Назаем от киното
През 1988 г. режисьорът Стивън Фриърс представя своя филмова адаптация по епистоларния роман от 18 век „Опасни връзки”. За целта е наел блестящ актьорски състав – Глен Клоуз, Джон Малкович, Мишел Пфайфър, начинаещите Ума Търман и Киану Рийвс, ветеранката Милдред Натуик.
„Прелъсти, компрометирай и унищожи!” – това е пикантната игра, с която блестящата, но коварна маркиза дьо Метрьой и разпътният, но очарователен виконт дьо Валмон се забавляват,задоволявайки светската си суета. Неочаквано обаче, виконтът се влюбва в една от своите жертви. Последиците са фатални за всички. Филмът на Стивън Фриърс следва сюжетната интрига на знаменития роман от 18 в. на Шодерло дьо Локло. Диалогът е по пиесата на Кристофър Хамптън.
(Glenn Close in Dangerous Liaisons directed by Stephen Frears, 1988)
Глен КЛОУЗ | Маркиза дьо МЕТРЬОЙ
„Маркиза дьо Метрьой, надарена с изключителна интелигентност, е изпреварила своето време. Тя живее през 18-ти век, епоха, в която жената е принизена до обикновен предмет, подчинена на стереотипни етикети. А моята героиня би могла да бъде например една истинска Маргарет Тачър. Но във Франция на 18 век, тя няма друго средство, освен манипулацията, за да изяви своите заложби”.
Premier Magazin, Франция
„Смесвайки в рядка алхимия невероятен мизансцен, построен с изобретателна виртуозност, изключително актьорско изпълнение, особено на Джон Малкович като Валмон, и невероятна операторска работа, Стивън Фриърс създава филма „Опасни връзки” като документ на една епоха. Хитруването с душата никога не се възнаграждава и очевидно нещо в нас умира всеки път, когато не сме в състояние да уловим разликата между секс и любов”
За коварството, маските и любовта, с великолепните диалози от филма „Опасни връзки”.
(Michelle Pfeiffer and John Malkovich in Dangerous Liaisons directed by Stephen Frears, 1988)
Виконт дьо ВАЛМОН (Джон Малкович) | Мадам дьо ТРУВЕЛ (Мишел Пфайфър)
МТ: Не разбирам как някой толкова благороден, може да живее толкова безпътно…
В: Мисля, че преувеличавате както щедростта, така и покварата ми… Само ако знаех кой така ме е злепоставил пред вас… Но тъй като не знам, нека ви призная нещо. Мисля, че ключът към тази загадка се крие в известна слабост на характера. Дължи се на едно силно ново влияние в живота ми. Вашето.
Виждате ли колко съм слаб? Обещах си никога да не ви казвам. Но само като ви видя… Не трябва да се притеснявате. Нямам лоши намерения. Не бих и помислил да ви нараня. Но наистина ви обичам. Обожавам ви. Моля ви, помогнете ми.
(John Malkovich and Glenn Close in Dangerous Liaisons directed by Stephen Frears, 1988)
Виконт дьо ВАЛМОН | Маркиза дьо МЕТРЬОЙ (Глен Клоуз)
В: Често се чудя, как успя да изградиш образа си.
М: Нямах избор, тъй като съм жена. Жените трябва да са много по-изобретателни от мъжете. Можете да съсипете репутацията и живота ни само с няколко добре подбрани думи. Така че трябваше не само да изградя образа си, но и начини за бягство, за които никой не бе се сетил до тогава. И успях, защото винаги съм знаела, че съм родена да властвам над вашия пол и да отмъщавам за моя.
В: Да, но това което искам да знаем, е как?
М: Бях на 15, когато бях представена в обществото. Вече знаех, каква роля ми бе отредена. Да мълча и да правя каквото ми се каже… Което ми даде идеалната възможност да слушам и наблюдавам. Не какво ми казваха, което естествено не беше интересно, а какво се опитваха да скрият. Практикувах откъсване от заобикалящата ме действителност. Научих се как да изглеждам весела, докато под масата забивах вилица в дланта си. Станах виртуоз на лукавството. Не търсех удоволствие, а знание. От най-строгите моралисти се научих как да се държа. От философите, как да мисля. От романистите, от какво мога да се отърва безнаказано. Накрая сведох всичко до един прост принцип – победи или умри.
(Michelle Pfeiffer and Mildred Natwick in Dangerous Liaisons directed by Stephen Frears, 1988)
Възрастната Мадам дьо РОЗМОНД (Милдред Натуик) | Мадам дьо ТРУВЕЛ
МР: Тези, които най-много заслужават любов, никога не са щастливи. Все още ли мислиш, че мъжете обичат като нас? Не… Мъжете се наслаждават на щастието, което изпитват. Ние можем само да се наслаждаваме на щастието, което даваме. Те не са способни да се отдадат изцяло на един човек. Така че надеждата, че любовта носи щастие, е повод за тъга.
Снимки: theredlist.com
