Философия“ означава „любов към мъдростта“ ♥ Михай ЧИКСЕНТМИХАЙ

„Във философията, както във всяка друга дисциплина, идва момент, когато човек е готов от пасивен консуматор да се превърне в активен творец.“

Philosopher in Meditation (1632) by Rembrandt

Любов към мъдростта

„Философия“ означава „любов към мъдростта“ и мнозина в миналото отдавали живота си на тази любов. В наши дни професионалните философи биха се почувствали неловко, ако трябва да потвърдят, че една така наивна концепция е залегнала в основата на техния занаят. Днес един философ може да е специалист в деконструктивизма или логическия позитивизъм, експерт по ранния Кант или късния Хегел, епистемолог или екзистенциалист, но не го занимавайте с мъдрост.

Много човешки институции имат една съдба: започват съществуването си в отговор на някой всеобщ проблем, докато след няколко поколения присъщите за самите институции проблеми надделяват над първоначалната цел. Например всяка модерна нация създава свои въоръжени сили, за да се брани от врагове. Не след дълго обаче армията развива собствени потребности, собствена политика и скоро най-ценният воин не е непременно онзи, който защитава страната най-добре, а който привлича най-много пари за армията.

Философите любители, за разлика от своите колеги професионалисти в университетите, няма нужда да се тревожат заради историческите борби за влияние сред съревноваващите се школи, политиката на научните журнали и личните вражди между учените. Те могат да останат съсредоточени върху основните въпроси. А кои са те, е първата задача, която трябва да реши философът аматьор. Дали се интересува какво най-дълбоките мислители от миналото са смятали, че означава да „бъдеш“? Или повече го интересува какво представлява „доброто“ или „красивото“?

Както при всички други клонове на познанието, първата стъпка, която човек трябва да направи след решението в коя област да се развива, е да научи какво другите са мислили относно материята. Посредством избирателно четене, общуване и слушане той да си създаде представа докъде е стигнала в развитието си избраната от него област. И тук от изключителна важност е човек да контролира насоката на ученето си още от самото начало. Ако се чувства принуден да прочете определени книги, да следва дадена поредност, ще учи с неохота. Но ако сам е взел решението да действа по този начин, поради вътрешна убеденост, че това е правилният път, ще учи без особено усилие и ще изпитва наслада от това.

Когато осъзнае своята наклонност към философията, дори любителят може да почувства силния импулс да се специализира. Проявяващият интерес към основните характеристики на реалността може да се насочи към онтологията и да прочете Улф, Кант, Хусерл и Хайдегер. Онзи, когото занимават въпросите за редно и нередно, би се заел с етика и би се запознал с моралната философия на Аристотел, Тома Аквински, Спиноза и Ницше. Интересът към същността на красивото може да отведе начеващия философ до идеите на мислители в сферата на естетиката, като Баумгартен, Кроче, Сантаяна и Колингууд. 

Но макар специализацията да е необходима за развиването на комплексността във всеки род мислене, връзката между цели и резултати никога не трябва да се губи: способстващата мисленето специализация сама по себе си не е цел. За жалост много сериозни мислители влагат всичките си умствени усилия, за да станат известни учени, но междувременно забравят първоначалната си цел в научните занимания.

Във философията, както във всяка друга дисциплина, идва момент, когато човек е готов от пасивен консуматор да се превърне в активен творец. Да записва прозренията си с очакването един ден да бъдат четени благоговейно от идните поколения, би било в повечето случаи проява на самонадеяност, на онази „дръзка самомнителност“, причинила толкова пакости на човечеството. Но ако записва идеите си в отговор на вътрешното предизвикателство да изрази ясно основните въпроси, които го занимават, и да полага усилия да очертае отговори, които биха хвърлили светлина върху преживяванията му, тогава като любителя философ вече се е научил да извлича наслада от една от най-трудните и възнаграждаващи задачи в живота.

Избрано от: „Поток. Психология на оптималното преживяване“, Михай Чиксентмихай, ИК „Хермес“, 2014 г. 
Картина: Philosopher in Meditation (1632) by Rembrandt; chinaoilpaintinggallery

2848 Преглеждания