е ценна, не само когато имаме емпатия, но и когато можем да оценим ядрото, духовното същество на другия човек. Човешката признателност, като основа на съчувствието, предполага, че ние приемаме предимствата на другия човек и можем да се наслаждаваме на успехите, етапите на развитие на други хора. И всичко това изключва завистта. Завистта се проявява като качество, което е тясно свързано с най-силния егоизъм на хората.

Същото можем да кажем и за лъжата. Когато изричаме неистина, ние нарушаваме закона относно истината за установяване на връзка, който обхваща всички хора. Това, което е истината, е истина за всички хора и в нищо не можем да практикуваме развиване на съзнание, което обхваща всички хора, освен в истината. Казвайки неистина, извършваме злодеяние против връзката, която трябва да се простира от човешки гърди към човешки гърди. Така изглеждат нещата, когато ги гледаме като човешки същества. И ако ги погледнем от духовна научна гледна точка, ние знаем, че предишните ни въплъщения имат ефект в този живот и че сме изложени на различни влияния. Две големи влияния трябва да се случват отново и отново: двете влияния, които наричаме луциферично и ахриманско влияние…

~ Ефектът на лъжата - Лъжите разрушават връзката на съчувствието

И по емоционален начин има нещо във всички човешки сърца, което винаги се изразява по известен начин: Потърсете връзка, която държи всички хора заедно, която винаги се преплита от една душа в душа, и ще я намерите. - И съответното чувство се изразява в думата „съчувствие“. Съчувствието е толкова общо човешко качество, което, трябва да кажем, се проявява толкова замъглено [неясно], както връзката, която върви от всяка душа към всяка душа. - И тук отново човек чувства в подсъзнанието си, как с лъжа и завист се нарушава съчувствието, признаването на общото във всички хора в най-изтъкнатия смисъл.

Какво всъщност правим, когато излъжем даден човек? Ние не правим нищо друго, освен че създаваме една преграда между нас и него. Това което трябва да ни свързва с него, споделеното знание за дадена истина, която би трябвало да живее в нашата душа и в неговата душа, когато нещата са правилни, ние разкъсваме това, като му казваме неистина. В момента, когато казваме неистината, ние отричаме, че всъщност трябва да живеем с най-добрата част от себе си в другия.

И ако завиждаме на някого, дали за умения или за други неща в живота, тогава ние съгрешаваме спрямо съчувствието по такъв начин, че не разпознаваме хората като това, което те всъщност трябва да бъдат. Нещо, което ни принадлежи и чиито добродетели, и дарби, и богатства, за които всъщност трябва да се радваме, ако се чувстваме наистина свързани с него.

Така че срещу най-красивото нещо в човешкия живот, срещу съчувствието, ние грешим, когато завиждаме, се проявяваме като лъжливи хора. И защо е изразено това, по един толкова яростен начин на недоволството от тези две характеристики? Защо тогава? Е, и двете свойства наистина могат да ни покажат ясно как това, което седи в нашата душа, пуска корени, прогресира до обвивките на нашето същество и има особено значение за тази обвивка.

Избрано от: „Ключова дума лъжа“, Рудолф Щайнер, изд. „Читанка“, 2023 г.
Снимка: Рудолф Щайнер (1861-1925)

5542 Преглеждания