Антиколониалната война в Алжир (1954 ~ 1962) не оставя приятни спомени за Франция. Този драматичен период е съхранил някои документи, които биха помогнали на французите да излекуват своята колективна амнезия. Следващите портрети на алжирски жени, са едно от немногото фотографски есета, посветени на този болезнен период.
През 1960 г., 25-годишният новобранец Marc Garanger, имал 10-годишен професионален опит като фотограф. Макар да се надявал да не бъде привикан в армията, той получил призовка и станал фотограф в своя полк. Главнокомандващият френската армия Maurice Challes, решил да унищожи съпротивата на местните жители, като заличи селата им. Наредено било да бъдат направени снимки на всички, за да се издадат удостоверения за самоличност. Марк се заел с изпълнението на тази задача.
„Разбрах, че това е моят шанс – да запечатам всичко, което се случва, моето собствено опозиционно отношение към тази война”, споделя фотографът. Берберските и мюсюлмански жени, заснети от него, дошли от съседни села. Те никога преди не били встъпвали в контакт с европейци. Снимките протекли под въоръжена охрана, с преводач и командир. Жените били наредени в дълга опашка. Всяка от тях сядала на стол на самата улица, пред бялата стена на обикновен дом. Наложило се да позират с открити лица. Техните свещени татуировки се оказали видими за погледите на всички. Лицата на алжирските жени изразявали цялата суровост на техния живот.
„Бях на три крачки от тях. За десет дни се наложи да направя две хиляди портрета, или по двеста снимки на ден. Жените бяха безправни и нямаха думата за нищо. Единственият им начин за протест, беше техният външен вид. Най-впечатляващото в тези снимки бяха техните очи и поглед. Докато работех, изпитвах толкова силни емоции. Всяка снимка беше като мълния. Аз бях като огледало, което отразяваше тези убийствени мълниеносни погледи на изстрадалите алжирски жени”.
Портретите на френския фотограф разкриват сблъсъка на две цивилизации – ислямската и западната, и са чиста метафора на колонизацията. Непокорният женски поглед може да бъде тълкуван и като проклятие, което жените изпращат на враговете си, за да се защитят.
През 2004 г., Marc Garanger се връща в Алжир, за да се срещне отново с някои от жените, които снима през 1960 г. Оказва се, че за много от тях, това са единствените снимки в живота им.
Снимки: cameralabs.org
