„В западното общество женският полюс у мъжа (Анима) обикновено бива пренебрегван и изтласкван в името на криворазбраната мъжественост. Поради това мъжката съзидателност най-често се задоволява със социалния и финансов успех и извежда мъжа на афективна магистрала, която не води доникъде.“
Анима и Анимус
Както знаем, тези две понятия от психологията на Юнг са толкова важни, че не бива да ги използваме над път и под път и да обясняваме с тях всичко, дори необяснимото. Да си припомним:
- Анимата е „душата“, ядрото на дълбинното женско начало;
- Анимусът е „душата“, ядрото на дълбинното мъжко начало.
Анимата заема поне три четвърти от несъзнаваното на човека; но понеже жената по самата си същност е Анима, то Анимусът заема, да кажем, една трета от нейното несъзнавано. Анимата, това е сборът от възможностите на женския полюс у мъжа; Анимусът е съответно сборът от възможностите на мъжкия полюс у жената.
~ Началото
Анимата и Анимусът
- ни формират още в детството само чрез присъствието си в нашето несъзнавано. Те образуват афективната страна на личността ни, обуславят ежедневното ни поведение, мислите, постъпките, нормалното или патологичното ни въображение;
- ни информират. Те всъщност са основният ни източник на вътрешна информация. Без преувеличение можем да кажем, че мъжете и жените се подчиняват на заповедите на своите Анима и Анимус;
- ни деформират, доколкото самите те са деформирани. Изключително рядко се случва Анимата и Анимусът да се интегрират хармонично в личността.
Съдбата на Анимата зависи на първо място от афективните отношения между момчето и майката (огромен е броят на погълнатите от имагото на майката Аними). Но тя се определя и от връзката му с бащата, както и от отношението на последния към жената и женствеността.
Развитието на Анимуса се обуславя от отношенията на момичето с бащата, но и от връзката му с майката, чието отношение към мъжете и мъжествеността му служи за пример.
В западното общество женският полюс у мъжа (Анима) обикновено бива пренебрегван, отхвърлян, изтласкван в името на криворазбраната мъжественост, налагана от мъжката агресивна, състезателна, убийствена и в края на краищата вледеняваща душата цивилизация. Поради това мъжката съзидателност най-често се задоволява със социалния и финансов успех и извежда мъжа на афективна магистрала, която не води доникъде, освен до едно окончателно крушение, лишено от какъвто и да е вътрешен живот.
При жената мъжкият полюс (Анимус) е белязан с чувство за вина, тревожност и изтласкване на чувствата, също последица от западната цивилизация, която векове наред е отреждала на жената статус на недоразвито същество.
„Шансът“ на жената е, че няма нужда да търси своята Анима, тъй като тя самата е Анима (стига тази нейна част да е в добро състояние).
~ Безумната гонитба
Веднъж погребал своята Анима, мъжът започва да я търси вън от себе си. Така се оказва въвлечен, съзнателно или не, в гонитбата на идеализиран или утопичен образ на жена, на сродна душа, която да е огледалният му образ и с която да преоткрие изгубената си цялост. Търсенето му е толкова по-упорито, колкото е по-несъзнавано. В мечтите, сънищата, фантазмите си мъжът преследва призрачната жена, която непрекъснато му се изплъзва. Обикновено човек не осъзнава, че е стеснил, че е осакатил личността си, като е отхвърлил един от полюсите на своето несъзнавано. А тъкмо това стесняване е „противоестествено“, тъй като всеки от нас притежава важни хормонални характеристики на така наречения „друг пол“. Когато изтласкваме другия пол, ние се самоотричаме и живем само с едната половина от личността си.
И така:
- При мъжа: Анимата е (не представлява, а е!) неговият вътрешен мир, неговата съзидателност, дълбинната му интелигентност. Усещана положително или отрицателно, тя автоматично се проецира върху представата му за женствеността - благотворна или ужасяваща, достойна за обич или вдъхваща страх, даряваща живот или отнемаща живота. Ето как мъжът се люшка между образите за жената-Слънце и жената-Нощ. И как, без да си дава сметка, несъзнаваните фантазми направляват съществуването му.
- При жената: и тя търси сродната душа, но на мъжа-баща, на идеализирания мъж, на брата. Нормално или не, това търсене ражда фантазми за мъже покровители, за герои, но и за мъжественост с обратен знак - опасна, кастрираща, насилваща. Но по принцип Анимусът на жената е полюсът на творчеството, на есктравертното разгръщане на личността, на действеното себераздаване. Търсенето на външен Анимус е до голяма степен несъзнавано и предизвиква привидно волеви действия, мечти и фантазми за успех или за провал, за социални проекти, за героични постъпки, но и за кастриращо и агресивно поведение спрямо мъжете.
~ Освобождаването на Анимата и Анимуса
След като Анимата и Анимусът съставляват голяма част от несъзнаваното и на мъжа, и на жената, става ясно, че изваждането им от строя може да превърне личността в истински хаос от неорганизирана, но действена енергия, която обуславя три четвърти от постъпките ни. Тази затворена енергия може да се сравни със „супата“ от елементарни частици - протони, неутрони, електрони, фотони, неутрино... - които в началото на нашата вселена безразборно са се носели в пространството и от чиито „случайни“ сблъсъци са се образували атомните ядра; така и несъзнаваните фантазми се раждат от мъртвото вълнение на изтласканите Анима и Анимус.
Как да постъпим, за да издигнем Анимата и Анимусът до съзнанието си и да ги превърнем в част от личността си? Как да ги разпръснем в организма си и да почувстваме действието им?
На първо място, като се научим да разпознаваме мъжките и женските елементи у всеки от нас - елементите, които правят мъжете и жените потенциално двуполови. Истината е, че ние не си даваме сметка - дори умозрително - за един биологичен факт: двойните ни полови характеристики, които придават относителност на афективната и сексуалната природа на всяко човешко същество.
Ако не се лъжа, физикът Жак Бержие беше казал: „Няколко атома водород върху една молекула стерол са достатъчни, за да разделим половете.“ Но твърде много хора предпочитат да не забелязват тази проста биологична истина в желанието си да се нагодят към западната цивилизация, която също нехае за двуполовостта на живите организми. Нужно ли е да цитираме Кришнамурти: „Добре изграден ум е умът на мъжа и жената, а не на мъжа или жената.“
Не е лесно да анализираме човешкото поведение, което непрекъснато се колебае между мъжкото и женското, линейното и овалното, социалното и дълбоко съзидателното, повърхностното и задълбоченото, потенциалното и действащото. Не е лесно и да „хванем спатиите“ на онези фантазми, които уж съзнаваме, но без да си даваме сметка каква поразителна информация за двата полюса крият. Не по-малко трудно е да си припомним и да изпитаме отново „някогашните“ усещания (свързани с афективните отношения с майката и бащата например), както и стотиците постъпки, които те са предизвикали и продължават да предизвикват. Трудна работа е и да се освободим от вече споменатия страх - страха да се променим в очите на другите. Ще цитирам тук Жан Жироду: „Човек не може да промени миналото и душата си тайно от съседите.“ И наистина, хармоничното вписване на Анимата и на Анимуса в личността предполага известна маргиналност на духа, възприемане на нова гледна точка, отърсване от старите предразсъдъци, според които всеки пол е застинал в една-единствена роля; предполага също да направим преоценка на личността си, като осъзнаем цялата нелепост на поведенията, определени като „мъжки“ и „женски“.
От: „Психология и вътрешна свобода“, Пиер Дако, изд. „Колибри“
Картина: DALL-E
