За историята, символиката и признанието на розата
Античността свързва произхода на розата със смъртта на младия Адонис, любимия на Афродита (Венера). От кръвта на младежа поникнали първите червени рози. Оттогава розата се превръща в символ на любовта, която може да победи и смъртта. Още през елинската епоха тя измества лилията. В известния роман на Апулей „Златното магаре”, Луций, превърнат в магаре, опасал розите на Богинята на любовта и отново станал човек. След като човек умре и слезе в света на сенките, розата е тази, която го води към духовно възраждане под закрилата на Божията любов. И не случайно триликата богиня на Ада, Хеката, носела на главата си венец от рози.
Християнството посвещава розата на Дева Мария, приписвайки й някои от атрибутите на богинята Изида. И в Индия розата е обречена на Божията майка.
Твърде отрано розата се свързва с погребалните обреди. Намираме я при празника на Розите (Rosalia) като елемент от култа към мъртвите в Древния Рим. Цяла Италия е запазила обичаите на този празник, който по време на Империята се отбелязвал между 11 май и 15 юли, а сега съвпада с Великден (Domenica rosata). Приближените на бога на виното Дионисий, носели венци от рози с убеждението, че това цвете ще уталожи в тях предизвиканата от пиенето горещина и ще им спести бъбривостта. Така розата се превърнала в символ на дискретността.
Християните извайват в своите изповедални рози с пет листенца. Латинският израз sub rosa, буквално „под розата”, означавал „под знака на мълчанието”. В Божествена комедия на Данте, розата е назована rosa candida - „роза с ослепително бял цвят”.
Рицарската поезия, наречена още куртоазна, превръща розата в символ на земната любов, но вече пречистена, възвишена, почти мистична по своята същност. Червената роза в християнската символика е олицетворение на кръвта на Исус Христос на кръста, т.е. на небесната любов. Колкото до бялата роза, в много средновековни легенди тя е символ на смъртта.
В Енциклопедия на символите пише: „Християнската иконография превърна розата в „Царица на цветята”, защото тя символизира непорочността на Мария, небесната майка. Вследствие на това през Средновековието само девствениците можели да носят венци от рози, а Мадоната била изобразявана сред гора от рози.
Много от трактатите по алхимия са озаглавени Rosarium philosopharum- „Розовата градина на философите”. Розата е основен елемент и в символиката на езотеричното християнско Братство на Розата и Кръста /Розенкройцерите/ през епохата на Ренесанса, наричано още „Колегиум на мъдреци”. Според Енциклопедия на символите, емблемата на Розата и Кръста представлява кръст, върху който е изваяна роза с пет листенца; тя впрочем прилича на личния печат на Мартин Лутер /1483-1546/ - в сърцевината на петлистна роза бил изобразен кръст, покрит с восък. Масонската символика придава голямо значение на розата. При погребението на някой от братята на гроба му се поставят три рози. „Трите рози на Йоан” се тълкуват като символи на светлината, любовта и живота. Във Франция, на празника на свети Йоан (24 юни), масонските ложи се украсяват с рози от трите цвята.
В стихотворението си „Тайните”, Гьоте най-добре илюстрира символиката на Розата и Кръста и на франкмасонството:
Кой кръста дървен е обвил със рози?
Като гирлянди те го украсяват
и с нежна топлина го съживяват.
Сребристи облаци под грейнал свод
се реят, кръста с розите подели;
от центъра им блика свят живот,
оттам три ярки лъча са изгрели.
В символиката на Исляма и най-вече в символиката на суфизма, розата е символ на духа на Божият пратеник Мохамед. Причината за това не е само факта основаващ се на редица предания, че неговото тяло е ухаело на роза, а много по дълбока истина, която се крие в създаването на вселената според суфизма.
Розата е блян, вдъхновение, любов, живот и вечност.
По материал на: fgulen.com
Изображения: The Madonna of the Roses, William-Adolphe Bouguereau; The Roses of Heliogabalus (1888), Lawrence Alma-Tadema; Venus Verticordia, Dante Gabriel Rossetti (1868)
