Изумителен актьор с исполинска осанка, аристократ по душа, добряк по природа, Инокентий Смоктуновски е сред най-великите артисти на руския театър и кино. Роден през 1925-та в обикновено белоруско семейство в сибирското селце Татяновка, 22-годишен той дебютира в киното с филма „Войници” (1957). В началото на 60-те, Георгий Товстоногов – знаменитият режисьор на Ленинградкия болшой театър, му поверява ролята на княз Мишкин в спектакъла си „Идиот” по Достоевски. През 1964 г. Григорий Козинцев го кани да изпълни ролята на Хамлет в снимания от него филм по сценарий на едноименната шекспирова пиеса, преведена от Борис Пастернак. Музиката във филма е на виртуозния Дмитрий Шостакович. Широкоекранната съветска суперпродукция печели специалната награда на журито на Венецианския кинофестивал, а „Хамлет” донася на руския актьор приза за най-добра мъжка роля. Съветът на Британската киноакадемия връчва наградата за най-добър филм на режисьора Козинцев през 1965 г., а Инокентий Смоктуновски е обявен за най-добър чуждестранен актьор. Според британската филмова критика, изпълнението на Смоктуновски съперничи на превъплъщението на сър Лорънс Оливие в най-прочутата класическа екранизация „Хамлет” (1948 г.)
В детството си Смоктуновски много пъти препрочита „Престъпление и наказание” на Достоевски, а по време на снимките на филма по знаменития роман, който знае наизуст, актьорът признава: „Щастлив съм от това, че не само не съм самотен, а и споделям цялата любов на просветения Достоевски с човечеството”.
Ние споделяме част от мислите на големия руски актьор от биографичната му книга „Быть”.
Хората обикновено търсят това, което обичат и което не им достига. Именно тази недостатъчност ни помага да разберем по-добре същността на търсещите.
Мъжът става човек в максималната от достъпните за него степени на съвършенство само тогава, когато в живота му влезе жена, движена от любовта.
Стана тихо, топло и уютно, като на вулкан.
Винаги е по-лесно да крещиш, отколкото да чуеш и разбереш другия.
Оказва се, че е нужно само да разровиш, и паметта разкрива щедро своите прашни кътчета и ниши.
Талантливият човек прави всичко талантливо. Той дори тапетите лепи с талант.
Суламиф Смоктуновская Кушнир, съпруга на актьора
Когато някой притежава толкова много различни таланти, гъвкавост и знания, всички тия чудеса някак те обезкуражават и все за нещо се чувстваш виновен.
В киното е като в живота – това, което тревожи и плаши някои, радва и вдъхновява други.
Всички ние сме като накъсаната песен на щурчетата в тревите – днес живеем и пеем, а утре замлъкваме завинаги…
(Иннокентий Смоктуновский. Фото Валентина Мастюкова / Фотохроника ТАСС)
Снимки: Сегодня, Sputnik Беларусь,1-nah.ru, LiveInternet, Газета.Ru