Трябва да задържам болката си. Пазя я, защото ми е нужна | ПАЧИНО, Де НИРО и ЖЕГА на Майкъл МАН

Назаем от киното

10 години са нужни на Майкъл Ман, за да оформи сценария на тази история, заснета за 107 дни през 1994 г. Пачино и Де Ниро са първият избор на режисьора, решил да събере култовите герои от „Кръстникът” на Копола отново заедно. И двамата актьори приемат веднага. В „Жега” Пачино и Де Ниро заснемат и първата си обща сцена в киното, изправяйки се очи в очи един срещу друг в емблематичната среща на героите си - лейтенант Винсент Хана и професионалния банков обирджия Нийл Маколи. В този зрелищен филмов проект участват и Джон Войт, Вал Килмър, Натали Портман, Том Сийзмор, Даян Венора и Ашли Джъд.

Винсънт ХАНА (Ал Пачино) към съпругата си Джъстин:

ХАНА: Още в началото ти казах, че ще трябва да ме делиш с всички лоши хора и гадни събития на планетата.

Джъстин: И аз се хванах на въдицата, защото те обичам. Обичам те дебел, плешив, богат, беден, шофьор на автобус – все ми е едно! Но поне понякога, бъди до мен като нормален мъж. Приемам да те деля, но не и да получавам остатъците.

ХАНА: Добре, значи да се прибера у дома и да кажа: Здравей, мила, знаеш ли, че днес влязох в една къща, където някакъв наркоман беше опекъл бебето си в микровълновата, защото плачело много силно. Искам да споделя това с теб! Хайде, нека си споделяме и по този начин ще успеем да надмогнем цялата тая гадост! Така ли? Грешен отговор, и знаеш ли защо?

Джъстин: Защо? Защото обичаш обичайната рутина – само секс без много приказки.

ХАНА: Трябва да задържам болката си. Пазя я, защото ми е нужна. Държи ме нащрек, в готовност. Такъв трябва да бъда.

Емблематичният диалог в крайпътното кафе между Винсент Хана и Нийл Маколи.

ХАНА: 7 години в Олсън, 8 в изолатор, преди това в Магнил. Нали е строг режимът там?

МАКОЛИ: Дисертация ли пишеш?

ХАНА: Да не искаш да се върнеш там? По следите на едни момчета съм. В момента, в който се издънят, ще ги пипна. С тях ли си?

МАКОЛИ: Явно разработваш аматьори.

ХАНА: Работя с всякакви!

МАКОЛИ: Виждаш ли ме как обирам магазинчета с татуировка на гърдите, загубеняк?

ХАНА: Съвсем не!

МАКОЛИ: Правилно. Няма да се върна в затвора.

ХАНА: Тогава приключи с ударите.

МАКОЛИ: Върша това, в което съм най-добър. Правя удари, а ти се опитваш да спреш такива като мен.

ХАНА: Не си ли мислил за нормален начин на живот?

МАКОЛИ: Какво по дяволите е това? Барбекю и бейзбол?!

ХАНА: Да.

МАКОЛИ: Твоят живот такъв ли е?

ХАНА: Моят? Не! Моят живот е истинско бедствие. Доведената ми дъщеря е кълбо от нерви, понеже истинският й баща е задник. Имам жена, с която се спускам по нанадолнището на третия си брак. Защото цял живот гоня такива като теб. Такъв е животът ми.

МАКОЛИ: Един човек веднъж ми каза – не се обвързвай с нищо, от което не можеш да се отървеш за 30 секунди, когато усетиш жегата зад ъгъла. Ако си се лепнал за мен и ще следваш всеки мой ход, как очакваш да опазиш брака си?

ХАНА: Интересна гледна точка. Да не си монах?

МАКОЛИ: И аз имам жена.

ХАНА: Какво й казваш?

МАКОЛИ: Че съм търговец.

ХАНА: Ако аз съм човекът зад ъгъла, и един ден ме срещнеш, ще изоставиш ли тази жена?

МАКОЛИ: Такава е дисциплината.

ХАНА: Доста бездушно.

МАКОЛИ: Така стоят нещата. Другият вариант е и двамата да сменим професиите.

ХАНА: Не умея да върша нищо друго.

МАКОЛИ: Нито пък аз.

ХАНА: А и не съм сигурен, че искам.

МАКОЛИ: Нито пък аз.

ХАНА: Имам един повтарящ се сън – седя на огромна банкетна маса и жертвите от всички мои случаи са на нея. Гледат ме с черни ококорени очи, защото имат кръвоизливи от раните по главите си. И така си седят тези подути тела, тъй като са намерени 2 седмици след като са били убити. Седят си там, просто така…

МАКОЛИ: Какво казват?

ХАНА: Нищо. Не, няма какво да кажат… Само седим и се гледаме. Гледат ме и това е всичко, това е сънят.

МАКОЛИ: А аз често сънувам как се давя. Ако не се събудя, за да дишам, ще умра в съня си.

ХАНА: Какво ли означава?

МАКОЛИ: Твърде малко време.

ХАНА: Трябва ти време, за да направиш каквото искаш ли?

МАКОЛИ: Точно така.

ХАНА: Правиш ли го вече?

МАКОЛИ: Все още не.

ХАНА: Седим си тук, като съвсем нормални хора, ти се занимаваш със своите неща, аз правя каквото е нужно. Седим и се гледаме очи в очи. Ако сега се наложи да те отстраня, това няма да ми хареса. Но бъди сигурен, че ако трябва да избирам между теб и някой нещастник, чиято жена ще направиш вдовица, приятел, ти си пътник.

МАКОЛИ: Монетата има и друга страна. Какво ще стане, ако ме притиснеш и се наложи аз да отстраня теб? Независимо от всичко, няма да ти позволя да ми попречиш. Да, видяхме се очи в очи. Но няма да се поколебая нито за миг.

ХАНА: Може и така да стане. Или кой знае.

МАКОЛИ: А може би повече никога няма да се срещнем.