„За да станат щастливи хората не трябва да придобиват нищо - трябва да се откажат. Животът и прост и възхитителен. Тежък го правят нашите илюзии, амбиции, желания, нашата ненаситна алчност.“
Au Temps d’Harmonie (1895-96) by Paul Signac
Какво пречи на човека да бъде щастлив?
Това, което сега ще кажа, може да прозвучи малко помпозно, но е чиста истина. Моите думи могат да преобърнат целия ви живот. Ако уловите моята мисъл, вие ще постигнете тайната на пробуждането. Ще бъдете щастливи през целия си живот. И никога няма да си спомняте какво е това отчаяние. Нищо повече няма да ви причини болка. Нищо. Представете си, че разплисквате ведро с черна боя: въздуха си остава чист. Невъзможно е да боядисате въздуха. Също така нищо не ви заплашва, без значение какво се случва. Каквото и да се случва, останете спокойни. Има хора, които са съумели да станат тези, които аз наричам хора. Хора, а не глупави марионетки, мятащи се в различни посоки и живеещи под диктовка на обстоятелствата и околните. Вие наричате това уязвимост? Ха! Аз наричам такива хора марионетки. Искате ли да бъдете марионетки? Някой натиска бутончето - вие се разстройвате; харесва ли ви това? Но трябва да престанете да отъждествявате себе си с етикети и почти всичката ваша печал ще отиде в миналото.
По-късно ще поговорим за страха от смъртта или болестите; обичайно е човек да се притеснява за своята кариера. Дребен бизнесмен на петдесет и пет години седи на бара с чаша бира в ръка и говори: „Само погледнете моите съученици! Те сдобиха с успеха!” Идиот! Какво той нарича успех? Те се сдобиха с това, че техните имена попаднаха на страниците на вестниците. Вие наричате това успех? Един оглавява корпорация; друг станал председател на съда, трети - нещо друго. Маймуни, само това.
Кой е решил , че всичко това е успех? Нашето глупаво общество! Повече от всичко него го занимава въпроса как да останем болни и никога да не оздравеем! Колкото по-рано разберете това, толкова по-добре. Всички хора са болни. Всички са луди, всички са побъркани. Вие се гордеете, че сте станали най-главен в побъркан дом. Да оглавите корпорация не означава да преуспеете в живота. Да преуспееш, означава да се събудиш. Когато се събудите няма да бъде нужно пред никой да се извинявате, нито да се оправдавате, няма да ви интересува какво говорят или мислят другите. Никаква печал; вие сте щастливи. Ето какво аз наричам успех. Престижната работа, известността и славата нямат нищо общо с успеха и щастието - абсолютно нищо! Това са съвършено безполезни неща.
Ето списък на опасенията на обикновеният човек: какво ще си помисли за него детето му, какво ще си помислят за него съседите му, какво ще си помисли за него жена му. Трябва да намери начин да се прослави. Обществото и традиционната култура ден и нощ ни набиват това в главите. Преуспял човек! Преуспял в какво? В това, че сам се е заблудил. Той е вложил всички свои сили за нещо, което не струва и стотинка. Той е смутен и изплашен; той е такава марионетка, както и всички останали. Как наперено играе своята роля! Как се разстройва, ако забележи петно на ризата си! Вие наричате това успех? А как се страхува, че няма да го изберат за втори мандат! Вие наричате това успех? Да, той е просто марионетка - жалък и нещастен човек. Той не се радва на живота. Той е постоянно напрегнат и ядосан. Според вас това ли е основното свойство на човека? Знаете ли вие, че това се случва на хората по една проста причина: те отъждествяват себе си с всевъзможни етикети. Своето „аз” те отъждествиха с пари, работа, с получена специалност. В това се състои тяхната грешка.
Знаете ли как е реагирал един юрист, когато водопроводчика му връчил сметката? „Охо, за два часа десет долара? Аз не заработвам толкова даже като юрист”,- казал той. ”Аз също, когато бях юрист, не заработвах толкова”, отговорил водопроводчика. Може да бъдете водопроводчици, юристи, бизнесмени, свещеници - това никак не се отразява на вашето „аз”. Това няма да ви се отрази. Ако аз утре променя професията си, това ще бъде равнозначно на просто преобличане. Мен това изобщо няма да ме докосне. Нима вие сте вашата дреха? Или вашето име? Вашата професия? Не отъждествявайте себе си с нищо - всичко на този свят е много недълговечно.
Когато разберете това, никакви нападки повече няма да ви трогнат - нито пък ще ви трогнат ласкателства и похвала.
Когато човек казва: „Ти си добър човек”, какво има предвид? Разбира се, мен, а не моето „аз”. „Аз” не може да бъде славно или ужасно. „Аз” не може да преуспява или търпи неудачи. „Аз” не може да бъде един от етикетите. Всичко това е преходно, всичко е обусловено от приетите норми на обществото. Всичко е в резултат на получените от вас по-рано психологични обработки. Прекалено много неща зависят от настроението на вашия случаен събеседник. Тези етикети нямат нищо общо с вашето „аз”. Това, което наричаме себе, може да бъде глупаво, егоистично, инфантилно - може да бъде пълен идиот. И когато вие заявявате, че сте глупак, нищо ново не ми казвате. Какво може да се очаква от външно програмиран субект? Аз вече отдавна не се грижа за никакви илюзии! Но защо да отъждествявам себе си с глупака? Глупаво! Става дума за мен, а не за моето „аз”.
Искате ли да бъдете щастливи? За безкрайното щастие не може да има причини. За истинското щастие не може да има причини. Вие не сте в състояние да ме направите щастлив. Вие не сте моето щастие. Попитайте събудения човек: „Защо ти си щастлив?” В отговор ще чуете: „А защо да не бъда щастлив?”
Щастието е наше естествено състояние. Щастието е естественото състояние на малките деца; те са щастливи докато не ги осквернят и заразят с глупостта на човешкото общество и вековни традиции. За да станете щастливи не е нужно да правите нищо: щастието не може да се придобие. Знаете ли защо? Защото то вече е в нас. Как може да придобиеш нещо, което е в теб? Но, тогава защо хората не са щастливи? Защото първо те трябва да се откажат от своите илюзии. За да станат щастливи не трябва да придобиват нищо - трябва да се откажат. Животът и прост и възхитителен. Тежък го правят нашите илюзии, амбиции, желания, нашата ненаситна алчност. Знаете ли в какво е корена на това зло? В отъждествяването на себе си с всевъзможни етикети.
От: „Осъзнаване“, Антъни де Мело, изд. „Изток-Запад“, 2023 г.
Картина: Au Temps d’Harmonie (1895-96) by Paul Signac
