„В много случаи такива хора са имали доминиращи или незаинтересовани родители и пасивната агресия е станала техният начин да привличат вниманието или да налагат волята си, като в същото време избягват наказание.“
Attraction II, 1895, Edvard Munch (1863-1944)
Пасивната агресия – стратегии и начини за противодействие
Повечето от нас се страхуват от пряката конфронтация; искаме да изглеждаме учтиви и общителни. Но често пъти е невъзможно да получим това, което искаме, без да се наложим по някакъв начин. Хората могат да проявяват инат и съпротива срещу нашето влияние, колкото и внимателно да се отнасяме с тях. И понякога се налага да се освободим от вътрешното напрежение, което възниква поради необходимостта да бъдем толкова внимателни и толерантни. Затова всички неизбежно проявяваме поведение, в което се налагаме непряко, стремим се към контрол или влияние по възможно най-деликатния начин. Може би се бавим малко повече от обичайното, преди да отговорим на нечие писмо, за да изразим известна доза презрение към него; или даваме вид, че хвалим някого, но вмятаме тънка подигравка, която да го подразни и да породи съмнения. Понякога правим забележка, която може да се приеме като неутрална, но тонът на гласа ни и изражението на лицето ни показват, че сме разочаровани, и предизвикват чувство на вина.
Можем да наречем тази форма на агресия пасивна, защото създаваме впечатление, че просто сме искрени, а не манипулираме активно и не се опитваме да повлияем открито на хората. Въпреки това посланието е изпратено и създава желания ефект. В тази реакция ние никога не сме толкова пасивни, колкото изглежда. Дълбоко в себе си осъзнаваме, че се бавим твърде дълго, преди да отговорим на някого, или че вмъкваме насмешка в коментара си, но в същото време можем да се преструваме на невинни пред себе си и пред другите. (Ние, хората, сме в състояние да имаме такива противоречиви мисли едновременно.) Изобщо трябва да разглеждаме този ежедневен вариант на пасивна агресия като досадна част от живота в обществото, на която всички се поддаваме. Трябва да проявяваме търпимост към тази ниска степен на пасивна агресия, която процъфтява във вежливото общество.
Някои хора обаче са хронично пасивно-агресивни. Както при активните агресори, те обикновено имат високи нива на енергия и нужда от контрол, но в същото време се страхуват от директна конфронтация. В много случаи такива хора са имали доминиращи или незаинтересовани родители и пасивната агресия е станала техният начин да привличат вниманието или да налагат волята си, като в същото време избягват наказание. Като възрастни това поведение се превръща в модел за тях и те често повтарят същите стратегии от детството си. (Ако достатъчно внимателно наблюдаваме пасивния агресор, често може да забележим манипулативното дете да наднича иззад маската на възрастния.)
Тези хронични типове действат в лични или работни отношения, в които тънката им пасивно-агресивна стратегия може да повлияе на някого в течение на времето. Те майсторски умеят да бъдат двусмислени и неуловими и никога не сме сигурни, че ни атакуват – може би си въобразяваме и сме параноици. Ако бяха директно агресивни, бихме се ядосали и бихме им се противопоставили, но при пасивната агресия създават объркване и го използват, за да налагат власт и контрол. Ако са наистина добри в това и влязат под кожата ни, могат да направят живота ни ад.
Тук са описани най-често срещаните стратегии, използвани от такива агресори, и начините за справяне с тях.
Стратегия на финото превъзходство: Ваш приятел, колега или служител хронично закъснява, но винаги има готово извинение, което звучи логично, и извиненията му винаги звучат искрено. По същия начин такива хора могат да забравят срещи, важни дати и срокове, винаги с безупречно оправдание. Ако това поведение се повтаря достатъчно често, раздразнението ви ще се увеличи, но ако решите да им се скарате, може да се опитат да извъртят нещата така, че вие да изглеждате нетолерантни и несъпричастни. Вината не е тяхна, заявяват те – трябвало да мислят за прекадено много неща, хората ги притискали, имали артистичен темперамент и не можели да следят толкова много досадни подробности, били претоварени. Могат дори да ви обвинят, че ги стресирате.
Трябва да разберете, че в основата на това лежи необходимостта да убедят себе си и вас, че те са нещо повече от всички останали. Ако заявят директно, че ви превъзхождат, биха станали за смях. Затова искат да ви накарат да го почувствате по тънки начини, като в същото време да могат да отрекат, че имат това предвид. Поставянето ви в по-нисше положение е форма на контрол, в която те определят отношенията помежду ви. Трябва да обърнете повече внимание на модела на поведение, отколкото на извинението, но и на невербалните знаци, когато ви го поднасят. Тонът на гласа им е плачлив, сякаш мислят, че това е само ваш проблем. Извиняват се излишно многословно, за да замаскират липсата на искреност; в крайна сметка тези извинения са повече описания на проблемите в живота им, отколкото просто признание за разсеяността им. Те всъщност не съжаляват.
Ако това е хронично поведение, не трябва да се ядосвате или да демонстрирате открито раздразнение – пасивно-агресивните хора процъфтяват, когато ви провокират да избухнете. Вместо това запазете спокойствие и деликатно отразявайте тяхното поведение, привличайки вниманието към това, което правят, и ги накарайте да се засрамят, ако е възможно. Може да си уреждате срещи с тях и да им връзвате тенекия, да ги оставяте да ви чакат дълго, а когато се появите, се извинявайте най-искрено, но с нотка на ирония. Нека да се замислят какво може да означава това.
Стратегия на възбуждане на съчувствие: По някакъв начин човекът, с когото имате работа, винаги е жертва – на ирационална враждебност, на несправедливи обстоятелства, на обществото като цяло. При тези типове забелязвате, че изпитват наслада от драматизма в своите разкази. Никой не страда повече от тях. Ако ги наблюдавате внимателно, може да забележите леко отегчено изражение, когато трябва да слушат за проблемите на другите хора; това не ги интересува особено. Изправени пред предполагаемата им безпомощност, вие, естествено, ще изпитате съчувствие и след като го спечелят, ще ви поискат услуги, допълнителни грижи и внимание. Това с контролът, който целят. Те са свръхчувствителни към всеки признак на съмнение върху лицето ви и не искат да слушат съвети или намеци, че може би до известна степен сами са си виновни. Може да си изпуснат нервите и да ви обвинят, че сте един от хората, заради които страдат.
Това, което може да ви затрудни да разкриете схемата, е фактът, че те често наистина страдат от необичайни трудности и лична болка, но всъщност са майстори в привличането на такива беди. Винаги избират партньори, които ги разочароват; не си вършат съвестно работата и привличат критика; отнасят се небрежно към детайла и затова всичко, с което се захванат, се проваля. Не злата съдба е виновна за страданията им, а нещо вътре в тях, което ги кара да предизвикват проблемите. Хората, които са истински жертви, несъзнателно изпитват известен срам от своята съдба под влиянието на вековния предразсъдък, че лошият късмет е признак, че има нещо сбъркано в самия човек. Истинските жертви не обичат да споделят своите истории. Те го правят неохотно. Пасивните агресори, от друга страна, умират да споделят това, което им се е случило, и се наслаждават на вашето внимание.
Тези типове често си избират за мишена хора, склонни да изпитват вина – чувствителни, грижовни характери. За да се справите с манипулацията, трябва да се отдръпнете на разстояние, а това не е лесно. Единственият начин да го направите е, като изпитате гняв и негодувание за времето и енергията, които губите, като се опитвате да им помогнете, и за това, че те не ви дават нищо в замяна. Ако започнете да им отделяте внимание, взаимоотношенията ви неизбежно ще се наклонят в тяхна полза. В това е тяхната сила. Ако създадете вътрешна дистанция с тях, ще сте в състояние да ги видите в истинската им светлина и в крайна сметка да прекъснете нездравословните си отношения. Не се чувствайте виновни заради това. Ще се изненадате колко бързо те ще си намерят друга мишена.
Стратегия на зависимост: Изведнъж се сприятелявате с някого, който е изключително внимателен и се грижи за вашето благополучие. Иска да ви помага в работата или за други задачи. Готов е да слуша разказите ви за трудностите и несгодите ви. Колко освежаващо и необичайно е това внимание. Ще откриете, че ставате все по-зависими от него. Но от време на време забелязвате известна хладина от страна на новия си приятел и се чудите с какво бихте могли да сте предизвикали такова отношение. Даже не сте сигурни дали се сърди на вас, но въпреки това се опитвате всячески да му угодите и постепенно, без да се усетите, динамиката се обръща и вече вие го обсипвате със съчувствие и грижа, а не той вас. Понякога подобна динамика се разиграва между родители и деца. Може например майката да обсипва дъщеря си с любов и нежност и така да я накара да се привърже към нея. Ако в един момент дъщерята се опита да се прояви като независим човек, майката реагира така, сякаш момичето е извършило нещо агресивно към нея и е показало, че не я обича. За да избегне чувството за вина, дъщерята престава да се самоутвърждава и полага повече усилия, за да заслужи повече от любовта, от която е станала зависима. Ролите се разменят. По-късно майката упражнява контрол над други страни от живота на дъщеря си, включително финансите, кариерата и любовните ѝ партньори. Това може да се случи и при интимни двойки.
Целта на тази стратегия е налагането на власт над другите. Човекът, който се чувства зависим, се връща в положението на нуждаещо се и уязвимо дете, което иска още и още. Трудно е да си представим, че някой, който е или е бил толкова внимателен, може да използва това като уловка и по тази причина е много по-трудно да го разкрием. Трябва да внимавате с хора, които са твърде грижовни в твърде ранните етапи на познанство или връзка. Това е неестествено, защото е по-нормално да сме подозрителни към хората в началото на познанство. Може би такъв човек се опитва по някакъв начин да ви направи зависими и затова трябва да запазите известна дистанция, преди да имате повече яснота за мотивите му. Ако започне да се държи хладно и не знаете какво лошо сте направили, можете да сте почти сигурни, че използва тази стратегия. Ако реагира с гняв или възмущение, когато се опитате да установите такава дистанция или независимост, това е ясно проявление на стремежа за власт. Трябва бързо да прекъснете тези отношения.
Стратегия на внушаване на съмнения: Докато си говорите, ваш познат или приятел прави коментар, който ви кара да се замислите за себе си и дали той по някакъв начин не ви обижда. Може да похвали вашата последна работа и после с лека усмивка да отбележи, че сигурно получавате за нея много внимание и много пари, което е намек, че това е единственият ви, леко съмнителен мотив. Или може да омаловажи успеха ви с вяла похвала: „Доста сносна работа за човек с вашия произход“. Може да използва тези инсинуационни коментари зад гърба ви, за да посее съмнение в съзнанието на другите за вас. Освен това такъв човек първи ще разпространи всяка лоша новина или лош отзив за вас, или критики от други хора, винаги с външно съчувствие, но вътрешно с тайно наслаждение от вашата болка.
Тази стратегия цели да ви накара да се почувствате зле по начин, който влиза под кожата ви и ви кара да мислите за намеците му в продължение на дни. Тези хора искат да разклатят вашата самооценка. Най-често го правят от завист. Най-добрият начин да се защитите е, като покажете, че инсинуациите им не ви засягат. Запазете спокойствие. „Съгласете“ се със слабата им оценка и може би върнете жеста по някакъв начин. Те искат да ви раздразнят и вие няма да им доставите това удоволствие. Ако намекнете, че сте разгадали намеренията им, може да ги заразите със собствените им съмнения – урок, който си струва да им дадете.
Стратегия за прехвърляне на вина: С някои хора чувствате раздразнение и разочарование от нещо, което са направили. Може би се чувствате използвани от тях, държат се коравосърдечно или не обръщат внимание на молбите ви да преустановят поведението, което ви е неприятно. Дори и преди да изразите своето раздразнение, те, изглежда, са усетили настроението ви и започват да се мръщят. И когато ги упрекнете, млъкват и си придават възмутен или разочарован вид. Това не е мълчанието на разкаяние. Може да отговорят: „Добре. Няма значение. Щом така мислиш“.
Ако изкажат изобщо някакво извинение, то е по такъв начин (чрез тона на гласа или изражението на лицето), сякаш не смятат, че са направили нещо нередно. Ако са умни, в отговор могат да напомнят нещо, което сте казали или направили в миналото; вие сте го забравили, но те все още си го спомнят, като че ли не сте толкова невинни, колкото си мислите. Независимо от вида на реакцията, оставате с чувството, че може би наистина през цялото време не сте били прави. Може би сте реагирали твърде остро или параноично. Може дори леко да се усъмните в своята нормалност – знаете, че сте били ядосани, но дали можете да се доверите на собствените си чувства? Сега изпитвате вина, сякаш вие сте причинили напрежението. По-добре да преосмислите поведението си и да не повтаряте това лошо преживяване, казвате си. Като допълнение към тази стратегия, пасивно-агресивните типове често са доста любезни и учтиви към другите хора и играят номерата си само на вас, защото вие сте този, когото искат да контролират. Ако се опитате да изразите своето объркване и гняв, няма да получите съчувствие и прехвърлянето на вината ще има двоен ефект.
Тази стратегия е начин за скриване на всякакви видове гадно поведение, за отхвърляне на всякаква критика и за разколебаване на хората от всякакви опити да упрекнат агресора за поведението му. По този начин тези хора могат да установят контрол над емоциите ви и да ги манипулират, както сметнат за добре, и да правят безнаказано всичко, което поискат. Те се възползват от факта, че мнозина от нас от най-ранно детство са склонни да се чувстват виновни при най-малкия упрек. Тази стратегия се използва най-очевидно в личните взаимоотношения, но ще я срещнете в по-завоалирана форма и в работна среда. Хората използват своята свръхчувствителност към всякаква критика и последващата от това драма, за да отказват хората от всякакви опити да им се противопоставят.
За да контрирате тази стратегия, трябва да можете да разпознаете изместването на вината и да бъдете неподатливи към него. Целта ви не е да ядосате опонента, затова не се хващайте в капана на размяната на взаимни обвинения. Този тип хора са по-умели в разиграването на драми и се зареждат от способността си да ви уязвят. Запазете спокойствие и дори бъдете справедливи, като признаете част от вината си за проблема, ако в това има някаква истина. Разберете, че е много трудно да накарате този тип хора да се замислят над поведението си и да го променят; те са твърде чувствителни за това. Постарайте се да се отдръпнете достатъчно, за да разкриете намеренията им и да не се забърквате с тях. За целта трябва да се научите да се доверявате на своите минали чувства.
От: „Законите на човешката природа“, Робърт Грийн, изд. „Сиела“, 2020 г.
Картина: Attraction II, 1895, Edvard Munch (1863-1944); unsplash
