„Източникът на всички страдания е стремежът за промяна на състоянието. Той също така е извор на прогреса. Стремежът да промените състоянието си е силата, която ви кара да предприемете действие.“

Малки уроци от четирите закона

Ще ви представим модел за човешко поведение в четири стъпки. Този формат не само ни учи как да си изградим нови навици, но също така разкрива някои интересни аспекти на човешкото поведение.

Фаза на проблем – 1. Знак; 2. Копнеж

Фаза на решение – 3. Реакция; 4. Награда

Тук са събрани някои уроци (както и малки късчета здрав разум), които се потвърждават от модела. Целта на тези примери е да се поясни колко полезен и всеобхватен е четиристепенният модел, когато обяснява човешкото поведение. Щом разберете модела, ще видите примери навсякъде. Осъзнаването идва преди желанието. Копнежът се появява само когато вече сте забелязали възможност. Не можете да искате резултат, без да знаете, че го има:

Щастието е просто липса на желание. Щастието не е резултат от постигането на удоволствие (което е радост), а липса на желание. То идва, когато се налага да направите нищо, за да се почувствате различно. Щастието настъпва тогава, когато вече не ви се иска да променяте състоянието си. Все пак то е мимолетно, защото на хоризонта неизменно се появява ново желание. Както казва Кайд Будрис: „Щастието е разстоянието между едно изпълнено желание и възникването на ново“. Същото е и със страданието – разстоянието между желанието за нещо и получаването му.

Ние преследваме идеята за щастие. Търсим представата за щастие, която сме изградили в съзнанието си. В момента на действие ние всъщност не знаем как ще се чувстваме, когато осъществим тази представа (и дори не сме сигурни, че тя ще ни направи щастливи). Чувството на щастие идва чак след това. Ето какво е имал предвид австрийският невролог Виктор Франкъл, когато е казал, че щастието не може да се преследва, а трябва да се последва. Желанието се преследва. Удовлетворението произлиза от действието.

Вътрешен мир има, когато не обръщате наблюденията си в проблеми. Първата стъпка към което и да е поведение е наблюдението. Забелязвате знак, късче информация, събитие. Ако не изпитвате желание за действие след наблюдението, значи сте в състояние на вътрешен мир.

Копнежът е, когато искате да оправите всичко. Наблюдение без копнеж е осъзнаването, че не ви се иска да оправяте нищо. Желанията ви не са необуздани. Вие не копнеете за промяна на състоянието. Съзнанието ви не генерира проблем, който трябва да решите. Не получавате награда, но и нямате нужда от нея. Вие просто наблюдавате и съществувате.

С достатъчно голямо защо можете да преодолеете всяко как. Германският философ и поет Фридрих Ницше пише: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“ В тази фраза се крие важна истина за човешкото поведение. Ако мотивацията и желанието ви са достатъчно големи, вие ще предприемете действие, дори и когато то е много трудно. Велики копнежи тласкат към велики действия, дори и когато триенето е силно.

Да сте любопитни е по-добре, отколкото да сте умни. Да сте мотивирани и любопитни е за предпочитане пред това да сте умни, защото тези качества тласкат към действие. Да сте умни означава, че резултатите няма да идват сами при вас, защото нищо не ви подтиква да действате. Именно желанието, а не интелигентността е катализатор за поведението. Както казва Навал Равикант: „Номерът за направата на нещо е първо да развиеш желание за направата му“.

Емоциите движат поведението. Такава е природата ни. Ако не изпитвате желание за промяна на състоянието си, нямате причина да действате. Каквато и да е причината за предприемане на действие, вие се чувствате принудени да го направите. Пациенти с нарушения в емоционалните центрове на мозъка могат да ви посочат много причини за предприемане на действие, но все пак не предприемат нищо, защото им липсва емоция, която да ги тласне. Ето защо копнежът идва преди реакцията. Чувството възниква първо, а след това и реакцията.

Можем да сме рационални и логични, след като сме били емоционални. Емоциите вървят преди разума. Първичният режим на мозъка е чувството, вторичният – мисълта. Първата ни реакция – бързата, подсъзнателна част на мозъка – е настроена за чувства и предчувствия. Втората ни реакция – бавната, съзнателна част от мозъка, е тази, в която се осъществява мисленето. Психолозите наричат това Система 1 на мислене (чувства и бърза преценка) в противовес на мислене по Система 2 (рационалния анализ). Чувството идва първо (Система 1), рационалността се включва по-късно (Система 2). Когато тези две системи действат в унисон, е чудесно, но когато се разминават, се получава нелогично и емоционално мислене. Не можете изцяло да елиминирате емоцията от процеса на вземане на решения, но може да се научите да реагирате по различен начин.

Реакцията ви проявява тенденция да следва емоциите ви. Мислите и действията ни се коренят в онова, което намираме за привлекателно, а не в онова, което е логично. Ето защо емоциите могат да се окажат голяма пречка при вземането на решения. Двама души могат да узнаят един и същи факт и да реагират съвсем различно, защото прекарват този факт през своя уникален емоционален филтър. Това е една от причините защо знакът, отправен към емоциите, е много по-силен от този към разумния анализ. Ако дадена тема възбуди емоциите на конкретен човек, той или тя едва ли ще се интересува от данните. Да реагираш с мисъл на силна емоция е голямо предизвикателство.

Да го кажем по друг начин – повечето хора смятат, че разумната реакция е онази, която им носи полза, онази, която задоволява желанията им. Да подходите към дадена ситуация от възможно най-неутрална емоционална позиция ви дава възможност да базирате реакцията си на сухи данни, а не на емоция.

Страданието движи прогреса. Източникът на всички страдания е стремежът за промяна на състоянието. Той също така е извор на прогреса. Стремежът да промените състоянието си е силата, която ви кара да предприемете действие. Именно желанието да имаме повече тласка човечеството непрекъснато да търси подобрения, да развива нови технологии и да се изкачи едно стъпало по-нагоре. Копнежът не носи удоволствие, а тласка. Без копнеж ние сме доволни, но ни липсва амбиция. Вашите действия разкриват колко силно желаете нещо. Ако непрекъснато твърдите, че нещо ви е приоритет, но не предприемате никакво действие, значи, не го желаете толкова силно. Време е да проведете откровен разговор със себе си. Действията ви разкриват вашата истинска мотивация.

Наградата е от другата страна на жертвата. Реакцията (жертване на енергия) винаги предшества наградата (получаване на ресурси). „Еуфорията“ идва само след здрав напън. Наградата идва чак след разход на енергия. Търпението е черта, която се проявява, когато дадена промяна в състоянието отнема повече време, отколкото сте очаквали, когато празнината между копнеж и награда е по-голяма, отколкото сте си представяли.

Самоконтролът е труден, защото не носи удовлетворение. Наградата е резултат, който задоволява вашето желание. Това прави самоконтрола неефективен, защото възпрепятстването на желанията ни обикновено не ги удовлетворява. Да устояваме на изкушението не значи да не задоволяваме копнеж. Отделяме време, през което копнежът да премине. Самоконтролът изисква от вас да прогоните желанието, а не да го задоволите.

Нашите очаквания определят задоволството ни. Именно празнината между копнежа и наградата определя колко доволни оставаме след извършване на действието. Ако несъответствието между очакванията и резултатите е позитивно (изненада и удоволствие), тогава е много вероятно да повтаряме същото поведение и в бъдеще. Ако несъответствието е негативно (разочарование и неудовлетвореност), едва ли ще го повтаряме повече.
Ако например очаквате да получите 10 долара, а получите 100, ще подскочите от радост. Но ако очаквате 100 долара, а получите 10, ще се разочаровате. Вашите очаквания влияят на удовлетворението ви. Едно посредствено преживяване, предшествано от високи очаквания, е равно на разочарование.
Такава е същността на мъдрите слова на Сенека: „Беден е не този, който има малко, а който иска да има много“. Ако искате да надхвърлите симпатиите си, ще си останете вечно неудовлетворени. Постоянно ще поставяте повече тежести на везните на проблема, отколкото на разрешаването му.

Щастието е относителна величина. Когато започнах за първи път да споделям писанията си публично, ми отне три месеца да събера 1000 абонати. Когато достигнах тази бройка, казах на родителите си и на приятелката ми. Отпразнувахме го. Чувствах се ентусиазиран и мотивиран. Няколко години по-късно си дадох сметка, че 1000 абонати вече се регистрират само за един ден. И въпреки това дори не си помислих да го споделя на когото и да било. Усещах го като нещо нормално. Получавах резултати 90 пъти по-бързо от преди, но не изпитвах кой знае какво удоволствие. Чак след няколко дни си дадох сметка колко абсурдно е да не отпразнувам постижение, което само преди няколко години щеше да ми се види като сбъдната мечта.

Болката от провала отговаря на висотата на очакванията. Когато желанието е силно, ще ви заболи, ако не харесате резултата. Когато не успеете да постигнете нещо, което искате, ще ви заболи повече, отколкото ако не успеете да постигнете нещо, за което поначало не сте се старали кой знае колко. Ето защо хората казват: „Не отивай за ягоди с голяма кошница“.

Чувствата идват и преди, и след действието. Преди действието има чувство, което ви мотивира да сте активни – копнежът. След действието има чувство, което ви учи да повтаряте действието и в бъдеще – наградата. Начинът, по който се чувстваме, влияе на действията ни, а действията ни влияят на това, което чувстваме.

Емоциите не само движат поведението, но и го задържат. Искането и харесването са двата двигателя на поведението. Ако нещо не е желано, нямате причина да го вършите. Ако не е приятно, няма причина да го повтаряте. Чувството за мотивация ви кара да действате. Чувството за успех ви кара да го повтаряте.

Надеждата угасва с опита и се заменя от приемане. Когато дадена възможност се появи за първи път, заражда се и надежда какво би могло да се получи от нея. Вашите очаквания (копнежи) се основават изключително на обещанието. На втория път очакванията ви се закотвят към действителността. Започвате да разбирате как работи процесът и надеждата ви постепенно е изместена от по-точни предвиждания и приемане на по-вероятния резултат. Точно поради тази причина ние непрекъснато се хващаме като удавници за сламка за последните схеми как да забогатеем бързо или как да отслабнем за седмица. Новите планове предлагат надежда, защото нямаме никакъв опит, на който да основем очакванията си. Новите стратегии ни се струват по-привлекателни от старите, защото в тях има някаква неопределена надежда. Както е казал Аристотел: „Младежите лесно се заблуждават, защото бързат да се надяват“. Тази мисъл може да се перифразира и така: „Младежите лесно се лъжат, защото само се надяват“. Няма преживяване, което да се корени в очакванията. В началото всичко, което имате, е надежда.

От: „Атомни навици“, Джеймс Клиър, ИК „Хермес“, 2020 г. 
Снимка: James Clear