Как „Най-красивата жена в света“ изобрети Wi-fi технологията

„Мъжете плащат, за да притежават жените, плащат и за да се отърват от тях. Жените плащат само емоционална цена. Нито едно от двете не е лесно.“ ~ Хеди Ламар

четвъртък, 07 декември, 2017

(Portrait of Hedy Lamarr in Copper Canyon directed by John Farrow, 1950)

През 40-те години на миналия век Хеди Ламар (1914 ~ 2000) е една от най-блестящите холивудски дами и една от най-слабите холивудски актриси.

Но тази красавица е единствената жена вамп, украсила корицата на бизнес библията Forbes, заради изобретението „freguency hopping” (прескачаща честота), лежащо в основата на всички съвременни безжични технологии – от мобилните телефони до wi-fi.

Хеди е еврейка, родена е във Виена, а баща й е известен и богат банкер. Родителите й осигуряват всичко на малката, защото е единственото им дете. Хеди е изумително красива и много забавна. Само че от малка й става ясно, че няма никакво значение колко е интелигентна, тъй като всички обръщат внимание само на външния й вид.

Самият Кларк Гейбъл, неин филмов партньор, казва за нея: „Когато Хеди пристигаше на някое парти, красотата й променяше поведението на всички присъстващи.“ Луис Б.Майер, легендарният собственик на студията MGM и човекът, който я открива за Холивуд, я нарича „най-красивата жена в киното за всички времена“.

Хеди огорчено коментира това изказване с думите: „С това определение Луис ме жигоса завинаги.“

Надарена едновременно с невероятна красота и не по-малко невероятен ум, съдбата на Хеди Ламар е доказателството за това, че обществото оценява в женските човешки същества единствено външния вид. Трагичното в нейния живот е, че красивият й ум не получава заслуженото признание от обществото, а за сметка на това тя бива принуждавана да бъде актриса, нещо, което никога не й се отдава толкова добре. Самата тя казва: „Моята красота бе моето проклятие, тя така да се каже създаде непробиваем щит между хората и личността, която наистина бях."

Причината, поради която строгият й баща позволява да се запише в школата на прочутия театрал Макс Райнхард, е че, по думите му: „Каква би могла да стане с тази външност? Във всеки случай не и банкерка.“

От своя страна, поради липсата на артистичен талант Райнхард я насочва към киното. „Родена си за близки планове!“ – казва й той.

Славата си в киното Ламар печели благодарение на това, че тя е първата актриса, показала се гола на екрана във филм и първата, която „изпълнява“ оргазъм в едър план – в чешкия филм „Екстази“ от 1933 г. По този повод отнася доста шеги, дори я наричат Лорънс Оливие на оргазма.

Лентата предизвиква скандал, такова нещо се случва за пръв път в историята на киното, баща й почти получава инфаркт, въпреки обясненията на Хеди, че режисьорът през цялото време боде с карфици стъпалата й, за да изкара от нея съответните звуци.

За да спаси честта й, бащата набързо й скалъпва брак по сметка с оръжейния магнат Фриц Мандел, несметно богат, в превъзходни търговски и дружески отношения с набиращите популярност и влияние нацисти, 14 години по-голям от Хеди. Сгодява ги още на следващия ден след премиерата. Мандел за няколко денонощия пръска 300 000 долара и изкупува всички копия на филма, запечатали „екстазите“ на годеницата му.

Само едно копие не успява да откупи – това, което е притежание на Луис Б. Майер от MGM. Той отказва да продаде копието на каквато и да било цена. Защото е открил своята нова богиня.

Този брак продължава три години, през които неговият бизнес се развива изключително добре. На Хеди й е ужасно скучно в обкръжението на бизнес партньорите на мъжа й, които могат да й бъдат бащи, дори и дядовци. Интересни са й само разговорите им за торпедата и за това как инженерите се опитват да ги управляват чрез радиосигнал. Разглежда схемите, които мъжете си показват един на друг, докато те дори не подозират, че тя ги слуша.

Междувременно на власт идва Хитлер, като съответно започват и гоненията на евреите. Хеди не е застрашена, тъй като мъжът й доставя оръжие на нацистите. Само че тя смята, че безопасността й е отвратителна, защото всички евреи са подложени на все по-явен тормоз. Съпругът й я затваря в къщата им, като й забранява да се среща с когото и да било.

В този момент Луис Майер я кани в Америка, за да я направи звезда. Хеди упоява със сънотворни прислужницата, която едновременно се грижи за нея и я охранява. Буквално избягва от мъжа си и от Виена. Заминава за Америка с кораб, на който я очаква Луис Майер.

Холивуд я посреща радушно. Веднага получава няколко роли на жени вамп и среща втория си съпруг – Джин Маркли, сценарист и продуцент. По закон бракът им продължава две години, но реално – само шест месеца. Но по същото това време се ражда изобретението, заради което един ден – едва през 1990 г. – ще украси корицата на Forbes.

През 1940 г. Европа воюва с хитлеристка Германия, но в Бевърли Хилс забавленията не спират. На едно парти Хеди среща Джордж Ентейл – авангарден композитор. Двамата стават приятели в първия миг, в който се виждат. Той е изключително красив и много талантлив, като за разлика от нейната, неговата красота не му пречи да го приемат сериозно във всички кръгове. За разлика от него, поради половата си принадлежност, Хеди никога не успява да се пребори с предразсъдъците на времето си.

Това приятелство никога не се превръща в интимна връзка и до края си остава напълно платонично, но за Хеди Джордж е сродната й душа. В писмо до приятел, той казва за нея: „Хеди е доста мило, но лудо момиче, което освен, че е много красиво, наистина прекарва по-голямата част от свободното си време, което измисля разни неща, като патентова всичките!“

В автобиографията си той описва как на Хеди й хрумва идеята за „прескачаща честота“. Двамата си организират пикник на килима в дома й и разговарят за войната. Хеди разказва на Джордж за торпедото и за всички разговори, на които е станала свидетел по време на бизнес вечерите на първия си мъж. Торпедото вече се управлява с радиосигнал, но врагът лесно го улавя и пренасочва. На Хеди й хрумва, че сигналът трябва да прескача, за да заблуждава противника. Така се ражда идеята за скоковия модел, „прескачаща честота“, която Джордж Ентейл доразвива практически с познанията си за принципа, на който работи механичното пиано.

Двамата патентоват изобретението си, но тъй като актрисата все още е с австрийско гражданство, САЩ се страхуват да не би тя да развива шпионска дейност. През 1942 г., след като военните щателно проверяват досието й, изобретението „прескачаща честота“ влиза в употреба под името „сикрет комюникейшън систем“. В началото се използва само за военни цели, а широко навлиза в бита на хората години по-късно с развитието на дигиталните технологии. Днес е в основата на всички видове мобилна техника, безжична комуникация и дори в сателитната отбранителна техника на САЩ.

Явно талантът на красавицата се крие в интелекта й, тъй като й липсва всякакъв усет по отношение на света на киното. На няколко пъти отказва роли във филми, които впоследствие се превръщат в класика. Ролята в „Казабланка“ е предложена първо на нея, но след като тя я отхвърля, я предлагат на Ингрид Бергман и филмът предизвиква истински фурор.

Освен това често сключва бракове – третият й съпруг е сравнително известен актьор – Джон Лодър. Той е с 16 години по-възрастен от нея, истински джентълмен, възпитаник на „Итън“. Именно той е бащата на двете й деца, като едното е осиновено. Тя никога не говори за децата си публично. Двамата с Джон живеят заедно четири години. С никой от следващите съпрузи тя не пожелава да има деца.

Четвъртият й съпруг, Теди Щофър, е швейцарец. Музикант, хотелиер, плейбой и понякога актьор. Той е човекът, който превръща Акапулко в световноизвестен курорт. Пътуват много, Теди я отрупва с бижута и наркотици, но Хеди не успява да се пристрасти към тези неща. Носи единствено перли, подарени й от нейният платоничен любим Джордж, и то само понякога. Семейните бижута заключва в сейф. В Холивуд е известна с това, че притежава най-великолепните творения на Диор и Скиапарели, но много рядко ги облича. Предпочита семпли и дори строги вечерни облекла в черно и бяло.

На 39 години сключва петия си брак с Хауърд Лий, собственик на нефтена компания. Супербогат тексасец с дърварски маниери, които тя се заема да подобри. Затваря се в ранчото му, уморена от светската суета и започва да полудява от скука.

Явно решила да подлуди и него, започва да краде евтинии от скука, измисля небивалици, иска да я тестват на детектор на лъжата, разиграва истерични сцени. Първо я съдят, а после я оправдават. Започва да пие и в края на втората година от брака им съпругът й подава молба за развод. Красавицата се залива от смях, когато прочита мотивите за молбата му. „Тя прекалява с всичко и е жестока“ – пише петролният магнат. Хеди отговаря на това: „Нямам какво да кажа. Обикновено жените пишат такива неща.“

Развеждат се, а след броени месеци отново се омъжва – за шести и последен път – за адвоката си Луи Боаже, който я защитава по време на бракоразводното дело. Едва изкарват две години заедно. „Как мога аз да разбера бедното старо чудовище?!“ – е единствената реплика, която всъщност е взета от приказката „Красавицата и Звяра“, с която тя коментира последния си брак.

Скоро след това умира Джордж Ентейл, единственият мъж, когото е обичала и с когото е успяла да използва интелекта си. Тя изгубва завинаги интереса си към мъжете, киното и света. Купува си къща във Флорида и се затваря там съвсем сама преди още да е навършила 50 години. Отдава се на екстравагантни изобретения – фосфоресцираща кучешка каишка, кока-кола на кубчета, апарат за стягане на кожата, действащ на принципа на акордеона, всичко това в памет на Джордж.

Информацията за откритието на Ламар излиза наяве едва в края на 20 век, след публикацията в сп. Forbes. Едва тогава Хеди Ламар и синът на починалия вече Джордж получават заслужените награди и почести. Хеди не отива лично на нито една церемония, вместо това изпраща сина си. Тя напуска света на блясъка и суетата в края на 60-те – и го напуска завинаги. Макар да живее още 30 години, никога повече не се появяват нейни снимки или интервюта. До края на живота й.

Умира съвсем сляпа и – според легендата – щастлива. Защото най-после в старостта си сваля маската, която цял живот не й дава покой – тази на собственото си красиво лице.

(Portrait of Hedy Lamarr by Robert Coburn, 1938)

Всяко момиче може да изглежда обаятелно. Всичко, което трябва да направи е да стои на едно място и да гледа глупаво.

Американските мъже се интересуват само от две неща – пари и гърди. Това за мен е прекалено тесногърдо виждане за нещата.

Смятам, че жените прекалено много мислят за своите дрехи. На мъжете не им пука толкова за тях. Ако те харесват момичето, най-вероятно ще харесат и дрехите й.

Ако използвате въображението си, можете да погледнете към всяка актриса и да я видите гола... Надявам се да съм ви накарала да използвате въображението си.

Да си звезда означава да притежаваш света и всички хора, които го населяват. След като вкусиш звездната слава, всичко друго за теб е бедност.

Не се страхувам от смъртта, защото не се страхуват нещо, което не разбирам. Когато започна да мисля за това, си поръчвам масаж и забравям.

Никога не съм имала добър вкус нито за сценарии, нито за съпрузи. Затова се провалиха и браковете, и филмите ми.

Най-щастливите моменти в живота са тези между отделните ми бракове.

Проблемът ми е, че се женя за мъжете, които съжалявам, и ги напускам, защото виждам, че нищо не мога да променя.

Има нещо забавно в цялата история с мъжете и жените. Мъжете плащат, за да притежават жените, плащат и за да се отърват от тях. Жените плащат само емоционална цена. Нито едно от двете не е лесно.

Ако мъж ти даде златен ключ за дома си, той има правото на посещение по всяко време.

Мъжете са най-мъжествени и най-атрактивни на възраст между 35 и 55. Под 35 мъжът има твърде много да учи, и аз не разполагам с време за това.

Стълбата на успеха в Холивуд обикновено е в реда агент, актьор, режисьор, продуцент, водещ, а ти си звезда, ако спиш с всеки един от тях в този ред. Сурово, но е самата истина.

Една добра картина винаги е била като приятел за мен. Прави ми компания, кара ме да се чувствам удобно и ме вдъхновява.

Съветвам всички да не спестявате: харчете парите си. Повечето хора спестяват цял живот и накрая оставят парите си на някой друг. Парите са, за да им се насладите.

Portrait of Hedy Lamarr, 1940's