65 години от смъртта на големия български творец
Оперен певец, артист, режисьор и педагог, патрон на Държавния музикален театър в София. Репертоарът на Стефан Македонски е огромен. Обхваща теноровите партии в оперите "Аида" (Радамес), "Палячи" (Канио), "Отело" (Отело), "Самсон и Далила" (Самсон), "Еврейката" (Елеазар), "Кармен" (дон Хозе), "Хугеноти" (Раул), "Дама пика" (Херман), "Трубадур" (Манрико), "Травиата" (Алфред), "Евгений Онегин" (Ленски), "Кавалерия рустикана" (Туриду), "Хофманови приказки" (Хофман), "Тоска" (Марио Каварадоси), "Русалка" (Князът), "Риголето" (Херцогът), "Демон" (Княз Синодал), "Мадам Бътерфлай" (Пинкертон), "Вълшебният стрелец" (Макс), "Федора" (Лорис), "Танхойзер" (Танхойзер), "Царска годеница" (Ликов)..., в оперетите "Царицата на чардаша" (Едвин), "Граф фон Люксембург" (Графа), "Веселата вдовица" (Данило).
Стефан Македонски е артистичен директор и художествен ръководител на първата Варненска общинска опера, създадена през 1930 г . Три години по-късно поставя началото на Подвижната народна опера и Студията за изкуства в София. Основоположник е на Държавния музикален театър през 1948 г. и негов пръв директор.
Удостоен е със сребърен медал за наука, изкуство и култура (1927) и златен медал за наука и изкуство (1947). В негова чест музикалната общественост и признателната публика организират два бенефиса – през 1922 и 1924 г. Столична община му връчва своя Почетен знак - първа степен. Той е първи носител на званието "Народен артист" за България. След смъртта му през 1952 г. с Указ на Министерския съвет, Музикалният театър получава неговото име.
"Той съчетаваше всички качества на един действително първокласен артист на нашата сцена, който създаде безсмъртни образи. Стефан Македонски беше онзи колос, около който се движеше целият репертоар на нашата Опера. Той е началник на старата и младата гвардия от артисти в българския оперен театър. Стефан Македонски е един от главните вдъхновители, един от големите поощрители, един от големите виновници за превръщането на нашата Народна опера от частен институт в държавна опера."
Из словото на 4 май 1936 г. в Свободен театър – тържество, на което Стефан Македонски се сбогува с публиката като певец.
Стефан Македонски (1885 ~ 1952), в ролята на Ленски от "Евгений Онегин"
Когато изкуството беше всичко за нас
Артистът на сцената трябва да бъде само артист, а в живота – гражданин с обществен морал и обществени задължения. Актьорът в живота е винаги лош творец на сцената. Артистът е голям, когато служи на своя народ.
Аз разбирам изкуството като правдиво изобразяване на реалната действителност. То трябва не само да изобразява правдиво живота, но и да чертае пътя за бъдещето, което идва да смени настоящето. Театър, който не отразява действителността и не отговаря на духовните нужди на народа е осъден на смърт.
Ролите си разучавах внимателно, задълбочено, всестранно. Най-напред прочитах цялата опера, после прощудирвах музикално и текстово ролята си, след което анализирах психологически героя, който трябваше да въплътя на сцената. За постигане на тая задача понякога правех дълги исторически екскурзии. Например, когато учех ролята на Елеазар от операта "Еврейката", в търсене на духовния материал за построяване на образа, се запознах със старите еврейски обичаи, които правилно използувах в интерпретирането на моя Елеазар.
Винаги, когато разучавах нова роля, за мене започваше нов живот. Вълнуваха ме непознати чувства. Обземаха ме особени трепети и настроения. Понякога смут и тревога нахлуваха в душата ми. С еднаква любов и нежност се отнасях към всички свои роли. Но не винаги успявах да достигна желания от мене образ. Като свои коронни роли аз смятам Канио, Радамес, Дон Хозе, Елеазар, Отело, дон Педро и Танхойзер.
Изкуството не трябва да е утилитарно. То е вълшебният мост, по който човечеството минава, вървейки към по-доброто и съвършено "утре". Ние носим голяма отговорност пред провинциалната публика. Трябва да й даваме истинско изкуство. Между нас казано, всъщност това е истинския български народ, който трябва високо да ценим и уважаваме.
Изкуството е над всичко
"Аплаус – френетичен! Публиката ни вика безконечно – това викане расте. И когато аз трябваше да изляза сам – целият театър се обърна на буря – викане, махане от всякъде не преставаше. Какво изпитвах в този момент – не мога описа – то беше велико!
Облякох се. Излизам през задния вход. На улицата, пред задния вход – там пълно с народ... Гръмна цялата улица от браво и Ура! Което ме трогна до сълзи. То бе онова – пред изхода на театъра, в коридора, около десетина души ме ограждат. Започват да ръкопляскат и браво!
"Да, това беше триумф! Аз чувствах удоволствие за моето изкуство! Пророних сълзи – бях онемял, не знаех какво да отговоря. А вън – младежите ме грабнаха като вихър и ме отнесоха чак до хотела, като ме обсипваха с възгласи и викаха без спир. "Браво, Македонски! Елате пак! Кога ще дойдете? ...Бравооо.... Довиждане!"
Из дневника на Ст. Македонски, Германия – За дон Хозе в "Кармен" от Бизе Хановер, 31.03.1917 г
В ролята на Радамес от "Аида" на Дж. Верди
В ролята на Палячи от едноименната опера на Леонкавало
В ролята на Раул от операта "Хугеноти"
В ролята на Камен от първата българска опера "Камен и Цена" поставена и изнесена през 1911 г.
В ролята на Радамес от "Аида" на Дж. Верди
В ролята на Радамес от "Аида" на Дж. Верди
В ролята на Радамес от "Аида" на Дж. Верди
Използвани са материали от: "Стефан Македонски - ехото на една пламенна душа", Мария-Бойка Малинова, в-к "Дума", 15 юли 2005, stiopata-makedonski.com
Снимки: stiopata-makedonski.com
