„Позволим ли си да изпитаме удовлетворението вътре в себе си, тогава ще можем да ръководим бизнеса, живота и решенията си от гледна точка на пълнотата, а не на липсата.“
La promenade (1917-1918) by Marc Chagall
~ Неизползван потенциал
Представете си за момент, че сте мощен компютър. Въпреки че сте захранвани от неизчерпаем източник, вие прекарвате по-голямата част от деня си в спящ режим и чакате нещо да направите, нещо да изчислите, за да можете да реализирате целта, за която сте създадени. Ето така живеят много от нас. Притежаваме потенциала, но той остава неупотребен, защото системата ни е задръстена от стари програми, информация и вируси на ума, които дори не си спомняме да сме записвали или инсталирали. Можем да се опитаме да повишим качеството на нашия софтуер, да обновим операционната си система и да разгледаме нови възможности под формата на нови програми само за да проверим на какво сме способни, но или операционната система няма да поддържа всички тези програми, или ще се получи конфликт между новите програми и старите им версии.
И какво правим тогава? Играем на сигурно и се придържаме към това, което знаем. Защото може би ще дойде ден, когато някой ще дойде, ще оцени потенциала ни и всичко ще се оправи? Само че този ден все не идва. Времето минава. Чувството на удовлетвореност не се появява. Компютърът ви започва да засича, харддискът ви се скапва и екранът ви започва да избледнява.
Как се проявява тази метафора в живота ни?
• Искаме да продължим напред, но подсъзнателният ни багаж спира усилията ни да се променим.
• Ограничаващи мисли, вярвания и ценностни системи ни пречат да повярваме в себе си и в околните, което трайно уврежда способността ни да даваме и получаваме.
• Неразрешени емоционални травми продължават да ни тормозят.
• Болезнени стари спомени се въртят отново и отново в съзнанието ни, а тревогата, която предизвикват, се проектира в бъдещето ни и води до страх от поемане на рискове.
• Хроничните чувства на неудовлетвореност, тревожност и страх не само водят до депресия, но и поразяват имунната ни система и ни правят лесно податливи на болести.
• Неразрешени емоции и напрежение предизвикват блокажи в тялото ни, което на свой ред може да доведе до главоболие, мигрена, други видове физическа болка и болести.
Ние живеем с целия този тежък багаж. Именно той ни пречи да достигнем до мъдростта на сърцето и да намерим трайно удовлетворение. За нещастие, колкото по-неосъзнати сме за влиянието на тези модели и програми на мислене, вярвания, нагласи, реакции и поведение, толкова по-трудно е за нас да изпитаме истинско удовлетворение в живота си.
От раждането си до четиригодишна възраст човек е особено впечатлителен. През тези първи четири години, когато се учим как да живеем и оцеляваме чрез отношенията и изживяванията си с нашите родители, ние попиваме техните програми и системи от вярвания за живота, взаимоотношенията между хората и света като цяло. Начинът, по който те общуват, реагират на ситуации, изразяват емоциите си, разбират себе си и света около тях, как се разбират с околните и как функционират или изразяват любов във взаимоотношенията си - всичко това са програми, инсталирани в подсъзнанието ни.
С времето ние растем и започваме да водим свой живот, но тези родителски програми продължават да работят, да влияят на схващанията ни, безмълвно да ръководят мислите и моделите ни на поведение и, накрая, те просто формират живота ни. И колкото по-дълго продължаваме да правим онова, което сме били принудени да правим, толкова по-дълго време ще получаваме същите резултати като досега.
Ето така хората са се развивали от поколение на поколение и са възприемали негативните програми, научени от родителите, прародителите и по-далечните си предци. По време на целия този процес ние сме забравили кои сме всъщност. Важно е да отбележим, че случващото се вътре в нас се отразява върху заобикалящия ни свят. Например, ако около вас цери безредие, това е сигурен знак за хаос, който не е отработен във вътрешния ви свят. Следователно, ако искаме спокойствие, трябва да го търсим в себе си. Ако искаме по-изобилен свят, първо трябва да се свържем с изобилието вътре в нас.
За жалост повечето от нас продължават да живеят почти напълно контролирани от умовете си и в резултат заедно създаваме свят, изпълнен със страх, точно тук, в изобилната и щедра Вселена. Хубавото е, че все повече от нас започват да съзнават, че нещо в тази картина не е както трябва. Дълбоко в себе си знаем, че не затова сме тук. Чувството, че нещо не е наред, ни яде отвътре.
Ако всички ние имаме едно общо нещо, нещо, което знаем дълбоко в себе си, то е нуждата от цел, свързаност и значение. Човечеството се пробужда за разбирането, че системата от материални ценности, която досега доминираше в обществото ни, не работи в наша полза - на колективно и индивидуално ниво. Ако сме се самозабравили в стремежа да придобиваме, било то материални ценности или връзки с хора, тогава ние сме напълно зависими от нещо извън нас, за да получаваме радост и усещане за собствена ценност.
Желанието да се сдобием с това фалшиво щастие може да ни доведе дори дотам да не ни е грижа за последствията от действията ни върху останалите хора. Например купуваме си нова риза и покупката ни кара да се чувстваме на седмото небе в момента. Понеже сме фокусирани върху временното удовлетворение обаче, може и да не се замислим или да не ни е грижа за това как е била произведена тази дреха. Вероятно ризата е била ушита от зле платен работник в Индия, чиито права са били потъпкани и той е бил принуден да извърши ужасно третиране на тъканта, от което биха ви настръхнали косите. Може би за изработването са били използвани силни химикали, които са се просмукали в земята и водата и са навредили на естествения баланс на екосистемата, а вероятно и на работниците, които са дишали химикалите.
Въпреки че зад ризата стои цяла разрушителна верига, ние все пак си я купуваме. И радостта и удовлетворението ни замазват очите. После преминаваме към следващата вещ, следващото желание, което трябва да задоволим, за да изпитаме момент на илюзорно щастие. Представете си само колко беди може да остави след себе си един човек за цял живот в търсене на удовлетворението.
За да свържем отново нашите индивидуални ценностни системи с тези на нашите общности, страни и накрая с целия свят, трябва да си върнем хармонията с природата. Би било добре да установим практиката да навлизаме във вътрешния си свят, за да се свързваме с мъдростта на сърцето си и да я оставяме да тече през нас. Когато го направим, ще започнем съвсем естествено да взимаме такива решения, които подкрепят здравето ни. Ако се научим да достигаме до това място, всичко останало ще си дойде на мястото.
Позволим ли си да изпитаме удовлетворението вътре в себе си, тогава ще можем да ръководим бизнеса, живота и решенията си от гледна точка на пълнотата, а не на липсата. В резултат нуждата ни от вещи, постижения, връзки и секс ще намалее. Когато живеем, изпълнени с удовлетворение, ние създаваме напълно нови и по-щастливи преживявания, а оттам и правим света по-добър.
Из: „Мъдростта на сърцето“, Ръсел Фейнголд, изд. „AMG Publishing“, 2011 г.
Картина: La promenade (1917-1918) by Marc Chagall
