Роден на 8 юни 1810 г. в Цвикау, Саксония
Книгоиздателят Фридрих Август Шуман отрано насърчава многоликите таланти и умения на своя син – от дете Роберт пише стихове, пиеси, изучава латински и древногръцки, свири на пиано и композира. Голямо място в духовния живот на младия Шуман заема и интересът му към литературата – като ученик той се запознава с творчеството на Гьоте, Шилер, а по-късно и с Жан Пол, който става негов кумир. След смъртта на баща си и самоубийството на своята сестра, животът на младия Шуман влиза в коловоза на тежките депресии и самоубийствени мисли, които в края на живота му го довеждат до истинска лудост. Въпреки настояването на майка му да учи право, Шуман е наясно, че изкуството е неговият живот. Следвайки мечтата си да стане пианист, в Лайпциг той учи при прочутия педагог проф. Фридрих Вик, с чиято талантлива дъщеря Клара впоследствие ще свърже живота си. Годините прекарани в Лайпциг от 1830 г. до 1844 г. са най-плодотворни в творчеството на Шуман. Работейки часове наред той уврежда дясната си ръка и това го лишава от идеята му да поеме пътя на виртуозен изпълнител. Тогава насочва цялата си енергия, знания и талант към композирането и музикалната критика. "Пеперуди" (1829 г.-1831 г.), "Симфонични етюди" (1834 г.), "Карнавал", "Фантазия", "Фантастични пиеси" и много други произведения за пиано, отварят нова страница в историята на музикалното изкуство и го превръщат в един от най-знаменитите композитори на романтизма. През 1834 г. Шуман основава "Ново списание за музика". Главната му цел е да издигне западналата роля на изкуството. Шумановите анализи върху музиката на Бах, Бетовен, Моцарт, Шуберт поразяват със своята дълбока преценка за съдържанието на произведенията. Върху музиката на късния Шуман слага отпечатък и неговото тежко психично заболяване. Много произведения от този период са създадени по време на борбата между творческия дух и болестта. През 1848-1849 г. той завършва единствената си опера "Геновева", създава едно от най-бележитите си произведения - увертюрата и музиката към драматичната поема "Манфред" от Байрон и композира най-добрата от трите части на музиката към Гьотевия "Фауст".
За музиката, морала и правилата в изкуството, с думите на Роберт Шуман.
Robert Schumann (1810 ~ 1856)
Може би само геният разбира гения докрай.
Във всички времена е имало лоши композитори и глупаци, които са ги хвалили.
Не мисли, че старата музика е остаряла. Подобно на прекрасните и истински думи, прекрасната и истинска музика никога не ще остарее.
Нищо не е по-лесно от композирането! Трябва само да си спомниш една мелодия, която никой досега не е слушал.
Около веригата на правилата винаги трябва да бъде усукана сребърната нишка на фантазията.
Талантът работи, а геният твори.
Schumann - Träumerei, "Kinderszenen" No. 7, Scenes from Childhood | Vladimir Horowitz
(Robert Schumann - Kinderscenen Op. 15, Scenes From Childhood, 1838)
Важни правила за музикантите
Законите на морала са закони на изкуството.
Развитието на слуха - това е най-важното. Изучавай колкото може по-рано основните закони на хармонията.
Опитвай се от най-ранна възраст да разпознаваш тоналностите и отделните звуци. Камбаната, стъклото, кукувицата - вслушвай се какви звуци издават те.
Свири ритмично. Изпълнението на някои виртуози прилича на походката на пиян човек. Не взимай пример от тях.
Не се бой от думите: теория, генерал-бас, контрапункт и др. Те приветливо ще дойдат при теб на среща и ще ти бъдат приятели, ако ти направиш същото спрямо тях.
Никога не свири небрежно на инструмента! Винаги със свежо чувство до края и никога не оставай наполовина работата си.
Длъжен си да развиваш себе си дотолкова, че да разбираш музиката като я четеш с очи.
Когато свириш, не се безпокой за това кой те слуша. Свири винаги, сякаш те слуша майстор на изкуството.
Със сладкиши и бонбони нито едно дете не може да израсне като здрав човек. Духовната храна, както и телесната трябва да бъде проста и здрава. Великите майстори достатъчно добре са се погрижили за тази храна - използвайте я.
Техниката е ценна само там, където служи за високи цели.
Не помагай за разпространяването на лоши произведения; обратно, длъжен си с всички сили да възпрепятстваш това.
Не свири лоши произведения, нито ги слушай.
Никога не се увличай от блясъка. Старай се музиката да създава такова впечатление, каквото е имал предвид авторът.
Ако всички искат да бъдат "първа цигулка", не може да се сформира оркестър. Уважавай всеки музикант на неговото си място.
Обичай своя инструмент, но в своето тщеславие не го считай за най-добър и единствен. Помни и за съществуването на певци; не забравяй, че най-висшето изразяване на музиката е чрез оркестъра и хора.
Когато пораснеш, общувай повече с партитури, отколкото с виртуози.
Почивай от своите музикални занимания с четене на поезия. Повече бъди сред природата.
Светът е велик. Бъди скромен. Не си измислил нищо, което не е било измислено преди теб. А ако си го открил, приеми го като дар от Бога и го сподели с другите.
Вслушвай се внимателно в народните песни; те са съкровищница на прекрасни мелодии - ще ти разкажат за характера на различни народи.
Внимателно наблюдавай живота, запознай се с други изкуства и науки.
Изкуството не е предназначено за трупане на богатство. Бъди съвършен творец, останалото ще дойде от само себе си.
Robert and Clara Schumann, 1847, lithograph by Eduard Kaiser, foto by Peter Geymayer
Изображения: en.wikipedia.org
