„Как открихте пътя към киното?”. Ами слязох от сцената и завих наляво | Тимъти ДАЛТЪН

сряда, 21 март, 2018

През 1987 г. високият мъж с ледени очи заема мястото на ветерана Роджър Мур в легендарната сага за Агент 007 „The Living Daylights”. Филмовата му кариера стартира 20 години по-рано с величествения „Лъвът през зимата” (1968 г.), в който Тимъти Далтън си партнира с Питър О’Туул, Катрин Хепбърн и Антъни Хопкинс. Театърът обожава яркото му присъствие, телевизията му предоставя нова публика, а киното му предлага още роли – Далтън си партнира с Ванеса Редгрейв в „Мери, кралицата на Шотландия”, великолепен е в екранизацията на „Брулени хълмове” от 1970-та, а последното му силно превъплъщение го събира с красивата Ева Грийн в телевизионния сериал Penny Dreadful (2014). Бивш любим на изящната Ванеса Редгрейв, заобиколен от красавици в култовия „Джеймс Бонд”, в реалния живот Тимъти Далтън има един-единствен наследник – Александър, роден от страстна му любов с руската певица и композитор Оксана Григориевна, която по-късно добави към личната си колекция и дъщеря от Мел Гибсън.

На екрана Тимъти Далтън е „Упълномощен да убива” (Licence to Kill, 1989), а ние просто вдигаме чаша мартини в чест на неговия 72-ри рожден ден. Наздраве, сър!

(Timothy Dalton in Licence to Kill directed by John Glenn, 1989)

Не ме питайте за кариерата ми. Забравил съм почти всичко. Но обичам интервютата. Това е възможност за разбера за живота си нещо, което отдавна вече съм забравил.

Когато дойде време да избирам с какво да се занимавам след завършване на училище, имах две идеи – да постъпя в Биохимическия университет или в Кралските ВВС и да стана астронавт. Последното, както днес разбирам, е било безсмислено, защото британска ракета така и не се е откъсвала от земята. Вярно, че се откъсна, но излетя съвсем ненависоко и се разби.

Всичко, което някога се е случило с нас, сме принудени да носим през целия си останал живот.

Ненавиждам въпроса: „Как открихте пътя към киното?”. Ами слязох от сцената и завих наляво.

Идеалният Джеймс Бонд? Половината хора по света ще кажат, че това е Шон Конъри, а другата половина – че е Роджър Мур. За мен дори няма да си спомнят.

Как виждам себе си? Като таралеж в немски кожени гащи.

Освен малцината, изиграли Джеймс Бонд, на земята няма никой, който да знае как тази роля може да промени живота на човек.

Не съм сигурен, че съм изпил и едно мартини от мига, в който се сбогувах с ролята на Бонд. До ден днешен във всеки бар, в който вляза се намира по един умник, който подвиква: „Мартини? Разбито, не разбъркано?”. Омръзнало ми е до смърт.

В детството всички момчета, които познавах си мечтаеха да попаднат в уестърн, а днес всички актьори, които познавам, мечтаят да попаднат в хорoр.

Уморих се от Джеймс Бонд, но от друга страна, днес това ми е в кръвта. И е единственото кино, което дава на британския актьор шанс за световно признание.

Преди няколко години бях в Канада, където снимахме документален филм за вълците. Слязох от самолета, а всички тия прекрасни месни инуити, които ни посрещнаха, започнаха да си шепнат един на друг: „Бонд, Джеймс Бонд.”

Когато си щастлив, часът продължава 45 минути.

Не съм сигурен, че Бонд е герой. Спомнете си „Доктор Но”: човек влиза в спалнята на Бонд и изпразва в леглото му цял пълнител. Тогава Шон Конъри, който всъщност е скрит зад вратата, казва: „Не ти останаха патрони” – и убива невъоръжен човек. Героите никога не правят така.

Понякога съм първи претендент за роля, а понякога – 79. Доволен съм и с едното, и с другото.

Хората навярно си мислят, че всяко утро се събуждам, поглеждам се в огледалото и си казвам: „О, да, това е Бонд!”. А аз просто се поглеждам в огледалото и си мисля: „О, господи…”

От мартинито ми омекват краката.

Timothy Dalton in The Living Daylights directed by John Glen, 1987