"... Той изговаря Шекспировите реплики така, сякаш наистина ги мисли..." - казва английският драматург Чарлз Бенет, който среща Лорънс Оливие през 1927 г. Един от най-ранните успехи на Оливие като шекспиров актьор идва през 1935 г. на лондонска сцена в спектакъла "Ромео и Жулиета" с Джон Гилгуд. След Втората световна война, на предложението си към Уилям Уайлър да го режисира във филмова версия на "Хенри V", Оливие получава отказ и съвет - "да се режисира сам". Резултатът излиза през 1945 г. като първата сериозна и успешна адаптация на Шекспир за кино с "Оскар" за изключително постижение. Само три години по-късно Оливие надминава себе си, режисирайки се сам в амбициозната адаптация на "Хамлет" (1948) и печели 4 награди "Оскар", две от тях в свое лице – за най-добър филм и най-добра мъжка роля.
Лорънс Оливие е единственият представител в историята на "Оскар"-ите , режисирал себе си в награден от Академията филм.
Всичко е заложено от самото начало. Лорънс Кер Оливие е роден на 22 май 1907 г. в Доркинг, графство Съри, Англия. Баща му е свещеник и решава, че синът му ще стане актьор. Всъщност, корените им идват от Франция. Родът Оливие се пренася в Англия през ХVІІ век по религиозни причини. Те са протестанти-хугeноти, преследвани от Католическата църква. Първитe актьорски изяви са още на 15 години, после Оливие учи в Лондското училище по сценична реч и драматични изкуства. Успехът идва скоро. През 1929 г. година той успешно се подвизава и в Лондон, и в Ню Йорк ("Краят на пътя", "Личен живот").
Portrait of Laurence Olivier, 1930's
Vivien Leigh and Laurence Olivier, 1950's
Laurence Olivier, Vivien Leigh, Marilyn Monroe, and Arthur Miller during a press conference for The Prince and the Showgirl, 1957
Една млада англичанка, едва започнала кариерата си на сцената, се влюбва в Лорънсовия "Ромео". През 1937 г. тя е Офелия за Хамлет в специалния спектакъл в Елсинор, Дания. През 1940 г. става втора съпруга на Лорънс Оливие. И двамата се завръщат след успешно представяне на американския екран през 1939 г. Тя е Вивиан Лий и звездата в "Отнесени от вихъра" (с Кларк Гейбъл). През 1944 г. двойката Оливие-Лий вече е заснела заедно четири филма и заминава с режисьора Чарлз Бенет за Шотландия, за да пресъздават действителна история за шотландско момиче, обвинено в убийството на своя френски любовник. Търсейки факти за сюжета, тримата кинотворци се проявяват като съвременници на Шерлок Холмс и изравят доказателства, неизвестни на процеса, които могат да изпратят младата жена направо на бесилката. Затова и проектът е изоставен. По време на 20-годишния си брак Вивиан Лий и Лорънс Оливие се появяват на театралните сцени в Англия и Америка, но се снимат във филми, само когато наистина имат нужда от пари. През 1951 г. Оливие работи върху екранната адаптация на романа на Теодор Драйзър "Сестра Кери", но нe е доволен от себе си и никога не говори за филма. По това време Вивиан завършва участието си във филмирането на пиесата на Тенеси Уилямс "Трамвай желание" и получава втори "Оскар" за ролята си на Бланш Дюбоа.
В биографията на Лорънс Оливие (изд. 1987) за холивудския му период от 30-те години се отбелязва, че първата му съпруга Джил Езмънд е по-голяма звезда от него по това време. В киното той е превъзхождан от втората си съпруга Вивиан Лий, въпреки че списъкът с филмовите му роли е четири пъти по-дългъг от нейния.
Половината от капитала му в киното идва с "Играчът" на Тони Ричардсън, за първи път поставен като спектакъл на Лондонска сцена през 1957 г. Във филма участва и бъдещата му трета съпруга Джоан Плоурайт. Двамата сключват брак през 1960 г. и остават заедно до смъртта на Оливие. Прекосявайки Атлантика през 1958 г., ролята на Арчи Райс в "Играчът" затвърждава успеха му в Америка. Той вече е превзел Холивуд още през 1940г. с "Ребека" на Хичкок ,"Гордост и предразсъдъци" и парада на звездите във военната драма "49-ти ПАРАЛЕЛ".
След Втората световна война започва Шекспировата ера в биографията на Оливие, която остава емблематична за творчеството му с "Хенри V", "Хамлет", "Ричард ІІІ", "Отело". Междувремено отказва ролята на проф. Хумбърт в "Лолита".
През 1974 г. едновременно е номиниран за "ЕММИ" в две телевизионни роли - "Дългия път на деня към нощта" и "Венецианският търговец". Последната му велика роля е в тв адпатация на "Крал Лир", отнасяйки последната награда "ЕММИ" в своята колекция от 70-те.
Laurence Olivier and Eileen Herlie in Hamlet directed by Laurence Olivier, 1948
Laurence Olivier in Hamlet directed by Laurence Olivier, 1948
Laurence Olivier in Hamlet directed by Laurence Olivier, 1948
Laurence Olivier and Jean Simmons in Hamlet directed by Laurence Olivier, 1948
Зад кадър:
• През 1985 г. на Церемонията по връчването на наградите "Оскар" Лорънс забравя да прочете номинациите за най-добър филм, просто отваря плика и без обявена конкуренция провъзгласява победителя - "АМАДЕУС" на Милош Форман.
• Въпреки своите благороднически титли отказва да води разговор, в който не се обръщат към него с "Лари".
• През 1947 г. става Кавалер на Кралския орден.
• През 1970 г. получава доживотната титла "Лорд". Погребан е в Уестминстърското абатство в Лондон.
• През 1984 г. излиза автобиографичната му книга "Изповеди на един актьор".
Споделени мисли:
Винаги признава, че за него работата е повече от всичко: "Без играта не мога да дишам."
"Аз съм Англия. Това е всичко."
"Всички говорят за МЕТОДА. Какъв метод? Аз учех, че всеки от нас трябва да има свой СОБСТВЕН метод."
"Но скъпа, това е твое решение." - към млада актриса, оплакваща се от несериозно отношение, защото е блондинка.
"Тя е професионален аматьор." - за Мерилин Монро.
"Не познавам по-добра работа от тази, дадена на актьора - да учи човешкото сърце на умението да се познава."
"Естествено, всички сме играли, това е вроден инстинкт във всеки от нас. Някои са по-добри от други, но всички сме били в роли, други все още са - политици, плейбои, кардинали и крале".
"Актьорът трябва да може да сътвори вселена в дланта на ръката си".
Автор: Златна Романова
Vivien Leigh and Laurence Olivier in Anthony and Cleopatra by Cornell Capa, 1951
Vivien Leigh and Laurence Olivier in Fire Over England directed by William K. Howard, 1937
Laurence Olivier, Vivien Leigh and Leslie Banks in 21 days together directed by Basil Dean, 1940
Portrait of Laurence Olivier and Marilyn Monroe for The Prince and the Showgirl directed by Laurence Olivier, 1957. Photo by Milton Greene
Joan Fontaine and Laurence Olivier in Rebecca directed by Alfred Hitchcock, 1940
Laurence Olivier in Rebecca directed by Alfred Hitchcock, 1940
Laurence Olivier and Marilyn Monroe in The Prince and the Showgirl directed by Laurence Olivier, 1957
Laurence Olivier in Henry V directed by Laurence Olivier, 1944
Portrait of Laurence Olivier by Robert Coburn, 1932
Източник: bnt.bg
Снимки: theredlist.com
