От древни времена женската красота е била повод, както за национална гордост, така и за унищожители войни. С цел да избегнат проблемите, които могат да си навлекат от чуждите селища, старейшините от Бирма татуирали лицата на младите момичета. Мъжете вярвали, че умишлено загрозявайки съпругите и дъщерите си, ще се предпазят от врагове, копнеещи да откраднат дамите им. С течение на годините обаче, рисунките върху лицата на представителките на нежния пол се превърнали в символ на красота, сила и смелост. На татуираните жени се гледало като на много по-важни от останалите, защото хората вярвали, че щом едно момиче е покрито с боя, значи тя е неземно красива и заслужава повече привилегии. Въпреки това, през 50-те години на миналия век, практиката на татуиране на хора била официално забранена. Към днешна дата има много малко жени, чиито лица са украсени с татуировки.
Още живите представителки на поколението на татуираните жени, разказват, че се подлагали доброволно на загрозяването, защото също като мъжете си, не желаели да бъдат откраднати от похотливи врагове.
Момичетата от по-обикновените слоеве носели боя в син цвят, докато жените от заможните фамилии – черна и синя.
(Photo by Eric Lafforgue/Barcroft Media)
(Photo by Eric Lafforgue/Barcroft Media)
(Photo by Eric Lafforgue/Barcroft Media)
(Photo by Eric Lafforgue/Barcroft Media)
(Photo by Eric Lafforgue/Barcroft Media)
(Photo by Eric Lafforgue/Barcroft Media)
(Photo by Eric Lafforgue/Barcroft Media)
(Photo by Eric Lafforgue/Barcroft Media)
(Photo by Eric Lafforgue/Barcroft Media)
(Photo by Eric Lafforgue/Barcroft Media)
(Photo by Eric Lafforgue/Barcroft Media)
(Photo by Eric Lafforgue/Barcroft Media)
Снимки: Eric Lafforgue
